Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Николай Генов: Изходната точка във фантоматиката е човешкото тяло, което се опитва да бъде все по-виртуално

Снимка: Ангелина Грозева

Книгата "Виртуалният човек. Опит върху Фантоматиката" на автора Николай Генов задава важни въпроси за най-острите съвременни дебати на (транс)хуманизма за усилването – или може би изчезването – на човека. "Как се вписва човешкото в недрата на машината и по какъв начин техническите параметри картографират литературните сюжети? Според труда и наблюденията на Николай отговор на тези въпроси може да бъде потърсен в традицията на една концепция, която изкуството и науката продължават да възприемат телеологично – като обещание и заплаха на самото бъдеще. Да се мисли фантоматичното като тяло и тялото като фантоматичност – това е залогът на книгата на Николай Генов, която се обръща към поразителния философски апарат на полския фантаст Станислав Лем, за да очертае мястото на човека във виртуалната реалност.

"По тази тема е писано много в научната фантастика. Изчерпах прочита си върху виртуалното тяло, при Ърнест Клайн и Локяненко и реших да се занимая със самия жанр, да обособя един поджанр на научната фантастика и да изработя матрица, чрез която да категоризираме всички възможни произведения, да имаме инструменти, с които да четем такава литература, която ни говори за виртуални светове за аватари и компютърни игри и това да почива върху едно естествено развитие на жанра научна фантастика. Самото понятие виртуалност е много старо и за съжаление значи твърда много неща. Но Станислав Лем ми даде тази рамка, през която си позволих да разграфя една карта на виртуалното, чрез понятието, което той изковава – фантоматичност. Фантоматниката е онова проявление на виртуалността, което се отнася до компютърната симулация, до симулацията на свят от машина." разказва авторът.

Фантомологията всъщност е наука, която се занимава със създаването на изкуствени среди, подобни на нашата до степен на неразпознаваемост. Николай се позовава на теорията на Станислав Лем, но разглежда практиките и на други имена, сред които Диодато, Бил Се Делюз, Мерло Понти. Николай споменава и разглежда Клапауций като радикален мислител, който обърква естествения ход на природата в творчеството на Лем. В края на книгата авторът установява, че изходната точка във фантоматиката е човешкото тяло, което се опитва да бъде все по-виртуално.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Безсъдбовност" – романът на Нобеловия лауреат Имре Кертес

"Безсъдбовност" е най-известният роман на унгарския писател от еврейски произход Имре Кертес. Това е първата книга от неговата трилогия за Холокоста, наградена с Нобелова награда за литература през 2002 година за "книгите на писателя, които подкрепят крехкия опит на индивида срещу варварския произвол на историята". За първи път романът е публикуван..

публикувано на 27.11.24 в 17:35

"Есенна соната" на Плевенския театър гостува в София

Плевенският театър "Иван Радоев" гостува на софийската публика с един от най-новите си спектакли – "Есенна соната" от Ингмар Бергман. Постановката по прочутата пиеса на големия шведски режисьор и драматург е дело на режисьорката Детелина Станева, която е сред най-младите творци в българския театър. Текстът на Ингмар Бергман е в превод наВаса Ганчева...

публикувано на 27.11.24 в 14:34

Пунта: Преосмисляне на границите

Срещаме ви с едно от най-смелите пространства за съвременно изкуство в София – галерия "Пунта". Открита през 2022 г. на улица "Дунав", галерията е основана от куратора Бояна Джикова и художниците Аарон Рот и Викенти Комитски. Тя е посветена на пост-интернет естетиката и на така наречения "траш арт" – художествена практика, която експериментира с..

публикувано на 27.11.24 в 13:05

Сатиричният театър с почит към петима големи артисти

90-годишнината на петима от големите артисти на Сатирата – Васил Попов, Петър Пейков, Димитър Манчев, Вели Чаушев и Хиндо Касимов – ще бъде отбелязана в спектакъл под режисурата на Николай Младенов, със съдействието на БНР и БНТ.  Участват актьорите Йорданка Стефанова, Александър Григоров, Ивайло Калоянчев, Мартин Желанков, Михаил Сървански, Николай..

публикувано на 27.11.24 в 11:55

Нова поетична антология събира 43-ма български автори

"Антология Съвременна българска поезия" има  официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на книгата е послание за бъдещите поколения, към които е адресирано най-доброто от българската поезия. Сред авторите, редом с известни поети като Бойко Ламбовски, Иван Ланджев, Маргарита Петкова, Палми..

публикувано на 27.11.24 в 10:15