Суперсилата на многоезичното ухо

За онези от вас, които вече са били на концертите на Shabaka & The Ancestors през 2017 г. и на Сибусиле Каба през 2019, организирани от платформата Stretch на радетеля за нова африканска и афро-британска музика у нас Иван Хадживеликов (от 2019 г. със съорганизатор серията "Аларма Пънк Джаз" на програма "Христо Ботев"), е повече от ясно, че The Brother Moves On на софийска сцена е една наистина сбъдната мечта. Бандата е сред феномените на съвременната южноафриканска сцена, наред с BLK JKS, Танди Нтули, записващия за Blue Note Ндудузо Макатини, Бокани Дайер, Туми Могороси, Сибусиле Каба и Табанг Табане. Музиката им е изключително напредничава и пророческа, но в същото време черпи с пълни шепи от наследството на предците (Хю Масекела, Луис Мохоло-Мохоло, Абдула Ибрахим, Джони Мекоа, Мадала Кунене, всички тези велики визионери, които днес са символ на южноафриканската култура в световен план). The Brother Moves On идват у нас с нов албум, озаглавен "Който те храни… те притежава" – колкото лиричен, толкова и апокалиптичен, между джаза и хеви метъла, между спиричуъла и звука на улицата, между новата градска песен (на най-малко три езика – тсвана, кхоса и зулу) и гласа на миналото… Разговаряме с двамата музиканти на групата, които българската публика вече познава от концерта на Shabaka & The Ancestors в "София лайв клуб" през 2017г. – фронтмена Сиябонга Мтембу и тенор саксофониста и флейтист Мтунзи Мвубу, най-новия член на The Brother Moves On.

Където и да ви представят, изкуството ви винаги върви с етикета "протестно". Със сигурност много каузи изискват протест днес, но кои според вас се нуждаят от него в най-голяма степен?

Сиябонга: На преден план за нас винаги са били политиките спрямо идентичността: борбите на LGBTIQ общностите и други. Освобождението на черния човек е в основата на живота ми, тъй като самият съм такъв. Все пак… мисля, че най-голяма тема са климатичните промени. Много е неудобно да говориш за тях и да получаваш приходи в капиталистическа система, избягваме масово темата. Разбира се, под повърхността има още толкова много проблеми.

Сия, като говорим за идентичността, основополагащ елемент във вашата музика е езиковата идентичност. Как се чувстваш, когато искаш да изразиш нещо и трябва да решиш на кой език да го направиш? Със сигурност между английския и всички местни езици, които владееш, има доста разлики в смислите и нюансите…

Сиябонга: Всички разбират в един момент, че красотата на многоезичието е в осъзнаването на факта, че езиците са различни. Някои неща изказват други неща най-добре. Не си казвам: "Хей, ще изпея това на зулу!" – и да го запея на зулу. Обитавайки многоезично пространство, по-скоро го казвам – каквото и както искам – на езика, на който искам да го чуя, по разговорния за всички начин. Не правя аз избор – езикът ме избира, защото е най-добрият начин да изразя определеното нещо.

Мтунзи, а ти покриваш ли всички езици, които Сия използва?

Мтунзи: Не, не всички. Но чувам, когато го прави, когато кълца различните езици. В Йоханесбург имаме суперсилата да имаме многоезично ухо.

Този въпрос произлиза от предишния. Като говорим в по-глобален план, предвид все по-тревожното състояние на нещата, колко езика са ни нужни, докато открием поне един, на който да се разбираме мирно, с обич и уважение? Имаме ли го, или още го търсим?

Мтунзи: Не мисля, че имаме напредък с това. В една от песните на The Ancestors Сия казва "Трябват нови хора". За мен само това е начинът да ни се получи, а не чрез поредния език. Защото в момента всичко е надпревара кой е най-големият и не виждам тя да приключва скоро.

Очевидно за антиутопичните прогнози помогнаха и последните няколко години. През 2020г. вторият албум на Shabaka & The Ancestors излезе в седмицата, в която обявиха глобалната пандемия и всичко затвори. Този албум не заслужаваше това, беше наистина красив и зашеметяващ. Обсъждате ли бъдещето на Shabaka & The Ancestors?

Сиябонга: Труден въпрос.

Ако сте подписвали споразумения за конфиденциалност с Шабака, ще разбера… (освен фронтмен и главен мотор на Shabaka & The Ancestors, лондонският саксофонист Шабака Хъчингс е и издател на новия албум на The Brother Moves On със собствения си лейбъл Native Rebel – б.а)

Сиябонга: …(смях)…

Следя накъде се насочва Шабака с проектите си и какво друго развива в момента.

Сиябонга: Шабака спира много от проектите си, да. Но The Ancestors и The Brother са далеч един от друг, дори не мога да ги коментирам заедно. Първият е плод на мисълта на Шабака и е неговата музика. Докато The Brother Moves On е нашата свобода.

Пандемията откри нови възможности за съвместни музикални проекти. Да вземем, например, албума On Our Own Watch на лейбъла Mushroom Hour Half Hour. Той включваше колаборации между южноафрикански, британски и западноафрикански музиканти и бе записан предимно онлайн. Джошуа Айдехен, нашият специален гост, който ще открие вашата вечер в София, записа албум с Дедалъс, електронния гений, плюс легендата Мигел Атууд-Фъргюсън на струнните.  Ако можехте да се възползвате от този пряк онлайн достъп до съвременен музикант в другия край на света, има ли някой, с когото бихте искали да си сътрудничите?

Мтунзи: За мен това е Омар Соса. Мисля, че той е неподправен и разказва нещата такива, каквито са, на пианото. С него бих искал да осъществя нещо съвместно.

Сиябонга: Труден въпрос… с кого бих искал да работя?... Andre 3000 (един от най-влиятелните хип-хоп музиканти в САЩ, единият от популярното дуо Outkast – б.а.).

Сия, веднъж си чул хора на опашката пред клуб, в който сте свирили, да описват звученето ви като "Йоханесбург през нощта". Това не е един звук, сигурен съм, какви са звуците на Йоханесбург през нощта?

Сиябонга: Да не забравяме, че ние сме, в известен смисъл, центърът на земното кълбо, в зависимост от това накъде или откъде пътуваш. Йоханесбург е място, на което се срещат много култури. Ако си от Йобург (местен сленг за Йоханесбург – б.а.), ти не си едно нещо, ти си много неща. Ти си наследник на кланове. Йобург през нощта… може би причината, поради която бях изумен от това, което чух, беше, че знаех точно какво казват, но до този момент не ми се беше удало да го изразя с думи.

По-скоро усещане, а не описание?

Сиябонга: Да, това отключи идеята, че Йобург е тих, красив и наситено черен, но в същото време е и мултикултурно пространство. Като Ню Йорк е – ако знаеш как да се ориентираш в него, наистина е спокойно. От друга страна, може да бъде и много опасно място.

А след нощта, де е зората?

Сиябонга: Къде е зората?... Тя е моментна – в музиката е в соловите изпълнения и изнасянето им на плещи от колектива. В политически план е същото. Никога не трае достатъчно дълго, за да кажем "Да, свършихме работата".

А ако трябва да изберете само една песен, която да изпълните за настъпващия край на света, коя ще е?

Сиябонга: Последната от албума ни – Mazel. Посветена е на брат ми и олицетворява точно това – болката от края на света.

Мтунзи: За мен това е първият ни сингъл – Bayakhala.

Значи е страхотен нов албум, щом две от последните песни на света са в него. Нямаме търпение да го чуем целия тук в събота.

Концертът на The Brother Moves On ще се състои в "София лайв клуб" на 12 ноември, събота, с начален час 21.00 ч. Преди тях на сцената ще излезе лондонският поет-революционер, МС и постоянен (гост)вокалист на супергрупите The Comet Is Coming и Sons Of Kemet Джошуа Айдехен. Той пристига в София още днес и довечера ще участва в партито на организаторите Stretch и "Аларма Пънк Джаз" в "Ателието" на ул. "Цар Самуил" 50, където двама от присъстващите ще си тръгнат и с безплатен билет за съботния концерт.