"Културата – това е правилото, изкуството – това е изключението в нея", казва революционният френски режисьор Жан-Люк Годар, който трансформира света на киното. И точно към това изключение се стремят всички, които обичат филмите – киното да бъде възприемано преди всичко като изкуство, което отглежда вкус и отношение. Създателите на българско кино и всички, отдали себе си на него, не правят изключение.
Как обаче се образова публика в любов към киното и желание за размисъл над това, което то прокарва като послания? И то млада публика, в която засее ли се усещането за живот на екрана, който дълго битува у човека и след финалните надписи на един филм – остава завинаги. Как се привлича същата тази публика обратно в киносалона във време на възход на конкурентната дигитална среда? Как хората, които живеят в непривилегиранованите части на страната ни, могат да разберат за какво говори Бертолучи, когато казва "да влезем в залата и да сънуваме един и същи сън заедно"? Защо е важно да се размишлява над тези въпроси, да се търсят добрите примери и възможността за тяхното прилагане и у нас?
Юбилейното 40-о издание на фестивала на българския игрален филм "Златна роза" повдигна и тази тема. Освен наситената с емоционални филми конкурсна и съпътстваща кинопрограма, множеството срещи с екипи, от които за пореден път се затвърди тенденцията, че именно така се привлича и задържа любопитството на зрителите към даден филм и изложбата на незабравимите, фестивалът организира и отворени дискусии, които обговарят състоянието, развитието и бъдещето на киното у нас. Една от тези дискусии беше организирана от "Творческа Европа МЕДИА" – България и целеше да говори за киното днес, а именно – за предизвикателствата, пред които е изправен традиционният кинопоказ, за начините, по които киното може да достигне до нови публики, да ги образова и да създаде практика на гледане у тях, най-вече у младите, и за нуждата от изграждане на една добре формулирана политика в тази посока.
В рамките на дискусията бяха представени успешните практики, подкрепени от програма "Творческа Европа МЕДИА". В частност беше споделен опитът на бюрата на програмата, която подкрепя европейското кино от 1991 година, у нас и на Балканите. Участие взеха и представители от Хърватия, Гърция и Северна Македония.
Дискусията даде повод за разговор и в ефира на "Какво се случва", където директорът на бюрото на "Творческа Европа МЕДИА" в България Камен Балкански, програмният директор на Дома на киното в София Христо Христозов и Ралица Асенова, съосновател на сдружение "Арте Урбана Колектив" и координатор на CinEd – Европейско кинообразование за деца и младежи, се запитаха кога за последно всеки от нас е ходил на кино.
Чуйте разговора в звуковия файл и ако имате желание – задайте този въпрос и на себе си.
"Литература в движение. Чужбина през очите на една писателка антрополог." Така беше озаглавена срещата с румънската писателка Ралука Над на събитията, които организира Румънското министерство на културата на Софийския международен панаир на книгата през декември 2024. Родената в Клуж-Напока антроположка и писателка е една от най-интересните румънски..
На Ивановден столичната галерия "Арте" се оказа тясна, защото имаше толкова много гости, с които художникът проф. Иван Газдов беше решил да сподели своя имен ден с една изложба. Изложбата се казва "Добра вибрация" и включва графики и скулптура. За първи път Иван Газдов, който работи основно в областта на графиката, плаката, илюстрацията карикатурата, и..
Предстои издаването на "Антология на съвременната румънска поезия" у нас. Подготвя се от преводачката Лора Ненковска и издател Георги Гаврилов. Съставител на сборника е румънският поет Клаудиу Комартин, който вече е добре познат у нас – бил е на фестивала "София: Поетики", представял е списанието "Поезис Интернационал", на което е главен..
Разговорът с Димитър Димитров , лауреат на престижния Цицеронов конкурс по латински език в Европа , и неговия учител Димитър Драгнев , преподавател във Френската гимназия "Алфонс дьо Ламартин" в София, разкрива вдъхновяващата история зад успеха на младия ученик, който си осигури място в Оксфорд . Димитър Димитров, едва на 19 години, споделя в..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът продължава да се утвърждава като важен културен център на Балканите и в Европа, благодарение на богатата си програма и успешно реализираните събития. Една от позитивните новини, с които градът..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg