Дали "френското" е равно на модерно в съвременния живот?

София бе домакин на международната конференция “Френската култура на Балканите (ХІХ – ХХ в.) – взаимовръзки и рецепция”. Институтът за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките със съдействието на Френския институт събраха учени от Гърция, Румъния, Франция и Сърбия, за да обсъдят влиянието на френската дипломация на Балканите, различни въпроси от дипломатическата и културна история, както и франкофонско образование, но и влиянието на френската литература в Балканския регион.

"Поводът да провеждането на конференцията е 100-годишнината от откриването на Френския институт в София. Една културна институция, която има своето присъствие в онези следвоенни години след Първата световна война", посочва в "Артефир" проф. д-р Рая Заимова от Института за балканистика с Център по тракология към Българската академия на науките.

И допълва, че още през първите години на установяване на дипломатически връзки през 16 век и прекият контакт на султан Сюлейман Великолепни с френския крал Франсоа I водят до процеси, които се развиват като обменна търговия и мореплаване, но и покрай тях – до развитие на културни процеси. Преподаване на езици, запознаване на върхушката в Османската империя с френския език и дипломация. Появява се нуждата от преводачи от френски и от османотурски. Това върви с католическите мисии, които се настаняват в Империята и които през 19 век имат своя разцвет, защото отварят и образователни заведения – училища, колежи. Имат свои мисии. И от тук се развива едно модерно образование, което е полезно за интелигенцията, която израства навсякъде по Балканите. В България акцентът е в Пловдив, в Русе, в София и в други големи градове.

"Френското" винаги е било равно на модерно в съвременния живот. Френското образование, продължава да защитава ореола си и днес.

"През XIX век Франция е била водеща страна в много отношения. По отношение на образованието специално – приносът на френските училища на Балканите и в частност в България е действително значителен в полза на прогреса. Оттук и интересът към това образование и статутът му на образование за формиране на елити. На хора, които са призвани благодарение на знанията, които получават, и уменията, които придобиват, да бъдат лидери на различните обществени системи, съществуващи на Балканите“, споделя д-р Жулиета Величкова - Борин от СУ “Св. Климент Охридски“.

В дипломатическия архив на Министерство на външните работи на Франция се съхраняват архивни материали за Френския институт в София. Все още има хора, които си спомнят дейността, неговото функциониране и разбира се, ключови фигури, свързани с дейността на института, припомня експертът.

"Този институт, както повечето френски културни институти от тази мрежа през първата половина на XX век, се характеризира основно с културно взаимодействие между въпросните културни институти, които осигуряват връзката с университетите в страната, в която са създадени и френските университети. Контактите, обменът на Софийския университет с университета в Гренобъл, в Нанси, в Париж, които и днес са водещи университети, датират от този период с активното участие на Френския институт. Ангажиран с обмена на преподаватели, лектори и пряко съдействащ за подготовката на българските студенти“, споделя д-р Жулиета Величкова - Борин.

Целия разговор с проф. Рая Заимова и д-р Жулиета Величкова-Борин можете да чуете в звуковия файл.