Изложба разказва 175-годишната история на къщата образец на възрожденското ни градостроене, в която днес се помещава Регионален етнографски музей – Пловдив.
Определяна като връх на бароковата архитектура у нас, къщата Куюмджиоглу се откроява със своята впечатляваща фасада в едно от най-живописните кътчета в старинната част на града – източната порта "Хисар капия". Тя е построена през далечната 1847 година от майстор Хаджи Георги Станчовски, родом от родопското село Косово, и е типичен представител на пловдивската симетрична възрожденска къща.
Собственик на внушителната четириетажна сграда – с дърворезбовани тавани, множество прозорци и уникална трикобилична форма – е Аргир Куюмджиоглу, богат пловдивски търговец. През годините къщата е била много и различни неща – девически пансион в края на ХIX век, по-късно шапкарска фабрика, след това и оцетна фабрика, а накрая и склад за брашно. През 1930 година е откупена от тютюневия търговец Антонио Коларо. Осем години по-късно, по инициатива на тогавашния кмет на Пловдив Божидар Здравков, тя става Общинска къща - музей, отворен от 1943-та за посещения.
Домът на Етнографския музей днес е национален паметник на културата. До 31 октомври сградата-експонат ще представи историята на своя приемник.
Изложбата "Къща Куюмджиоглу – 175 години история" показва началото на Куюмджиевия род, началото на който поставя майсторът златар Константин, дошъл в Пловдив заедно със синовете си от Кърк клисе (Лозенград). Показва и родословното дърво на неговите наследници, но най-вече разказва пътя на уникалната къща – от построяването ѝ, през перипетиите и стихиите, на които е устояла, до зараждането и реализирането на идеята именно в нея да бъде поместен етнографски музей в Пловдив.
Повече за изложбата и за 175-годишната история на Куюмджиевата къща директорът на пловдивския Регионален етнографски музей доц. Ангел Янков разказва в звуковия файл.
Как се възпитава у децата любов към литературата и различните форми на изкуство разказват Ренета Иванова – актриса и сугестопед и Николина Харизанова – актриса, творец и дългогодишен преподавател, по повод откриващата се днес (3 юни) Артседмица на "Артистократи". В артистичното пространство "Арт къща" предстоят четири артседмици за деца от..
Елена Веселинова е втори курс студентка по медицина в СУ "Климент Охридски". Стипендиант е на програма "Готови за успех" и е одобрена за научен обмен в Тунис, където ще прекара един месец в отделение по Имунология. За разликите между поколенията, франкофонията и социалните текстове на френския певец Струмая. Размисли за феминизма и отношението..
Лесно ли е да създадеш усещане за женственост, красота и вълшебство, преплетени с характера на българската природа споделят студентките по стенопис Габриела Петрова , Калина Иванова и Виктория Бакърджиева от Националната художествена академия? Основна задача пред студентите бе разработване и представяне на проекти за стенопис на част от фасадата..
В епизод 546 "Трамвай по желание" поставя във фокус късометражната кинолента "Вариации за цигулка: 100 долара", представена в студиото от своя продуцент и режисьор Момчил Карамитев. 16-минутният филм заслужи световно признание с включването му сред стотици участници в късата листа на една от съпътстващите програми на фестивала в Кан. Как..
Преди 123 години в Казанлък от Петър Топузов и Иван Енчев-Видю е поставено началото на колекцията, която е в основата на първата по рода си институция у нас. До днес във фондовете на галерията се пазят 5000 произведения. "Събирателството и историзирането на творбите са неотменно свързани с жеста на избора. Изборът, който науката описва като..
Преди 123 години в Казанлък от Петър Топузов и Иван Енчев-Видю е поставено началото на колекцията, която е в основата на първата по рода си институция у..
На 28 май в рамките на 55-ото издание на Международния фестивал "Софийски музикални седмици" беше представена новата книга на Августина Серафимова..
В деня на първия концерт у нас на един от водещите блус музиканти в Мали днес – Вийо Фарка Туре, сина на митичния Али Фарка Туре (1939-2006) – ние си..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
