Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За кръпките и Статуята на свободата

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Ако използваме теорията на огледалото за решаване на това уравнение, избираме, че получаваш като свойство признаците на това, в което се оглеждаш. Дали тъгата в очите на българина е свързана и с кръпките в околния пейзаж? Всъщност, има ли ги?

Майките с колички все така мъжки и стоически се борят за преодоляване на кръпки, дупки, опасни струпвания и недомислена инфраструктура, за да довършат дневната разхода, а децата в тези превозни средства се усмихват и гукат. Кога ли ще видят кръпките и с какво ще заменят усмивката?!

И след теорията на огледалото прилагаме теорията на свободата – свободният не се оглежда в кръпки, а в себе си. И някак не остарява тъжно. Изобщо не остарява, ако погледнем към Статуята на Свободата.

През 1878 главата ѝ е един от експонатите на Световното изложение в Париж. По-късно във времето 350 отделни части на огромната скулптура са натоварени в 214 сандъка и при крайно опасно плаване прекосяват Атлантическия океан. 

След пристигането ѝ на американска земя я сглобяват четири месеца. Официално издига глава на днешния ден през 1886 година.

Какво е видяла и какво предстои да види? Не само тя, а и всичките ѝ световни посестрими. Днес и утре отговор дават само свободните. Останалите се надяват да кърпят истината.

Репортаж от столичните улици  – чуйте в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Читалището в Црънча

На гости в село Црънча

Црънча се намира в община Пазарджик и в него  живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..

публикувано на 03.03.25 в 15:35

Поднесеният от цар Борис III златен венец на връх Св. Никола се показва за първи път

Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..

публикувано на 03.03.25 в 14:42
Тодор Чобанов

На 3 март – за свободата и еволюцията на българските идеали

Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..

публикувано на 03.03.25 в 13:30
Доц. Ивайло Найденов

Забравената трагедия на Калофер: Клането в църквата "Св. Троица"

Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..

публикувано на 03.03.25 в 10:39

Щрихи към Ботев: Разговор с Цветанка Неделчева

В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..

обновено на 03.03.25 в 10:33