Каква е причината за рекордния брой българи, които не гласуваха на последните парламентарни избори?
Социалният психолог д-р Пламен Димитров и екипът му вече 32 години правят “Профил на негласуващите българи“. За първи път в ефира на “Нашият ден“ д-р Димитров представи междинни резултати от изследването.
“Ние правим следизборни проучвания. Правим това вече 30 г. По точно какъв е дълбинният, екзистенциалният профил, жизненият стил, психичното здраве и емоционалната стабилност на системно неучастващите в изборния процес български граждани“, казва в ефира на БНР д-р Пламен Димитров и пояснява:
“Допитахме се много бързо до извадката, която се формира миналата година на хронично негласувалите. Това са над 1300 български граждани, живеещи в страната. 55% от отговорилите са жени. Тази извадка и тогава и днес показа стабилно отношение. Събрахме 1015 отговора на хора, които не са гласували и трите пъти миналата година, но не са гласували и сега.
Изследваме една извадка, която можем да наречем – хронично неучастващо нямо мнозинство. Мнозинство е, защото тази електорална подгрупа винаги е най-голямата. Съвсем примитивно е да ги слагаме под общ знаменател, те са много пъстри и изключително различни по причините и начините, които мотивират това поведение“.
Първата група – успешни българи, но хронично негласуващи
“27% от четирикратно негласувалите българи имат един водещ в живота им конструктивен жизнен стил. Те са ориентирани към реални постижения и имат резултати. Това са социално отговорни хора, които участват много повече от другите в благотворителност, в дейности, които организират без нуждата от политиците. Грижат се добре за своето израстване и развитие. Демонстрират показатели като “емпатична подкрепа към близки и нуждаещи се“, “социално сътрудничество“ и “високо ниво на екипност“. Те се отличават с някои много важни качества. Това е резервът на развитието на България, който не участва систематично с гласа си. Те казват “този политически ландшафт не ме устройва“. Това не са апатични хора, те знаят за политиците и партиите повече от много от гласуващите. От 2010 г. насам тази група се увеличава“, казва д-р Димитров.
Профил на втората група
“32% от негласуващите мислят и живеят агресивно, самозащитно, както се изразяваме ние психолозите. Това са хора със свръхкомпенсаторни тенденции в няколко посоки. Забелязват се например перфекционизми – “никой не става по моите високи стандарти“. Тези хора са конкурентно ориентирани, състезателни хора. Страшно ги интересува властта, но за да бъде обект на критики или цинизъм. Тази подгрупа се защитава с цинична критика и автоматична опозиция на всички. Това са по-авторитарни като характери и поведенчески линии хора, т.нар. наказателен вот, хората, които наказват чрез неучастие“, посочва още той.
Третата група - характеристики...
“Това е най-голямата група. Тя е от 40-41%. Миналата година, когато обобщихме резултатите, бяха 41%. Сега процентът леко е спаднал до 40. Това е групата на негласувалите, които наричаме “пасивно-самозащитни“. При тях има много фактори, но ключовите са, че са в тревожно депресивна позиция в живота си, имат трудности. Те са потопени в проблемите си до ниво, в което могат да кажат – “това не ме интересува“. Това са хора на ръба на оцеляването, при тях са много явни психологическите показатели. Там имаме високо ниво на отчуждение, разказва още д-р Пламен Димитров в интервю за БНР.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента? Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..
В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов , дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...
През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..
През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев" в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път "Камино де Сантяго". Във втория епизод от своите странствания, тя споделя в ефира на "Нашият ден" впечатленията си от срещите с хората и дори от необичайното си запознанство с един кон. По пътя..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg