"Трябва да си представяме Сизиф щастлив"– това е заглавието на изложбата, която се открива на 25 август в галерия "Плюс 359". Авторът Радостин Седевчев изследва идеята за сизифовския труд в контекста на глобални теми като границите на живота и смъртта, уникалните субективни представи за света и начина, по който се осъществява социалното самоопределяне на индивида през призмата на времето.
В основата на настоящия проект са намерени тетрадки, попълвани между 1945 и 1947 г. с преписани от световноизвестните енциклопедии Meyers Lexikon и Larousse данни за жителите в големите градове по света. Радостин Седевчев свързва това привидно ненужно старание с излязлото през 1942 г. есе на Албер Камю "Митът за Сизиф".
В "Трябва да си представяме Сизиф щастлив" авторът провокира публиката, като я кара да влезе под кожата на създателите на архивите, да си представи тяхното желание да упражнят свободната си воля в рамките на режими, които ограничават свободите.
Радостин Седевчев е превърнал цифрите от намерените записки в каменни скулптурни обекти. Това може да се тълкува като негатив или позитив, който насочва вниманието към въпроса кое е по-важно - резултатът от действията или енергията на процеса, водещ до този резултат.
Целия разговор с Радостин Седевчев, можете да чуете в звуковия файл.
Радостин Седевчев е роден в Перник през 1988 г. Завършва специалност "Стенопис" в Националната художествена академия (НХА). Придобива образователно-научна степен доктор в НХА през 2018 г., а в момента е главен асистент в специалност "Стенопис". Завършва образователната програма за млади художници "Близки срещи – визуални диалози school4artists" на Институт за съвременно изкуство - София (2017). Член е на института от 2021 г. Седевчев специализира визуални изкуства в Академията за изящни изкуства в Дрезден (2017), както и в Университета Глиндор в Уелс (2011).
Тихо, но силно е присъствието на талантливата ни художничка Стефанка Стойчева, чиято ретроспективна изложба "Погледни ме" ни среща с творчеството ѝ. Разположена е в четири пространства на Художествената галерия – Казанлък. Това е първият опит за цялостно представяне на, както я нарича директорът на галерията Пламен Петров, куратор на изложбата – "едно..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" разговаряхме с Пламен Тотев за книгата му "Митове за сътворението". В книгата са разказани старогръцки, скандинавски, арменски, библейски, български, славянски, древноегипетски и индийски митове – за това как от хаоса са се родили светът и боговете, земята и океаните. От тях ще научите..
Един от първите музеи в Пиринския край е къщата-музей "Никола Вапцаров", отворена за посетители през 1952 г., което поставя началото на музейното дело в Банско. Сега в града е изграден музеен комплекс, който включва седем обекта, представящи историята, културата, архитектурата и характерната за региона природа. Читалище "Никола Вапцаров" –..
От години Банско е не само предпочитана зимна ски дестинация и лятна възможност за туристически преход из планината, а и град, предлагащ богат палитра от културни събития и срещи. Общината изпрати месец юли с препълнени площади и наситена фестивална програма и за 27-и път е домакин на един от най-мащабните джаз фестивали "Банско джаз..
Фестивалът за дизайн на персонажи Pictoplasma ще се състои във Варна за втори път с балканско издание. Артисти от България, Северна Македония, Румъния, Сърбия, Хърватия и Украйна ще покажат най-новите тенденции в дизайна на персонажи от сферите на съвременно изкуство, стрийт арт, мода, илюстрация и анимация с балкански привкус. Pictoplasma x Balkans..
Александър Думанов – поет и изследовател на банския диалект. Той се е посветил на съхраняването на неговата автентичност. Думанов не само пише книги..
Читалище "Никола Вапцаров" в гр. Банско отбелязва 130 години от своето създаване, носейки със себе си история и значимост в културно-просветната..
Един от първите музеи в Пиринския край е къщата-музей "Никола Вапцаров", отворена за посетители през 1952 г., което поставя началото на музейното дело..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg