Когато плуваш в море от хора и числа и все така по детски успяваш да се възторгваш от живота, да му се радваш – на него и на успехите на другите, идва момент, в който се чувстваш длъжен да отдадеш значимото на срещите в живота си и на хората, които по един или друг начин са допринесли за твоето Аз. Така и се стига до етапа, в който пишеш книга, монографична автобиографична. С тези думи проф. Емил Станев определя труда си "Море от хора и числа".
"Писането много помага човек да изясни себе си и мислите си", казва той. А неговите мисли правят всевъзможни завои – от метеорологията към физиката на океана, от биогеохимията към изкуствения интелект, от действителността на една държава към богатството на света, от един прецедент към друг, всичко само за да развива себе си и да не спира да си задава въпроси за науката и света, който тепърва ще се усъвършенства.
"Море от хора и числа" документира произхода и родовата памет на проф. Станев, пътя му в науката и постиженията му, които са най-живото доказателство, че той е "човек, който обича да прави", срещите и съвместната му дейност с над 300 известни български и чуждестранни исторически личности, общественици и учени от различни страни. Книгата му проследява и двайсетгодишния му шпагат между България и Германия, който от своя страна показва, че световноизвестният специалист по океанология не се отказва от възгледите и стремежите си.
Според проф. Емил Станев, който освен експерт от Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" е и немски преподавател, между учените и хората на изкуството има нещо общо, и то се крие в това, че всички те търсят атомите на красивото.
"Ако човек няма възторг, той не може да се занимава с наука и изкуство. Те са много различни неща – науката и изкуството, но в основата на всяко от тях лежи креативността. По различен начин, разбира се. На мен обаче ми е много жал понякога за хора, които виждат нещо, на което аз се радвам, а за тях то е безинтересно. Може би защото те не си задават въпроси, не знам", казва още проф. Станев.
Той е на мнение, че възторгът в науката идва от работата на учените, които винаги трябва да търсят нови полета за развитие и да се стремят да бъдат първи. Науката е международна, а не локална, затова и светът е отворен за всеки, който иска да направи завой към него, какъвто пример дава и самият проф. Емил Станев.
"Нашата наука – казва ученият за океанографията – е много важна за това, защото тя е в основата на всякакви практически действия в океана: корабоплаване, риболовство, аварийни мероприятия, търсене на нефт и газ, вятърни платформи."
В този свят от числа и формули обаче място намира и човекът:
"Числата идват от човека, но в последно време те започват да играят самостоятелно. Понякога ние ставаме много зависими от този виртуален свят", добавя професорът. "Живеем в информационно общество, но си спомнете какво е станало по време на откриването на печатните книги – никой не е предполагал, че откритието на Гутенберг ще катализира преминаването от феодализъм в капитализъм. И може би днес числата или информационното общество правят нещо такова, което ние не знаем как точно ще еволюира за в бъдеще. Това е много жизнен въпрос за всички, не само за хората, които се занимават с океан."
Специалистът по океанология е на мнение, че в този свят на непрестанни изменения и цифровизация е много важно всичко, което правим, да спомогне живият океан да остане такъв, какъвто го познаваме, а не да се радваме на виртуалната среда, която си създаваме. Той апелира към това да не забравяме ролята на учените, защото тя ще бъде все по-голяма в света, който идва. А образованието и учеността не трябва да спират да се развиват, особено у нас.
Още за морето от хора и числа, за креативността и стремежа към върховете на науката, за срещите с хората, които променят погледа ни към света и за всичко останало, което радва душата на проф. Емил Станев, можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – УИ "Св. Кл. Охридски"
Антикорупционният фонд ( АКФ) излезе с ново разследване , в което разкрива "скандални назначения на политически свързани лица в "Булгартрансгаз". Защо това в важно днес и от кои партии са политически свързаните лица, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Лора Георгиева , координатор правна програма на АКФ. "Разказът може да..
В това издание на "Благовестие" по повод 90-ата годишнина на радиото надникваме в отношението на Църквата и радиото в периода преди идването на комунистическия режим в България. Още от първите стъпки на радиото в България между него и БПЦ има симбиоза. Ще чуем как Църквата провежда своята духовно-нравствена просвета чрез микрофона на радио София...
В деня на честването на 90-годишнината на БНР, гост в студиото е Дейвид Джордан - директор "Редакционна политика и стандарти" в BBC и генерален секретар на PBI – Международната организация на обществените радио и телевизионни оператори. Каква е връзката между 90-годишнината на БНР и годишната конференция на Международната асоциация на обществените..
В деня, когато отбелязваме 90 години от създаването на БНР насочваме вниманието ви за възможностите на медиите да спомагат или да пречат на религиозните послания на различните религиозни общности в България. Правим го заедно с д-р Слава Янакиева преподавател в Нов български университет, тя е доктор в научна област "Социология, антропология и..
Българското национално радио отбелязва своята 90-годишнина. По този повод е празничното издание в ефира на програма "Христо Ботев". Включиха се колеги от програма "Христо Ботев", програма "Хоризонт", дирекция "Дигитални програми" и РРС. Водещи са Мария Мира Христова и Стойчо Стоев. Ето какво сподели Димитрина Кюркчиева, водещ в предаването..
Защо фашистките и нацистките настроения стават все по-приемливи и често са бъркани с "консерватизъм" и как войната срещу реалността се задълбочава,..
"Когато започва война, думите стават излишни, нужни са действия", четем на корицата на "Речник на войната" – силна и трагична книга, разтърсваща, както..
Драматичният театър "Апостол Карамитев" в Димитровград възражда на сцена спектакъла "Лазарица" по прочутата пиеса на Йордан Радичков. На 27 януари..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg