Не зная дали е за гордост или за съжаление, но универсалната формула, с която от край време описваме българското чудо, се състои от една дума: "въпреки". Живеем въпреки невъзможните условия за живот, пазаруваме въпреки мизерните си доходи, караме си колите, въпреки че горивата са безбожно скъпи и пътищата са разбити, пишем книги, въпреки че никой не чете и т.н. Етимологически и логически погледнато, това не би трябвало да е възможно, защото старобългарското прилагателно "пряк", сиреч "противен, напречен, пряк", което е в основата на нашето "въпреки", а между другото и на "преча", "пречка", "пречкам се", говори за несъвместимост на двата факта. Но нали говорим за чудо.
Има обаче една думичка, която, мисля си, без да е толкова категорична, също би могла да опише чудото на българското житие-битие, като към твърдоглавието добави и нотка на извисеност. Извисеност ли казах, ето че се доближаваме до търсеното слово и то е "независимо", "независимо от…".
Нека да проверим. Независимо от невъзможните условия на живот ние продължаваме да живеем, независимо от мизерните си доходи продължаваме да пазаруваме – по-изискано е някак си, а дали е подходящо за универсална формула за живота ни проверяваме с един наш слушател, който влиза в ролята на събеседник – Димитър Тренчев, доктор на историческите науки, общественик, събирач, изследовател и пазител на народното творчество и мъдростта на българите, ревностен родолюбец от с. Коларово, Петричко, част от многострадалното Беласишко Подгорие.
От друга страна, сериозно вярвам, че с този разговор се доближаваме до същината на скъпоценното достояние, наречено "независимост", за да знаем какво точно празнуваме на 22 септември.
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
"Магията на Изтока" е изложбата живопис на Силвана Пападами, която вече може да бъде разгледана в галерия "Еритаж". Темата ѝ е свързана с мистиката на..
"Йерма" от Федерико Гарсия Лорка е най-новото заглавие в афиша на Yalta Art Room. Премиерата на спектакъла е на 16 и 24 февруари от 19.30 ч. на..
На 25 февруари се открива изложбата "Васка Емануилова и Париж" - първата изложба от музейната програма на галерия "Васка Емануилова", която отбелязва 120..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
