Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Усещане за кино: "Златна роза" с 40-о издание във Варна

Снимка: zlatnaroza.bg

Червен килим, отбрана селекция от 14 пълнометражни и 5 късометражни филма, желание за споделеност, приобщаване към една общност, влюбена в българското кино, и очакване за много и различни емоции, предадени през езика на седмото изкуство – това обещава юбилейното 40-о издание на "Златна роза". Фестивалът на българския игрален филм започна и ще продължи до 29 септември.

Той беше открит с копродукция с българско участие – "Как се научих да летя" на сръбския режисьор Радивое Андрич, която разсмя през сълзи публиката и я върна в детството по красив, вълнуващ начин. Продължи с доза късометражни филми, детско кино, което не е за подценяване, още една копродукция, под която България се разписва – сръбското предложение за чуждоезичен "Оскар": филмът на режисьора Душан Милич "Мрак“, който не просто не остави равнодушни зрителите в залата, а буквално им взе дъх и им донесе сълзи в очите. След което ги довърши с първото предложение за същия този "Оскар" от българска страна – филмът "Майка" на Зорница София, който разказва какво означава не да станеш, а да бъде майка, при това на много деца, и показва как изкуството създава чудеса, особено с най-малките.

"Златна роза" 2022 тепърва има какво още да предложи на своята публика – дискусии, представяния на "Открити хоризонти", среща с кинаджии, изложба с лика на онези, които винаги ще помним. Фестивалът стана повод и в часа на "Кино с думи" да се заговори за развитието на българското кино и всичко, което то носи със себе си.

Изпълнителният директор на Националния филмов център Петър Тодоров, кинокритикът и изследовател на българското кино Александър Донев, който е председател на журито за пълнометражно кино в конкурсната програма на фестивала, и Николай Стоичков, основател на стрийминг платформата gledam.bg, която за първи път излъчва онлайн част от програмата на "Златна роза", коментираха тазгодишното издание.

Филмите в програмата са създадени в години на пандемия, но не носят усещане за тревожност. И все пак говорят за съвремието. От друга страна, липсват адаптации на съвременна литература. Екранизациите са често срещани в световното кино, а дори и в родния ни театър. Според Александър Донев това до известна степен показва и "някаква диагноза за състоянието на днешното българско кино". Неслучайно НФЦ има идеята и желанието да осъществи връзка между автори и филмови продуценти – срещи, на които да бъдат представяни български книги, с потенциал да се превърнат в сценарии, а оттам и в бъдещи филми. Идея, която е имала замисъла да се осъществи в рамките на това издание на фестивала, но най-вероятно ще бъде реализира догодина.

За сметка на това "Златна роза" 2022 представя немалко дебюти, като само в пълнометражното кино са налице четири. Това пък от своя страна подчертава наличието на обновление в българското кино.

Създава ли обаче родното ни седмо изкуство въздействащи похвати, които могат да влязат в употреба, а и биха имали способността да оставят следа в киноезика и изразните средства на съвременната ни кинематография? Или всъщност киното е достигнало една зрялост, в която това трудно би могло да се случи и новаторството по-скоро се крие в това как могат да бъдат използвани по актуален, а защо не и по атрактивен начин вече наличните течения в киното?

Петър Тодоров, Александър Донев и Николай Стоичков се обединяват около мнението, че и двата подхода са възможни днес и те са в ръцете най-вече на младите. Именно върху тях поставя акцента си 40-ото издание на фестивала на българския игрален филм. "Златна роза" има и младежко жури тази година, което също ще връчи награда.

Тримата се обединяват и по отношение на икономическата цензура в киното, която с днешна дата измества политическата такава.

Но можем ли все още да говорим за влияние на политиката върху облика на киното ни, в частност и на филмите в програмата на фестивала? И защо ролята на киноразпространителите е пренебрегвана, а в същото време е повече от ключова?

Директорът на ИА НФЦ Петър Тодоров, председателят на пълнометражното жури Александър Донев и Николай Стоичков от gledam.bg отговарят на тези и други въпроси в звуковия файл. В него ще чуете и как "Златна роза" се завръща към своята основна цел – да бъде истински празник на българското кино.

Снимка – "Златна роза" 2022
По публикацията работи: Милена Очипалска
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Мигове светлина" – изложба на Греди Асса

Галерия "Нюанс" представя самостоятелната изложба на художника Греди Асса, като един нов ракурс към картинното пространство, като внимателно "вникване в художествените послания“, както казва самият той.  Експозицията има заглавие "Мигове светлина", като търсене на вътрешното очарование на светлината, превърната от артиста в изненада. Тук любопитното..

публикувано на 29.11.22 в 15:42

"Доматени хроники" – фотографски проект на Веселина Николаева

Доматът е плод, чиито семена се събират грижовно в края на лятото и с времето се предават между поколенията. Плод на наследството. Фотографската изложба на Веселина Николаева е визуален разказ за градината на нейните родители. В него тази градина е сцена, на която се събират микро- и макрокосмосът. Грижата за градината е начин да се предаде и..

публикувано на 29.11.22 в 13:21

LaText празнуват 10 години на сцена

Литературната рок банда LaText празнува 10-годишен юбилей от създаването си с нова песен, видеоклип и предстоящ концерт с песни от двата им краткосвирещи албума. "Когато говори за секс" е песен в отличителния за групата poetry rock стил, който съчетава деликатността на поезията и суровата енергия на рок музиката. Провокативните стихове са на..

публикувано на 29.11.22 в 11:27

"Непрокопсаниците" на Димитри Ферхюлст

Белгийският писател Димитри Ферхюлст се саморазправя с героите от детството си по безмилостен и комичен начин в романа си от 2006 година "Непрокопсаниците". Като нежелано дете в семейство, в което се общува с насилие, на дванадесет години той е изоставен от майка си. "Вкъщи падаше голям бой – разказва писателят, – из хола хвърчаха чаши, въздухът..

публикувано на 29.11.22 в 09:50
Владия Михайлова

"Събуждане" на ресурс на малките общности в културата

Владия Михайлова е куратор и културолог. От 2007 г. е част от екипа на Софийската градска художествена галерия, като куратор в галерия "Васка Емануилова". Работи с програмите за съвременно изкуство и с музейния архив на галерията. Сътрудничела е като куратор на проекти на художници за публичното пространство, на самоинституционализиращи се платформи,..

публикувано на 29.11.22 в 09:22