Колко пъти е използван SOS в наши води?

На днешния 22 ноември през 1906 г. на Международната конференция в Берлин е решено сигналът SOS да бъде международен при търсене на помощ.

Преди въвеждането на SOS няма официално утвърден единен сигнал за бедствие. Сигналът SOS е използван за пръв път от германското правителство в правила за радиосъобщенията от 1 април 1905 и е включен в Международната радиотелеграфна конвенция, подписана на 3 ноември 1906 г. и влязла в сила на 1 юли 1908 г.

SOS е избран, защото е кратък, ритмичен и може лесно да бъде разбран, може да се предава бързо и непрекъснато, дори при далечно приемане или претрупан ефир, без да се обърка с друг сигнал. Така че SOS при появата си няма нищо общо с абревиатури, съкращения и инициали. Тълкувания, като „save our souls“ („спасете нашите души“), „save our ship“ („спасете нашия кораб“), „send our succour“ („изпратете нашия спасител“), „swim or sink“ („плуваме или потъваме“) или руското „спасите от смерти“ („спасете от смърт“), са измислени по-късно и не са свързани със създаването и приемането на сигнала SOS.

Каква е историята на неговото използване в България?

“Същността на сигнала SOS е да бъде на разположение и да се използва от всички хора, които са в морето. За наша радост в наши води този сигнал не е бил използван толкова често. В зоната на нашата отговорност в Черно море не са постъпвали толкова сериозни сигнали, които да дадат възможност за неговото използване“, казва в ефира на “Нашият ден“ адм. Румен Николов, директор на Главна дирекция “Аварийни спасителни дейности“ към изпълнителна агенция “Морска администрация“.

“В историята има два или три случая, които не са завършили трагично, когато SOS е използван“, посочва още той.

“Това е сигнал, използван от радиотелеграфисти. SOS няма някакво смислово значение, просто е много кратък, лесно разпознаваем и може да се приеме без да се бърка с други предупреждения“, допълва още той.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.