Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Създаде се първото пространство от данни за градска среда у нас

Ключова роля за развитието на българската икономика вече ще има първото пространство от данни за градска среда у нас Urban Data Space. Създаването му е инициирано от Института GATE към СУ "Св. Климент Охридски", или казано още – "Големи данни в полза на интелигентно общество". Той е първият високотехнологичен център за научни изследвания и иновации в областта на големите данни и изкуствения интелект в България и Източна Европа и е създаден като хъб на Международната асоциация на пространствата от данни.

Urban Data Space представлява разпределена архитектура, която функционира като една екосистема за данни, базирана на споделени политики и правила. Пространството съхранява данни от публични институции, частни субекти и граждани, които могат да се използват при равнопоставени условия така, че да насърчат иновациите, растежа и конкурентоспособността.

Пространството обединява данни, технологична инфраструктура и съответните механизми и правила за управление, които да улеснят сигурното предоставяне и споделяне на информация от различни институции, взели участие в него – държавни институти, корпорации, технологични фирми, общини, неправителствени организации и стартъпи.

Urban Data Space дава предпоставка за по-широката наличност от данни в цялата икономика на страната. Пространството цели да създаде обща мрежа от учени, технологични експерти, юристи, икономисти, социолози и предприемачи, която да стимулира взаимодействието между науката, бизнеса, правителството и гражданите.

По думи на проф. Силвия Илиева, директор на Института GATE, пространството осигурява сигурно и безпроблемно споделяне на данни между участниците в него, които са ценен ресурс за развитието на иновативни продукти, решения и услуги в полза на обществото.

"В това пространство от данни за града се интегрират както публични, така и частни данни, данни от гражданите, които са свързани с различни аспекти на града. Например чистота на въздуха, мобилност, енергийна консумация, логистика и транспорт. Всичко, което е от решаващо значение за създаване на един устойчив град, който да ни осигури по-добро място за живеене на всички нас“, каза проф. Илиева в "Какво се случва".

Тя обясни, че целта на Urban Data Space е да увеличи доверието у хората към споделянето на данни, за да вземат активно участие в пространството и така да спомогнат за подобряването на градската ни среда.

"Ние сме потребители на новите бизнес решения, които биха могли да се произведат в резултат на това споделяне на данни", добави проф. Десислава Петрова-Антонова, ръководител на проекта "Градове на бъдещето", защото "споделянето на данни всъщност осигурява предпоставка за нови услуги, които различни организации могат да доставят на гражданите"

Проф. Антонова обясни, че едно такова пространство от данни за градска среда, каквото е Urban Data Space, може да допринесе за спестяването на градските ресурси и да осигури устойчивост на града чрез оптимизация на градското планиране или зелена мобилност. То е двигател при създаването на т.нар. "цифров двойник на града", който представлява механизъм за взимане на информирани решения за управление на процесите и услугите на града.

Началото на първото българско пространство от данни за градска среда Urban Data Space ще бъде положено официално на международната конференция Data Spaces Discovery Day, която Институтът GATE в партньорство с Международната асоциация на пространствата от данни организира на 9 ноември в галерия VIVACOM Art Hall.

Повече за това защо е важно да разполагаме с едно такова пространство като Urban Data Space, какви точно са ползите от доверено споделяне на данни и какво ще се случи в рамките на конференцията, чуйте от проф. Силвия Илиева и проф. Десислава Петрова-Антонова в звуковия файл.

Снимка – Urban Data Space
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Радослав Диков, Антон Митов и Теодор Цеков (от ляво надясно)

Антон Митов представя: Международно ли е международното положение

От 50-те стотинки помощ за Виетнам, през войната на Русия в Украйна до новия/стар президент на САЩ, както и за европейските политико-икономически скандали и нашенските "селски междуособици" – аналитични коментари на Теодор Цеков, журналист в сайта filternews.bg и Радослав Диков – фейлетонист. Журналистът Васил Велев – за добрата стара Англия и..

публикувано на 20.01.25 в 18:18

Импулсът в мен: Стресът след ваканция

Дори да харесваме училището си, преподавателите, съучениците и някои от предметите да са ни любими краят на ваканцията все довежда тъга. Психолозите обръщат специално внимание на стреса след ваканция – темата в този епизод на подкаста "Импулсът в мен".  Според здравните специалисти е нормално да се изпитва известна степен на..

публикувано на 20.01.25 в 15:46

Православната църква чества паметта на св. патриарх Евтимий Търновски

На 20 януари православните християни честват паметта на преп. Евтимий Велики и св. Евтимий, патриарх Търновски. Българската църква особено тържествено отбелязва деня, посветен на св. Евтимий, последният патриарх преди падането на България под турско робство. Повече за празника в "Нашият ден" разказва Ана-Мария Кръстева...

публикувано на 20.01.25 в 10:19

Опаковките на бъдещето: Гъбен материал вместо пластмаса

В рубриката "Зелените новатори на България" ви запознаваме с Атанас Енев , съосновател на иновативната компания Biomyc, която разработва екологични опаковъчни решения от гъбен материал и картон. Тези опаковки предлагат висока ефективност, стандартизация и възможност за адаптация към различни продукти, независимо от формата и размера им. Основната..

публикувано на 20.01.25 в 09:32
Самуил Петканов

Парадоксът на кламера

Самуил Петканов, създател и автор на сатиричния сайт "Не! Новините", коментира в "Мрежата", съвсем не на шега, бъдещето на почти умрелите (според него) традиционни медии и не само. Защо "бъдеще“, защо "умрели" и защо има доза оптимизъм "Оптимизмът идва от носталгията по традиционните медии – радиото, телевизията, печата, и дори към онзи..

публикувано на 20.01.25 в 09:15