Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Доц. Веселка Стойнова:

Скринингът е най-важният елемент на профилактиката на рака на гърдата

За жените над 40 години е задължително да се прави мамографско изследване веднъж на две години

доц. д-р Веселка Стойнова
Снимка: Аджибадем Сити Клиник ,УМБАЛ Младост

В България продължава да липсва Регистър на онкоболните. Скринингът за рак на гърдата продължава да бъде на локално ниво, защото не е обхваната територията на цялата страна. Лекарите разчитат на информираността и добрата воля на отделната жена, защото няма скринингов план за рак на гърдата.

"Досега не сме имали никога работещ противораков план. Няма нито една работеща скринингова програма в България, така че с приемането му, следвайки европейските препоръки и директиви, ние трябва да се ангажираме с организиране на скрининговите програми, както и с профилактика. Скринингът е най-важният елемент на профилактиката на рака, а ранното лечение означава повече оздравели хора", посочва в "Нашият ден" доц. д-р Веселка Стойнова, завеждащ Клиника по образна диагностика в "Аджибадем Сити Клиник",УМБАЛ "Младост".

Аркади Шарков: Политическата воля е определяща за Националния план за борба с рака

Според нея е необходимо всяка жена след 40-годишна възраст да прави своята скринингова мамография. Да бъдат проследявани рисковите групи по различен начин от стандартния. Означава и ангажиране на личния лекар в този план, за да има и принудителен елемент, който да задължава повече жени да го правят. Ето защо скринингът представлява сложна комплексна програма.

Съвременният начин на живот дава своето отражение, разбира се, както и за всички други локализации. Наблюдава се спад във възрастта при пациентки с рак на гърдата, за това и възрастта за скрининг вече не е 50 години. Научните онкологични дружества препоръчват стандартно рисковите жени на 40 години да започнат профилактични прегледи.

Извън скрининговата мамография има доста богат арсенал от методи за преглед на гърдите. "Ултразвукът е най-лесният и най-евтин, т.е. икономически изгоден, като допълващ метод за изследване на гърдите при по-млади жени. Но когато има оплаквания или има рискове, тогава магнитният резонанс е метод на избор и няма рентгеново лъчение. Ехографът е ориентировъчен метод“, посочва доц. Стойнова.

Призивът на доц. д-р Стойнева е всяка жена да не се страхува от мамографията, а да я прави редовно. Да среща своя мамолог-рентгенолог на две години, ако няма рискови фактори, нека всяка година да се преглежда. Това е изключително полезно изследване, отколкото вредата от рентгеновите лъчи.

Целия разговор с доц. д-р Веселка Стойнова можете да чуете в звуковия файл.

Доц. д-р  Веселка Стойнова, завеждащ Клиника по образна диагностика в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост в София. Тя е един от водещите специалисти по образна диагностика в страната. Специализира в Швеция, Германия, Унгария, Холандия. За пръв път в България прилага и защитава дисертационен труд за възможностите на виртуалната колоноскопия за откриване на полипи и тумори на дебелото черво. Тяхното проследяване след лечение и за откриване на рецидиви на болестта. Член е на Европейската асоциация по рентгенология и на Европейското дружество по кардио рентгенология. Член е на управителния съвет на Българското дружество по кардио-торакална рентгенология. Участва в национални работни групи за изготвяне на правила за добра медицинска практика в областта на рентгенологията и онкологията.


По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Адв. Александър Кашъмов

Адвокатите трябва да спират опитите за промяна на Конституцията

За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..

обновено на 21.11.24 в 11:45

Политика и психично здраве: нов поглед в списание "dВЕРСИЯ"

Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..

обновено на 21.11.24 в 11:17

Архитектурната критика извън "ехо стаята": Разговор с арх. Анета Василева

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..

обновено на 21.11.24 в 10:46

Четвърти роман на тримата мъже зад името Кармен Мола

В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..

обновено на 21.11.24 в 09:36

"Магнит" – ново пространство за еко-социално общуване

Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..

публикувано на 21.11.24 в 09:12