Изложба разказва 175-годишната история на къщата образец на възрожденското ни градостроене, в която днес се помещава Регионален етнографски музей – Пловдив.
Определяна като връх на бароковата архитектура у нас, къщата Куюмджиоглу се откроява със своята впечатляваща фасада в едно от най-живописните кътчета в старинната част на града – източната порта "Хисар капия". Тя е построена през далечната 1847 година от майстор Хаджи Георги Станчовски, родом от родопското село Косово, и е типичен представител на пловдивската симетрична възрожденска къща.
Собственик на внушителната четириетажна сграда – с дърворезбовани тавани, множество прозорци и уникална трикобилична форма – е Аргир Куюмджиоглу, богат пловдивски търговец. През годините къщата е била много и различни неща – девически пансион в края на ХIX век, по-късно шапкарска фабрика, след това и оцетна фабрика, а накрая и склад за брашно. През 1930 година е откупена от тютюневия търговец Антонио Коларо. Осем години по-късно, по инициатива на тогавашния кмет на Пловдив Божидар Здравков, тя става Общинска къща - музей, отворен от 1943-та за посещения.
Домът на Етнографския музей днес е национален паметник на културата. До 31 октомври сградата-експонат ще представи историята на своя приемник.
Изложбата "Къща Куюмджиоглу – 175 години история" показва началото на Куюмджиевия род, началото на който поставя майсторът златар Константин, дошъл в Пловдив заедно със синовете си от Кърк клисе (Лозенград). Показва и родословното дърво на неговите наследници, но най-вече разказва пътя на уникалната къща – от построяването ѝ, през перипетиите и стихиите, на които е устояла, до зараждането и реализирането на идеята именно в нея да бъде поместен етнографски музей в Пловдив.
Повече за изложбата и за 175-годишната история на Куюмджиевата къща директорът на пловдивския Регионален етнографски музей доц. Ангел Янков разказва в звуковия файл.
Може и да изглежда странно, но, когато някой спомене името на град Бургас, това, което си представям, не е морето, рибарските лодки и прочие типично морски работи, а красивите стари къщи от началото на ХХ век в центъра на града – леко занемарени, някои – повече, обрасли със зеленина, огромните дървета в градската градина и, разбира се, красивата..
В предаването "Нашият ден" отправяме поглед към Созопол, където морският бриз прегръща изкуството. Древният град с поглед към бъдещето за поредна година е сцена за младите творци, които участват в XVIII Международен младежки фестивал-конкурс "Музите" и IV Младежки арт фестивал "Солинария" . Водещите на програма "Христо Ботев" Божидар Александров и..
Преди дни Салонът на българската култура и духовност в Чикаго официално връчи Грамотите и наградите от международния литературен конкурс "Изящно перо 2024". Конкурсът "Изящно перо" е по идея на Снежана Галчева от Чикаго, председател на Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина и инициатор на Салона за българска култура и..
В 2004 г. генетикът Дийн Хеймер публикува книгата си "Генът на Бога", в която твърди, че съществува ген, който предопределя доколко човек ще е склонен да търси духовното, трансцедентното и вярата. Според него, при някои хора влечението към религията е вродено. В "Огледалото на вярата" артистичното обединение УЛТРАФУТУРО (Боряна Росса и Олег..
С изразът "слонът в стаята" на английски наричат темите, които по някаква причина остават необговорени и мълчаливо доминират разговора. Такива теми невинаги могат да бъдат облечени в думи, но пък добре захранват изкуството с нужното вдъхновение, а и винаги има нужда точно те да бъдат адресирани. "Девет слона" е лятна програма за изкуство в..
Балканите стават все по-притегателна дестинация за медицинския туризъм, а България привлича 50 000 здравни туристи годишно – коментар в Lege Artis на..
Онлайн приложението BreastHelp предлага възможност за бърза и ефективна телеконсултация с водещи специалисти, както и възможността за запазване..
В началото на седмицата стана ясно, че България се включва в Европейски консорциум на националните хъбове за лечение на рак . Тази стъпка е част от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg