"Радиото – вратата на моя живот" – историята на Илка Димитрова

Като музикален редактор Илка Димитрова, повече от 30 години, разказва историите на различни фолклорни дейци в ефира на програма "Христо Ботев" на БНР. С изключителен професионализъм, аналитичен музикален речник, безпогрешен усет, знание и опит тя изминава един стойностен и значим път като музикален редактор, продуцент , и така се превръща в безценен диамант за БНР.

За своя радиопът разказва следното: "Аз съм от хората, за които работата е била удоволствие. През 1974 г. стъпих на прага на Националното радио, в началото като продуцент, в отдел продукция. Осем години прекарах там. Постъпих на мястото на покойната Невена Воздолска, която тогава беше в отпуск по майчинство. Много допринесе тази работа за моето развитие, защото до тогава народната музика познавах теоретично – от часове в музикалната консерваторията, която завърших с класически инструмент – виола. Личния контакт с едни от най-добрите музиканти, които тогава работеха в Ансамбъла за народни песни на БНР, безкрайните командировки на терен, чрез които опознах спецификите на диалектните ни области, безкрайно ме обогатиха.

Сега продуцент народна музика е един – тогава бяхме няколко. Невена Воздолска, Красимира Стефанова и певецът Йовчо Караиванов, през чието одобрение минаваха текстовете на песните, за да може след това за стигнат до запис пред микрофон. Записи по онова време осъществявахме много. И от Копривщенския събор – спомням си денонощно записвахме с радиоколата – на миндерите сме спели в етнографския музей.

Също така на всяко първо число в радиото имаше и прослушвания. От всяка точка на България, всеки пожелал, се явяваше (като предварително се обявяваше в ефир). Комисия преценяваше съответния кандидат дали е достоен за запис, като много се държеше на интонационната чистота, ритъма и на оригиналния репертоар. След, което при одобрение именно продуцентите преценявахме колко песни да бъдат записани и с какъв съпровод. Странджанската група, Тракийската тройка обикновено отсвирваше на първите записи на даден изпълнител, за да добие той "кураж", а на следващи сеанси ( когато изпълнителя натрупа опит и увереност), съпроводът се осъществяваше от Оркестъра за народна музика. Преди да стигнат до запис, всички аранжименти минаваха на клавирна комисия. Няма да забравя проф. Здравко Манолов, Коста Колев как сядаха на пианото и преглеждаха аранжиментите…

Записите тогава ставаха на ленти и осъществените такива също минаваха през специална комисия от колеги в програмата и продуцентите и чак след това, при одобрение, мелодиите достигаха до ефир. Надка Караджова, Калинка Вълчева, Калинка Згурова, Вълкана Стоянова, Лиляна Галевска, Янка Рупкина, Руска Недялкова и кой ли не записвахме. Съзвездие от таланти, които носеха чистия, изворен фолклор. Петър Льондев пишеше хоровите партитури, Коста Колев и хорови и оркестрови, академик Николай Кауфман, Стефан Кънев, Петър Крумов, Красимир Кюркчийски, Стефан Мутафчиев – класиците на българската народна музика.

Веселин Джигов е откритие в студийната ми работа, за първи път го чухме в записи от първия събор в Копривщица – невероятен глас! Пристига той за първи записи в радиото – притеснен, свит и Коста Колев тогава предложи с Краси да отидем в редакцията, за да може Веселин Джигов да е по-спокоен, с по-малко хора по време на записите. Минават три часа (обикновено толкова траеха звукозаписните сесии) връща се той в редакцията и казва "ами, извинете, една песен остана незаписана". Ни се ококорихме – не стига, че това са първи записи за него, ами че той се извинява за записаните седем песни от осем. Живо геройство, големите изпълнители не издържаха по толкова. Поздравихме го тогава с Краси.

Минаха годи и по решение на редколегията ме преместиха от продукция в програма, за което благодаря на съдбата. Първоначално пишехме текста на съответното предаване, а говорителите го прочитаха в ефир. По-късно имаше акустични прослушвания дали сме подходящи сами да водим предаванията си и така започнах и аз. Провеждаха ни курсове за дикция с преподавател от НАТФИЗ. Първите предавания бяха на запис – текст и музика. Имаше хора, които следяха да не правим грешки. По-късно започнаха и живите предавания с гости в студиото или по телефона.

Работата през годините доста се промени, радиото преди беше идеологическа институция, сега е информационна. Преди промените имахме забрана да пускаме песни за жестокостите на турците или такива от Вардарска Македония заради текстовете, по чисто политически причини.

Сега имаме свободата да избираме от хубавото най-хубавото и изворните образци на класиците са мерилото нишката на качеството да не се къса. И така, минаха годините и по-голямата част от живота ми мина с радиото. Благодарна съм на съдбата! Няма да забравя никога едно ревю на български носии – стилни, красиви – по време на един от копривщенските събори. Ами аз бях поразена. От възхищение и от възторг по бузите ми бяха потекли сълзи! Тогава осъзнах колко велик е фолклора и неговата стилова чистота."

С такива спомени Илка Димитрова се отправя към живота след радиото и към ръководителската дейността на различни състави за автентичен фолклор в Елин Пелин и София. Благодарност за труда, следата, знанието и качеството, което оставя в музикалното редакторство и каузата радио!