Каква е причината за рекордния брой българи, които не гласуваха на последните парламентарни избори?
Социалният психолог д-р Пламен Димитров и екипът му вече 32 години правят “Профил на негласуващите българи“. За първи път в ефира на “Нашият ден“ д-р Димитров представи междинни резултати от изследването.
“Ние правим следизборни проучвания. Правим това вече 30 г. По точно какъв е дълбинният, екзистенциалният профил, жизненият стил, психичното здраве и емоционалната стабилност на системно неучастващите в изборния процес български граждани“, казва в ефира на БНР д-р Пламен Димитров и пояснява:
“Допитахме се много бързо до извадката, която се формира миналата година на хронично негласувалите. Това са над 1300 български граждани, живеещи в страната. 55% от отговорилите са жени. Тази извадка и тогава и днес показа стабилно отношение. Събрахме 1015 отговора на хора, които не са гласували и трите пъти миналата година, но не са гласували и сега.
Изследваме една извадка, която можем да наречем – хронично неучастващо нямо мнозинство. Мнозинство е, защото тази електорална подгрупа винаги е най-голямата. Съвсем примитивно е да ги слагаме под общ знаменател, те са много пъстри и изключително различни по причините и начините, които мотивират това поведение“.
Първата група – успешни българи, но хронично негласуващи
“27% от четирикратно негласувалите българи имат един водещ в живота им конструктивен жизнен стил. Те са ориентирани към реални постижения и имат резултати. Това са социално отговорни хора, които участват много повече от другите в благотворителност, в дейности, които организират без нуждата от политиците. Грижат се добре за своето израстване и развитие. Демонстрират показатели като “емпатична подкрепа към близки и нуждаещи се“, “социално сътрудничество“ и “високо ниво на екипност“. Те се отличават с някои много важни качества. Това е резервът на развитието на България, който не участва систематично с гласа си. Те казват “този политически ландшафт не ме устройва“. Това не са апатични хора, те знаят за политиците и партиите повече от много от гласуващите. От 2010 г. насам тази група се увеличава“, казва д-р Димитров.
Профил на втората група
“32% от негласуващите мислят и живеят агресивно, самозащитно, както се изразяваме ние психолозите. Това са хора със свръхкомпенсаторни тенденции в няколко посоки. Забелязват се например перфекционизми – “никой не става по моите високи стандарти“. Тези хора са конкурентно ориентирани, състезателни хора. Страшно ги интересува властта, но за да бъде обект на критики или цинизъм. Тази подгрупа се защитава с цинична критика и автоматична опозиция на всички. Това са по-авторитарни като характери и поведенчески линии хора, т.нар. наказателен вот, хората, които наказват чрез неучастие“, посочва още той.
Третата група - характеристики...
“Това е най-голямата група. Тя е от 40-41%. Миналата година, когато обобщихме резултатите, бяха 41%. Сега процентът леко е спаднал до 40. Това е групата на негласувалите, които наричаме “пасивно-самозащитни“. При тях има много фактори, но ключовите са, че са в тревожно депресивна позиция в живота си, имат трудности. Те са потопени в проблемите си до ниво, в което могат да кажат – “това не ме интересува“. Това са хора на ръба на оцеляването, при тях са много явни психологическите показатели. Там имаме високо ниво на отчуждение, разказва още д-р Пламен Димитров в интервю за БНР.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Мария Шаркова , адвокат по медицинско право, коментира решение на ВАС срещу отказ на НЗОК да заплати чернодробната трансплантация в чужбина на младеж в тежко състояние . "Отменен е отказът и средствата, заплатени за лечението на младежа, събрани чрез дарения, ще бъдат възстановени от НЗОК. По-важно е какво се установи в рамките на това дело...
Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да пушат, над 40% от тях са запалили първата си цигара на 14-15 години. Делът на момичетата е 27,9% , а на момчетата – 21,5%. Интензивни пушачи са 63,1 от момичетата и 51,3% от момчетата Децата между..
В рубриката "Разговорът" бе проведена дискусия след сигнал от страна на творци относно работата им с Общинския културен институт "Надежда". В разговора участваха музикантката Розалина Касабова , музикалният редактор Зорница Цветанова и заместник-кметът на направление "Култура, образование, спорт и младежки дейности" в Столична община..
За желанието на непорасналите да подарят времето си, за да направят света по-добър, в "Нашият ден" разговаряме с Евгения Тонева – изследовател в Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца – НБУ. Тонева се занимава с изследване на детския активизъм у нас – какво всъщност искат децата и съвпадат ли желанията им с възгледите на..
Fishlove е дългосрочен проект, посветен на опазването на моретата и океаните. Инициативата е стартирана през 2009 година по идея на Никълъс Рол, собственик на верига ресторанти за морска храна и партньорката му – актрисата Грета Скаки. На 18 февруари се състоя представянето на изложбата Fishlove със снимки на известни личности от кино и..
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади..
Глобалната среща за изкуствения интелект в Париж постави нови въпроси и предизвикателства пред света. Технологичните гиганти очертаха бъдещето на тази..
"Нирвана" от Константин Илиев е първата премиера на Великотърновския театър "Константин Кисимов" за 2025 година. Постановката по пиесата на големия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg