За кръпките и Статуята на свободата

Ако използваме теорията на огледалото за решаване на това уравнение, избираме, че получаваш като свойство признаците на това, в което се оглеждаш. Дали тъгата в очите на българина е свързана и с кръпките в околния пейзаж? Всъщност, има ли ги?

Майките с колички все така мъжки и стоически се борят за преодоляване на кръпки, дупки, опасни струпвания и недомислена инфраструктура, за да довършат дневната разхода, а децата в тези превозни средства се усмихват и гукат. Кога ли ще видят кръпките и с какво ще заменят усмивката?!

И след теорията на огледалото прилагаме теорията на свободата – свободният не се оглежда в кръпки, а в себе си. И някак не остарява тъжно. Изобщо не остарява, ако погледнем към Статуята на Свободата.

През 1878 главата ѝ е един от експонатите на Световното изложение в Париж. По-късно във времето 350 отделни части на огромната скулптура са натоварени в 214 сандъка и при крайно опасно плаване прекосяват Атлантическия океан. 

След пристигането ѝ на американска земя я сглобяват четири месеца. Официално издига глава на днешния ден през 1886 година.

Какво е видяла и какво предстои да види? Не само тя, а и всичките ѝ световни посестрими. Днес и утре отговор дават само свободните. Останалите се надяват да кърпят истината.

Репортаж от столичните улици  – чуйте в звуковия файл.