Изложба разказва 175-годишната история на къщата образец на възрожденското ни градостроене, в която днес се помещава Регионален етнографски музей – Пловдив.
Определяна като връх на бароковата архитектура у нас, къщата Куюмджиоглу се откроява със своята впечатляваща фасада в едно от най-живописните кътчета в старинната част на града – източната порта "Хисар капия". Тя е построена през далечната 1847 година от майстор Хаджи Георги Станчовски, родом от родопското село Косово, и е типичен представител на пловдивската симетрична възрожденска къща.
Собственик на внушителната четириетажна сграда – с дърворезбовани тавани, множество прозорци и уникална трикобилична форма – е Аргир Куюмджиоглу, богат пловдивски търговец. През годините къщата е била много и различни неща – девически пансион в края на ХIX век, по-късно шапкарска фабрика, след това и оцетна фабрика, а накрая и склад за брашно. През 1930 година е откупена от тютюневия търговец Антонио Коларо. Осем години по-късно, по инициатива на тогавашния кмет на Пловдив Божидар Здравков, тя става Общинска къща - музей, отворен от 1943-та за посещения.
Домът на Етнографския музей днес е национален паметник на културата. До 31 октомври сградата-експонат ще представи историята на своя приемник.
Изложбата "Къща Куюмджиоглу – 175 години история" показва началото на Куюмджиевия род, началото на който поставя майсторът златар Константин, дошъл в Пловдив заедно със синовете си от Кърк клисе (Лозенград). Показва и родословното дърво на неговите наследници, но най-вече разказва пътя на уникалната къща – от построяването ѝ, през перипетиите и стихиите, на които е устояла, до зараждането и реализирането на идеята именно в нея да бъде поместен етнографски музей в Пловдив.
Повече за изложбата и за 175-годишната история на Куюмджиевата къща директорът на пловдивския Регионален етнографски музей доц. Ангел Янков разказва в звуковия файл.
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят, който трябва да бъде изследван от читателя. Свят, създаден от автора – в случая каза писателят, поет и преводач Хайри Хамдан. Самият той казва, че се пита постоянно защо героите му са взели..
Стратегии за прилагане при четене и изисквания за жанрове. Размисли за романа на Владимир Полеганов "Другият сън". Каква подготовка изисква четенето? Трябва ли читателят да е наясно с конвенциите на съответния жанр или с начините, по които работят литературните похвати, за да чете пълноценно? Какво "изискват" от нас литературните..
Архивите са живи в "Terra Култура", за да отбележат чрез хроника в звук 5 години без Стефан Данаилов . Ламбо, Мастера, майор Деянов, българския Ален Делон… Какво остава след човек, когато отпътува отвъд този свят? Може би винаги е подходящо да питаме мечтите на човека. Малкият Стефан е мечтаел да стане моряк. Съдбата обаче го кани..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се срещнете с този естетически и социален портрет на социално бедни хора. Специален гост на предаването "ФотоФабрика – факт и фикция" е един от най-човеколюбивите съвременни артисти Валерий Пощаров,..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Точка Илиева е артист на свободна практика с дълбок интерес към уличното изкуство, което използва като платформа за социални и екологични послания. Нейни..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg