В поредното издание на "Усмивки от старите ленти" на редакция "Хумор и сатира" си спомняме за един от големите български хумористи, когото с чиста съвест можем да определим като народен. Димитър Чорбаджийски - Чудомир е удивително актуален и популярен и днес, макар да са минали повече от 50 години, откакто ни напусна.
Художник, писател, мъдрец. Той е сред малцината нашенци, които, въпреки житейските превратности или може би благодарение тъкмо на тях, са успели да се съхранят. Тайната му може би ще открием в думите му, че "Най-празният от дните ни е оня, в който не сме се смели нито веднъж". А може би жизнеспособността на творчеството му се корени в здравата му връзка с реалността. Чудомир не се деформира от даровете на властта и популярността, които съдбата щедро му предлага, истинският Чудомир е в Казанлък, в уютната къща недалеч от градския пазар, където всеки ден се среща с пъстрите типажи, изпълващи творбите му.
В следващия запис от Златния фонд на БНР Чудомир споделя тънкости как се пише хумор. Това е последното му участие в радиото. От гласа на този весел и жизнен човек, от разказа му, изобщо не личи какво всъщност му се налага да преживее. Годината е 1967, Чудомир е сериозно болен и ако разлистим дневника му от тези тежки месеци, ще видим колко физически и душевни мъки е понасял. И въпреки това, той ходи на театър, посещава изложби, не губи връзката си с живота и най-вече, съхранява доброто в себе си, стреми се да даде колкото се може повече на хората. В началото на януари 1967 г. той пише в дневника си: "Уредих въпроса с фонд "Музей" (в) Казанлък, като внесох 20 000 лв. – стойността на картините от изложбата ми, които остават притежание на музея. Дано уредя и другия фонд "Читалище" в родното ми село." Ето такъв човек стои зад картините и разказите.
Нека без коментар да си припомним още редове от дневника на Чудомир, писани на 6.11.1965 г.: "Като бях в София преди две седмици, научих, че званието "Заслужил деятел на изкуствата", което получих в края на март, носело 100 лв. месечно възнаграждение. Завчера получих пък писмо, предизвикано от мой приятел, че от 1 април ще получавам тази сума. Просто ме е срам да получавам толкова пари и ще помисля как да ги изразходвам за обществени цели."
Предаването "Усмивки от старите радиоленти", посветено на Димитър Чорбаджийски - Чудомир, можете да чуете в неделя от 19.00 часа по програма "Христо Ботев".
Снимка – chudomir.kazanlak.comВ епизод 567 "Трамвай по желание" среща своята публика с универсалния сценичен талант Атанас Палюшев. Кой е Палюшев? В своя творчески профил Атанас е лирико-драматичен тенор, школуван в класическото пеене. Завършва първо ВИТИЗ, а после и Консерваторията със специалност оперно пеене. Специализира в прочутото Миланско оперно училище към..
Живеем насред бързо развиващи се технологии, крайни социални нагласи, влияния на глобални тенденции, променящи възприятията и взаимодействието ни със света. За културата на младите българи, за живота на сцената и извън нея и за влиянието върху следващото поколение в "Нашият ден" разговаряме с актьора Филип Буков . Буков е познато лице от..
Как се създава достъпна театрална среда за деца в неравностойно положение – разговор с режисьора и сценограф Олег Степанов и с актьора Владимир Богданов от театралната компания The Balkan Theatre Factory . The Balkan Theatre Factory подкрепя достъпа на деца в неравностойно положение до театъра чрез инициативата "60 от сърце", която..
Гергина Иванова Дворецка e журналистка и поетеса, родена в София. Завършва Софийската гимназия с преподаване на френски език и българска филология в Софийския университет "Свети Климент Охридски”. Още като студентка започва работа в тогавашната "Младежка редакция" на програма "Христо Ботев". Целият ѝ професионален път е свързан с БНР. Още през 1990..
В нашата история, но и в световната такава, артбохемството е особен фактор. Соцбохемството беше и проява на стихиен хедонизъм в творческите среди, но и акт, понякога, на свободомислие и еманципация от идеологическите канони. Говорим за всичко това въз основа на културния и творческия живот във Варна през десетилетията на социализма. Повод е и книгата..
Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място. В "Нашият..
Световноизвестният гръден хирург проф. Валтер Клепетко, който до пенсионирането си бе ръководител на катедрата по хирургия в Университетската болница..
"Какво отлагате на ежедневна база?", пита психотерапевтът Алис Русева и съветва това да бъде първият въпрос към себе си при симптоми на тревожност, които..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg