На 31 октомври се отбелязва Международният ден на Черно море. На този ден през 1996 година е подписан Стратегическият план за Черно море. През 1996 година правителствата на черноморските държави приемат, че замърсяването на общото ни море създава рискове за всички гранични страни.
16 милиона души от 6 държави днес празнуват – това са хората, които живеят по крайбрежието на Черно море.
"Отбелязваме този ден по традиция с отворени врати на Института по океанология, където всички желаещи деца, ученици и родители биха могли да посетят института и да се запознаят с неговата дейност. Особено голям интерес представлява нашата миниподводница. Тя е много интересна за децата. Тя е единствената в България, която може да извършва подводни изследвания до 200 метра дълбочина."
Това каза в интервю за БНР доц. Николай Вълчев, директор на Института по океанология в БАН.
“В Черно море се срещат около 1900 вида, от които 160 са риби, три вида са делфините, голямо е и количеството на тези, които са застрашени от изчезване, много от тях са вписани в Червената книга. Една трета от видовете са застрашени от изчезване. Има изследвания, които прогнозират, че до 2100 година може би половината от видовете в Черно море ще изчезнат, което би било катастрофално за екосистемата.
Стратегическият план за възстановяване на Черно море е една инициатива, която е резултат от осъзнаването, че Черноморската екосистема е достигнала до един критичен праг в своето замърсяване и са взети тези мерки за наблюдение и опазване на екологичното състояние, след което се забелязва един етап на сравнително възстановяване на Черноморската екосистема. Всички трябва да разбираме, че тя не може да се върне в онова положение, което е било през 60-те и 70-те години. Тя преминава в едно ново състояние на равновесие, което се отличава с по-ниско биоразнообразие и може би става по-лабилна по отношение на бъдещо замърсяване, което през последните десетина години се забелязва. Въпреки това аз и колегите ми, които извършваме редовния мониторинг по няколко директиви на Европейската комисия, можем да кажем, че екологичното състояние е сравнително добро“, посочва още той в ефира на “Нашият ден“.
“Споменах за мониторинга на средата в Черно море, който цели да покаже какво е състоянието, но също така и да набележи различни мерки за намаляване на натиска върху екосистемата. Това е свързано и с редица решения, които са на политическо ниво, на местните власти и на държавните власти по отношение на намаляване на замърсяването.
Особено актуално напоследък е развитието на синята икономика. Това е икономическата дейност, свързана с използването на различни морски ресурси. Основен проблем в Черно море, освен климатичните изменения, с които всички сме запознати, е свръхексплоатацията на живите ресурси. Например при улова на риба и изчезването на полето от морски треви. И двете имат голям принос към самопречистването на водите в Черно море и съответно на съхраняване на условията за едно по-добро развитие на останалите видове“, посочва още той.
Най-сериозните замърсители….
“Това е т.нар. "еутрофикация" – много голямо количество на елементи, които водят до цъфтеж на водорасли и на микроскопичните видове планктон. Те са свързани най-вече с нитрати и фосфати, които влизат в морето от различни източници като наторяването на земеделските земи. Всички знаем, че Черно море е една преходна зона между едно изключителна огромна водосборна област, която е в Европа от няколко реки и Средиземно море. Почти всички замърсители, които се събират по пътя на тези реки от Европа, достигат до Черно море и по пътя на неговата естествена циркулация се разпространяват в целия басейн“, казва още доц. Вълчев.
Войната в Украйна
“Твърде рано е да се каже дали войната в Украйна има някакво отражение върху живота в Черно море. Трябват по-конкретни изследвания, които се провеждат на този етап, но са твърде ограничени, особено по отношение на рибните популации. Не мисля, че до този момент бихме могли да кажем, че има някакви реални непосредствени последици от военния конфликт“, посочва още той.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Енергийната бедност е критичен проблем, който засяга не само социалната справедливост, но и екологичния баланс. Тя често се разглежда в контекста на климатичните промени, но също така е измерение на несправедливостта в съвременното общество. В днешните "Минути на редактора" бе обсъден този проблем, а темата бе свързана с предстоящата..
Кожата през зимните месеци изисква специално внимание, а професионалните алергии често са предизвикателство за хората, работещи с ръце. Тези теми разгледа доц. д-р Жана Казанджиева, специалист дерматолог, в предаването Lege Artis . Ето най-важното от съветите ѝ. Слънцезащитата не е само летен ангажимент. Според доц. Казанджиева, тя е особено..
Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас? Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..
Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..
Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост" (More Joy), организирана от Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..
Днес отбелязваме 67 години от деня, когато за първи път записите в "Златния фонд" на БНР започват да се описват и организират във ведомост . По..
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на..
"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg