Размер на шрифта
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Честно за българското кино: отзвук от 40-ата "Златна роза"

Снимка: Radoslava Boor

"Златна роза" си взе своето във Варна, но филмите, които бяха показани в рамките на 40-ия фестивал на българския игрален филм, тепърва ще живеят в зрителите. Поне така би трябвало да бъде. Те трябва да се гледат, при това на широк екран, и за тях трябва да се говори. За тях и за българското кино въобще.

Затова и "Какво се случва" се върна към фестивала на родното ни седмо изкуство, за да надникне в сърцевината му. За да разбере какво се крие в пукнатините му и останало ли е там нещо недоизказано.

Фестивалът събра хора, които обичат киното, хора, които правят филми, и хора, които подхождат към тях с критично око, но с отворени сърца. Някъде там, между срещата на киното с неговата публика и възможността да си дадем сметка къде точно се намира нашата идея за изкуство на широк на екран, имаше хора, които живееха живот почти като на кино. Те трябваше да балансират между професионалната си преценка и желанието да задоволят очакванията на публиката. Журито на филмовия фестивал имаше важна роля в него. То се водеше от усета си за кинематография и си вадеше нужните заключения от различни мнения и култури в един свят на кино.

Какъв е отзвукът от юбилейното 40-о издание на фестивала на българския игрален филм "Златна роза" обаче?

Според двама от членовете на журито за пълнометражно кино на тазгодишния кинофестивал – Майя Виткова-Косев, режисьор, сценарист и изпълнителен продуцент на над двайсет национални и международни продукции, и Илко Ганев, режисьор, сценарист и изследовател на изкуствата – Националният филмов център, който е организаторът на тази и всяка друга "Златна роза", е успял да постигне необходимото за един такъв празник на киното, и то в предизборни дни, когато всеки се бореше за вниманието на потенциалните избиратели. Във Варна обаче те бяха зрители.

Да, публиката можеше да бъде още по-многобройна, но пък за сметка на това и тя беше с отворени души и сърца и търсеше своите филми. А всички селектирани в конкурсната програма филмови заглавия бяха добри, дори и зрителят понякога да не беше съгласен напълно с тях. Освен това бяха и различни – от гледна точка както на тематика, така и на жанр и стил.

Разнообразието от гласове в т.нар. "ново българско кино" е повече е нужно за развитието му. Както и разговорите за него. "Златна роза" 2022 предложи и това – дискусии за състоянието, развитието и бъдещето на българските филми и тяхната публика. Сред дискусиите, които заслужиха внимание и които Майя Виткова и Илко Ганев отличиха, беше тази за жените в българското кино. Винаги важна тема, върху която си заслужава да се разсъждава.

Не по-малко важен акцент във фестивала на българския игрален филм бяха и децата – и като публика, и като участници във филмовия процес. Играта на малките големи актьори беше безкомпромисна и това може да го потвърди всеки, който е гледал филмите в програмата на 40-ата "Златна роза".

Къде обаче беше мястото на Министерството на културата в този кинопразник и ангажира ли се то с него всъщност?

Този и други въпроси намериха отговор в разговора с Майя Виткова-Косев и Илко Ганев, който можете да чуете в звуковия файл. В него те говорят честно за българското кино.

Снимка – "Златна роза"
По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Артикулат" – звуков пърформанс, генериран от компютър

Звуковата пърформанс инсталация "Артикулат" е дело на четирима музиканти, които чрез аудио-визуална компютърна система пресъздават музиката, генерирана от компютър, на база на техните чувства и мисли по време на концерта, както и на базата на усещанията и емоцията на публиката. Всеки музикант е оборудван със специално устройство за биофийдбек, което е..

публикувано на 09.12.22 в 16:56
Софи Дол, Дарина Маринова и Пия Лейно (от ляво надясно)

Софи Дол и Пия Лейно – гости на Софийския международен литературен фестивал

Французойката Софи Дол и финландката Пия Лейно са специални гости на Софийския международен литературен фестивал, който се провежда успоредно с Панаира на книгата . Срещата е на 9 декември от 19 ч. в Мраморното фоайе на НДК. Френската писателка и актриса Софи Дол е в България, за да представи книгата си "В голямата обществена пералня". Преводач е..

публикувано на 09.12.22 в 16:10
Сезоните на живота

"Следи по пътя" – акварел и маслена живопис на Селма Тодорова

След юбилейното си представяне с акварелни творби   във варненската галерия "Графити" през лятото, художничката Селма Тодорова отбелязва 60-ата си годишнина и в София с голяма изложба на акварел и маслена живопис. Юбилейната експозиция "Следи по пътя" се открива тази вечер (9 декември) в зала "Райко Алексиев" на Съюза на българските художници. В нея..

публикувано на 09.12.22 в 13:21

За странната комбинация да си доцент и рокаджия

Да си доцент и рокаджия е странна комбинация . Но Ангел Ангелов-Джендема владее двете си лица еднакво добре .  Той предизвикателно съчетава академичната кариера в езикознанието с бунтарската си музика. Български рок певец или езиковед  Ангел Ангелов-Джендема е много ярка и самобитна фигура. От една страна, той е типичен академичен..

публикувано на 09.12.22 в 13:00

Необичаен театрален пърформанс

Интересен театрален експеримент под заглавие "Stable Genius. Процесът срещу драматургията" ще се състои в Гьоте-институт в три вечери – 9,12 и13 декември.  Автор на текста е Александър Мануилов, режисьор Милена Станойевич. Участват актьорите Емилия Тончева, Явор Костов-Йондин, а гостуващи са Валентин Ганев, Весела Казакова, Ива Тодорова...

публикувано на 09.12.22 в 10:30