Във фокуса на това предаване е град София, неговите проблеми, промени и потенциал.
Какво е София и какво може да бъде? Това обсъждат архитекти и активни млади общественици в “Гласът на времето”.
“Това е нашият град!” – казва арх. Христо Станкушев, който говори за София като за общо пространство, което “не свършва на входа на вратата ни” и трябва да бъде припознато от повечето хора в него за тяхно.
Според арх. Любо Георгиев, лидер на дългосрочната инициатива “Визия за София” – саботаж за качествения живот в града е, че “неща се представят за “Хубаво е” или “Това е добре свършена работа”, а те са далеч от това. Всички се сещаме за ремонта на “Графа” – казва архитектът. Той вижда потенциал за подобрение в очаквани сфери като транспорта и зеленината. Но за него важни са и процеси като “демокрация” и “децентрализация” – “Това означава хората по кварталите да имат повече власт и пари да решават какво да става там на микрониво. Това е свързано с идеята за кварталните общности и идентичности”.
“София сме ние! Тя не е нещо трето извън нас.” – това казва мениджърката в сферата на културата, Данислава Делчева, създател на проекта “ЖК София”, който изследва транзитните пространства на града – паркове, пазари, спирки и какво хората си мислят, докато преминават през тях. Данислава поддържа и Instagram профила за съвременни градски мъдрости Sofia Street Wisdom. Според нея е необходимо да осъзнаем как ние формираме града и как той нас и какво взаимодействие можем да имаме с него.
Писателят, създател на “Читалнята” и водещ на “Литературните разходки” из София Александър Шпатов разказва – “За мен беше огромен шок, когато отидох за първи в път в Берлин и разбрах, че един панелен блок може да бъде прекрасно място за живеене, заедно с пространството около него. Виждам какви са блоковете в кв. "Младост", където живея и ми е некомфортно, защото знам, че може да е много по-добре”.
Чуйте интересната дискусия в звуковия файл.
Относно наличностите и перспективите – за арх. Христо Станкушев градът ни продължава да работи със структури и системи още от комунистическо време: “Начинът на управление, как са структурирани отделни дирекции и направления в общината. Това е модел, който по много мъчителен начин се е приспособил към капитализма. И се е превърнало в нещо, което не може да бъде излекувано” – казва архитектът и обобщава:
“Както може да има национална доктрина – поглед в бъдещето за това как да живеем по-добре, по същия начин може да има и градски идеал – по-добър начин на живот. Ако ти се чувстваш по-добре, без плочките да ти мокрят панталона, без колите да ти създават шум и замърсяване, да стигаш до работата си и да оставяш детето си в училище за 20 минути пеша, ако искаш въздухът да става за дишане – този градски идеал трябва да бъде формулиран. Да се разберем какво искаме като общество и да почнем от там.”
“Ние не можем да мечтаем паветата да се режат по-хубаво. Аз си мечтая София да бъде европейски град и точка от европейската карта” – казва писателят Александър Шпатов.
“Ако вдигнем хвърлена тротинетка – подобряваме средата. Всеки може да допринесе за града и той самия да има полза. Нека мислим за общото пространство като наше” – според арх. Любо Георгиев.
“София се свежда до въпросите кой съм аз, кои сме ние. Това е разговор за идентичността ни” – казва Данислава Делчева.
Продължаваме с предложение за най-малките – Театър "Гестус" представя днес приказката "Палечка" на лятна сцена в Борисовата градина в София. Кукленият спектакъл е част от Фестивала за улични изкуства "6Fest" , а входът е свободен . Театър "Гестус" е създаден като малка частна театрална формация с репертоар от представления само за..
Благотворителен концерт под надслов "Да помогнем на Тани" предстои в Летния театър в Бургас. Събитието е в подкрепа на 17-годишната Таня Сурчева, която вече девет години води тежка битка с рядък злокачествен мозъчен тумор. За да бъде извършена нова животоспасяваща операция, семейството ѝ се нуждае от 35 хиляди евро. Именно с тази цел бургазлии..
Повече за културата да живеем заедно в едно общество, за таланта да подредим реалността си, така че ничие достойнство, права и безопасност да не бъдат накърнени. До какво водят безразличието, безсърдечността и невежеството? След случая със свалянето от самолета на семейство заради батерията на инвалидна количка и сигналите за недостъпност в градския..
Вчера в Народното събрание бе внесена петиция с над 100 хиляди подписа за забрана на клетките за телета в България . Акцията предизвика силен обществен отзвук и привлече вниманието не само на граждани, но и на артисти, ветеринарни лекари и фермери, които се включиха в инициативата. "Невидими животни" внесе в парламента подписка за забрана..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво се е случило с "Ранобудните студенти" и как виждат развитието на България и региона днес. 2013 г. – Управление в изолация Ивайло Динев, който днес е изследовател в Центъра за..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Вчера в Народното събрание бе внесена петиция с над 100 хиляди подписа за забрана на клетките за телета в България . Акцията предизвика силен..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg