Българското кардиологично дружество е домакин на XVII Национален конгрес по Кардиология, който ще проведе от 29 септември до 2 октомври 2022 г. в к.к. "Албена". Това е едно от най-големите научни събития в България, не само в областта на медицината. В рамките на официалното откриване на конгреса ще се предава на живо светлинният път на сърцето, тръгващ от София, преминаващ през Пловдив и достигащ до брега на Черно море. Той ще прекоси България, за да напомни на всички хора в България да "Използват сърцето си“ и ще достигне до плажа на Албена, където студентите по медицина ще се присъединят към призива с визуализация на "Живото сърце“, образувано от хора.
"Напредъкът на медицинската наука е много голям и в частност кардиологията е на ръба на революция в областта на дигиталните технологии, в образната диагностика, изкуствения интелект. Имаме нужда да сверим нашия часовник, да обменим мнения. Задачата на Българското кардиологично дружество е да създаде една екосистема, в която да има точно такъв дух на новаторство и размяна на мнения. Всичко това е насочено за по-добра грижа за нашите пациенти", посочва проф. д-р Асен Гудев, председател на Българското кардиологично дружество.
Един от акцентите в конгресната програма ще бъде отражението на Covid-19 пандемията върху кардиологичната практика и кардиологичното здраве, както и предизвикателствата, пред които бе изправена кардиологичната общност. Ще бъдат представени и новите препоръки за превенция на важни социално значими заболявания в кардиологията. "Образната диагностика прави невероятен скок, навлизането на компютърната томография, магнитния резонанс в диагностиката на кардиологичните заболявания ще променят много нашата практика", твърди професорът.
Между медицинската наука и медицинската практика в цял свят има едно разминаване – колкото по-малко е това разминаване, толкова по-добри са резултатите.
Според него здравната реформа в България продължава да е неслучваща се, несбъдната и неясна. Проблемът е, че липсва подкрепата на институциите.
Един от големите проблеми в България е преждевременната смъртност от сърдечни-съдови заболявания, особено тази преди 65-годишна възраст. Губят се хора в работоспособно възраст. Сърдечните заболявания водят често и до инвалидизация, която пряко оказва влияние на пазара на труда.
"Голяма част от сърдечно-съдовите заболявания са предотвратими. Статистиката сочи, че 8 от 10 инфаркта и 9 от 10 инсулта, могат да бъдат предотвратени“, допълва кардиологът.
Един от уроците, които научихме от пандемията, е че недоверието на българското общество към ваксинацията, въобще към официалната медицина доведе до много нисък процент на ваксинирани. "Ползите от една ваксинация против Covid-19 са много повече от колкото евентуалните рискове. Особено за пациентите, прекарали инфаркт, със сърдечна недостатъчност или генетична анамнеза за тези заболявания една инфекция, може да причини много тежко страдание с фатален изход“, коментира проф. Гудев.
Едно от големите поражения и изпитания, които нанесе Covid-19, беше синдромът на Бърнаут, припомня проф. Гудев. Това е един вид деперсонализация особено при лекарите, защото те не могат да работят с колегите си и да общуват добре с пациентите. Усещат липсата на лични постижения, имат ниско самочувствие, не вярват в себе си, не са удовлетворени от работата си.
Цялото интервю с проф. д-р Асен Гудев можете да чуете в звуковия файл.
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..
Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..
В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..
Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
