"Шекспир като улично куче", което си заслужи шест филмови награди

Може би дори самият факт, че крилатата фраза на шекспировия Хамлет – "Да бъдеш или да не бъдеш" – се е превърнала във философия на съществуването, говори за това, че Шекспир може да бъде открит навсякъде. Дори на улицата. Там, където животът бързо те учи кой да бъдеш и още по-ясно ти показва кой да не бъдеш. За да може в ден като всеки друг, след единайсет години на усилия, стремеж, най-вероятно и на леко отчаяние, на българския екран дъх да поеме един изстрадан, но смислен филм, който ни разказва уроците на живота през погледа на 17-годишен уличен Шекспир.

Какво се случва в теб, когато смяташ, че знаеш всичко, което ти е нужно, за да ставаш сутрин и да живееш деня, а това хем е напълно далеч от истината, хем не ти и трябва да го знаеш? Каква е съдбата на момчето с усет за театъра и с талант за бокса, на което му се налага да избере кой да бъде и как да спаси живота на най-близкия си човек?

Всъщност едва ли тези въпроси биха могли да получат еднозначен отговор. Новият филм на Валери Йорданов обаче ни дава поне един възможен сценарий за това.

"Шекспир като улично куче" е от филмите, които искаш да гледаш отново. Разказва ти за желанието на младостта да живее в свят, в който всичко наоколо я кара просто да съществува. Говори ти и за трудните срещи със себе си в оформяща личността възраст, когато животът е въпрос на оцеляване, особено ако го живееш на улицата. Учи те да мачкаш тихо, докато те разсмива с абсурдността на битието. Сигурно за това и си заслужи цели шест награди на 40-ия юбилеен фестивал на българския игрален филм "Златна роза".

Една награда обаче има още по-голямо значение, защото тя оценява таланта на хората, вдъхнали живот на уличния Шекспир. А и припомня, че да се дава път на младите – е мисия, а не просто знак за приемственост.

Владислав Стоименов и Васил Илиев бяха отличени за превъплъщаването си в образите на 17-годишните братя с общ път. Те получиха диплом за най-добра мъжка роля, а в звуковия файл говорят за живота като въпрос на оцеляване.

Валери Йорданов е режисьор и сценарист на "Шекспир като улично куче". Той създава история, която през похватите на художественото кино разказва за действителността, с която се сблъскваме ежедневно. Парадоксът в нея те удря и гали едновременно, а филмът те провокира да искаш да си вземеш още – въпроси, които да си зададеш, емоции, които да преживееш, фантазия, която да се превърне в реалност.

От сцената на "Златна роза" той призова киното да не бъде на изчакване, а да се прави тогава, когато идеята е в своя възход.

С него разговорът започва от максимата за тихото стъпване на ринга, който за всеки от нас носи името Живот.

"Шекспир като улично куче" ще има своята официална премиера на 12 октомври в "Топлоцентрала", като част от програмата на CineLibri. Ноември тръгва и по кината.

Тези от вас пък, които се интересуват от правенето на българско кино и искат да влязат в неговата въртележка, могат да участват в конкурса, който Валери Йорданов обявява. Той е за сценарий за игрален филм по разказ от сборника му "Гризачи". Не е необходимо кандидатът да представи пълен сценарий, допустима форма е и синопсис до три страници. Валери Йорданов е в очакване и е на разположение за всякакви въпроси. За да го намерите, е необходимо просто да отиде в Народния театър.

Впрочем от театъра също вярват в успеха на "Шекспир като улично куче", защото свалиха представление, за да може Йорданов да бъде във Варна по време на официалната церемония по награждаване на 40-ата "Златна роза".