Филмът не е сън, не е и мечта, макар много често да носи усещане точно за това. Филмът е произведение на изкуството и като такова осигурява пряк път до човешкото съзнание. Особено до това на децата. Те имат нужда от кино, което да общува с тях, докато ги забавлява. Възможно ли е обаче да се възроди традицията в детските филми, в които водещи са именно децата и техните преживявания?
През април Националният филмов център обяви специална сесия за финансиране на филми за деца. Поводът е 40-годишнината от създаването на емблематичните "Куче в чекмедже" и "Рицарят на бялата дама" и 50-годишнината от създаването на "С деца на море". Все филми, които говорят за постиженията на българското кино и които колкото разкриват пред децата възможностите, които животът може да им предложи, толкова и доближават възрастните до света на малките, където всичко е някак по-истинско и чисто.
В "Какво се случва" въпросите бяха насочени към създателите на двата филми, представители на детското кино в тазгодишния 40-и фестивал на българския игрален филм.
"Случаят Тесла" на режисьора Андрей Хадживасилев е филмът, който спечели наградата на публиката на "Златна роза" тази година. Той събра 800 зрители в залата на Фестивалния и конгресен център във Варна. Филмът е продължение на "Случаят Кюри" и отново отдава почит на постиженията в науката, докато въвлича децата във всевъзможни игри и забавления. Този път освен животни са намесени и скаути.
Режисьорът и копродуцент на филма Андрей Хадживасилев тематично и тенденциозно се интересува от детското кино. Той работи главно в този жанр и е посветен на мисията си да го развие и популяризира. Той има идеи как може да бъде подкрепено развитието на българското детско игрално кино, като например с извънредни сесии и квоти. За него на първо място винаги е интересът на публиката. А неговата публика са децата.
След световната премиера на "Случаят Тесла" на фестивала на българския игрален филм за режисьора и екипа на продукцията предстоят детски филмов фестивал в Германия и участие в други европейски страни.
Заснет за 21 дни, без репетиции, а само с кастинг и едно четене на маса с насоки върху сюжета, филмът подчертава интересната връзка на създаване на изкуство за деца от деца. Защо това е важно – Андрей Хадживасилев разказва в звуковия файл.
Мартин Паунов и Поли Иванова влизат в ролите на Тони и Рая – главните герои в "Случаят Тесла". Те разказват какво кино искат да гледат децата. Разговорът с тях започва от работата им на терен и приключението, в което се е превърнал филмът за тях.
Дете потъва в истините за живота и смъртта във филма "Български кораб потъва в бурно море" на Петринел Гочев. Дебютът в киното на познатия ни иначе театрален режисьор беше другият детски филм в конкурсната програма на "Златна роза" 2022.
Според Гочев макар и да бъде определян като детски, филмът всъщност е много повече за възрастните, които са забравили какво означава да си дете в този суров свят и имат нужда да си припомнят как да общуват с малките, но много по-емоционални, чувствителни и чисти хора – децата.
"Български кораб потъва в бурно море" прониква в психиката на детето, докато го среща със смъртта и го лекува от травмата, която тя му нанася. Това се случва на фона на историята за две момчета, заобикалящия ги свят и изправянето им лице в лице пред важните неща в техния живот. Филмът гласи, че седемгодишният Петьо няма търпение да стане голям и брои дните до започване на учебната година, когато в една слънчева сутрин майка му му съобщава, че баща му е заминал в чужбина… Петьо е изпратен в принудителна ваканция на село, където открива приятелството в лицето на шестгодишния Филип и двамата се изправят срещу Тайфата и истината.
Филмът носи посланието, че в дълбокото се осъзнава живота, а в очите на децата той е в пъти по-смислен, свободен и натоварен както с очаквания, така и с възможности. Петринел Гочев разказва повече.
Писателят и журналист Димитър Шумналиев гостува в "Артефир" със своята "Поема за бохема" – роман в минало несвършващо време. Ежедневните спектакли, политически, икономически, обществени, са прекрасна лаборатория за един писател, смята Шумналиев. "Надарени сме от историята и от Бога да бъдем наистина заредени с творческа енергия и..
Новата книга на Любомир Канов се нарича "Късен следобед" и по думите му в нея разказва "за своето пребиваване на толкова тъжната и прекрасна Земя". "Има такива хора – не е ясно дали се наричат писатели, прави уговорка той още във въвеждащия текст и продължава, но изглежда, че те не могат да не кажат думата си в края на своя следобед, преди да се е..
Венецианското биенале и българските участия в него са тема на изложбата "Acqua alta" (куратори Светлана Куюмджиева и Пламен Петров) в галерия "Капана" в Пловдив. Изложбата е историческа, проследява с текстове, произведения и частични възстановки общо 11-те представяния на България в 130-годишната история на този най-стар и авторитетен форум за..
"Когато започва война, думите стават излишни, нужни са действия", четем на корицата на "Речник на войната" – силна и трагична книга, разтърсваща, както самата война срещу Украйна. Тя е променила думите, променило се е значението им. Украинският поет Остап Сливински, съставител на "Речника" припомня в предговора си поетичния цикъл "Свят: наивни поеми",..
Драматичният театър "Апостол Карамитев" в Димитровград възражда на сцена спектакъла "Лазарица" по прочутата пиеса на Йордан Радичков. На 27 януари зрителите ще могат да видят възстановена в оригиналния ѝ вид постановката, направена преди 20 години от проф. Крикор Азарян. "Целта ни е този текст на Радичков да го пренесем през времето, както..
Защо фашистките и нацистките настроения стават все по-приемливи и често са бъркани с "консерватизъм" и как войната срещу реалността се задълбочава,..
"Когато започва война, думите стават излишни, нужни са действия", четем на корицата на "Речник на войната" – силна и трагична книга, разтърсваща, както..
Драматичният театър "Апостол Карамитев" в Димитровград възражда на сцена спектакъла "Лазарица" по прочутата пиеса на Йордан Радичков. На 27 януари..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg