Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Д-р Пламен Димитров, социален психолог:

След изборите: Какъв е психологическият профил на “хронично неучастващото нямо мнозинство“?

Снимка: Pixabay

Каква е причината за рекордния брой българи, които не гласуваха на последните парламентарни избори?

Социалният психолог д-р Пламен Димитров и екипът му вече 32 години правят “Профил на негласуващите българи“. За първи път в ефира на “Нашият ден“ д-р Димитров представи междинни резултати от изследването. 

“Ние правим следизборни проучвания. Правим това вече 30 г. По точно какъв е дълбинният, екзистенциалният профил, жизненият стил, психичното здраве и емоционалната стабилност на системно неучастващите в изборния процес български граждани“, казва в ефира на БНР  д-р Пламен Димитров и пояснява:

“Допитахме се много бързо до извадката, която се формира миналата година на хронично негласувалите. Това са над 1300 български граждани, живеещи в страната. 55% от отговорилите са жени. Тази извадка и тогава и днес показа стабилно отношение. Събрахме 1015 отговора на хора, които не са гласували и трите пъти миналата година, но не са гласували и сега.

Изследваме една извадка, която можем да наречем – хронично неучастващо нямо мнозинство. Мнозинство е, защото тази електорална подгрупа винаги е най-голямата. Съвсем примитивно е да ги слагаме под общ знаменател, те са много пъстри и изключително различни по причините и начините, които мотивират това поведение“.

д-р Пламен Димитров

Първата група – успешни българи, но хронично негласуващи

“27% от четирикратно негласувалите българи имат един водещ в живота им конструктивен жизнен стил. Те са ориентирани към реални постижения и имат резултати. Това са социално отговорни хора, които участват много повече от другите в благотворителност, в дейности, които организират без нуждата от политиците. Грижат се добре за своето израстване и развитие. Демонстрират показатели като “емпатична подкрепа към близки и нуждаещи се“, “социално сътрудничество“ и “високо ниво на екипност“. Те се отличават с някои много важни качества. Това е резервът на развитието на България, който не участва систематично с гласа си. Те казват “този политически ландшафт не ме устройва“. Това не са апатични хора, те знаят за политиците и партиите повече от много от гласуващите. От 2010 г. насам тази група се увеличава“, казва д-р Димитров.

Профил на втората група

32% от негласуващите мислят и живеят агресивно, самозащитно, както се изразяваме ние психолозите. Това са хора със свръхкомпенсаторни тенденции в няколко посоки. Забелязват се например перфекционизми – “никой не става по моите високи стандарти“. Тези хора са конкурентно ориентирани, състезателни хора. Страшно ги интересува властта, но за да бъде обект на критики или цинизъм. Тази подгрупа се защитава с цинична критика и автоматична опозиция на всички.  Това са по-авторитарни като характери и поведенчески линии хора, т.нар. наказателен вот, хората, които наказват чрез неучастие“, посочва още той.

Третата група - характеристики...

Това е най-голямата група. Тя е от 40-41%. Миналата година, когато обобщихме резултатите, бяха 41%. Сега процентът леко е спаднал до 40. Това е групата на негласувалите, които наричаме “пасивно-самозащитни“. При тях има много фактори, но ключовите са, че са в тревожно депресивна позиция в живота си, имат трудности. Те са потопени в проблемите си до ниво, в което могат да кажат – “това не ме интересува“. Това са хора на ръба на оцеляването, при тях са много явни психологическите показатели. Там имаме високо ниво на отчуждение, разказва още д-р Пламен Димитров в интервю за БНР.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

В "златното" село Дъбене

Село Дъбене се намира в община Карлово, област Пловдив и в него живеят 1454 човека. То се споменава в началото на турското владичество и през 1576 г. под името Салих. Има данни, че в района на Дъбене е имало древни селища, което се потвърждава от направените археологически разкопки, намерените ценни накити и предмети на бита. През 2004-2012 г. при..

публикувано на 27.07.24 в 09:15

Медиацията – предимства и въпроси

В рубриката на "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Елиза Николова, председател на Професионалната асоциация на медиаторите в България, консултант на "Законът и Темида", отговаря на слушателски въпрос. Георги Коларов от София. В какви случаи не е подходяща медиация? Стефка Сребрева от Варна. Какво трябва да направя, за да започна процедура по..

публикувано на 26.07.24 в 15:15
Лилия Старева и водещият на предаването - Божидар Александров.

"Морски приказки" за мечтатели и откриватели. И как водата може да е суха?

Лилия Старева, известен писател и фолклорист, представя своята нова книга "Морски приказки". Тази книга, насочена към малките читатели и техните родители, ни потапя в един магичен свят, където морето и неговите обитатели оживяват в приказки, изпълнени с фантазия и мъдрост. "Морски приказки" е първата книга на Старева, съставена от авторски..

обновено на 26.07.24 в 13:46
Проф. Таня Йосифова (вдясно) и Анелия Торошанова

Медиацията като извънсъдебно решаване на спорове – след решението на Конституционния съд

За медиацията като способ за извънсъдебно решаване на спорове.  Проф. Таня Йосифова – председател на Арбитражния съд при Българска стопанска камара, експерт по гражданско и търговско право, дългогодишен консултант на предаването, коментира темата в "Законът и Темида": "Медиацията е един от способите, чрез които може по доброволен път да се реше един..

публикувано на 26.07.24 в 12:35

Академия за учители в български неделни училища. Какво ще научат преподавателите?

Академия за учители в български неделни училища се провежда в София. Домакин на инициативата е Френската езикова гимназия "Алфонс дьо Ламартин" в София, разположена на бул. "Патриарх Евтимий" No 35. За първи път учителите ще имат възможност в рамките на една цяла учебна година да получат интензивна и продължителна експертна подкрепа, съобразена..

обновено на 26.07.24 в 12:13