"Доста време преди да започна да работя върху танцовата драма "Нестинарка", се рових в нашата художествена литература, за да намеря сюжет за опера. На оперен сюжет не попаднах. Но търсенията ми не останаха напразни. Когато прочетох разказа на Константин Петканов "Нестинарка", нещо стихийно и неудържимо бликна в мен. Тогава започнах да скицирам сцените, идеята придобиваше яснота и внушителност, а драматичната наситеност – онова напрежение, което така властно и неудържимо ще се разрази в буйните ритми и трагични акценти на нестинарското хоро.“
Тези спомени на Марин Големинов отвеждат към предисторията за наричаните от някои “най-българско” музикално произведение – танцовата драма "Нестинарка". Представена за първи път на 4 януари 1942 г., танцовата драма според отзивите в пресата се превръща в триумф на българската култура и предизвиква възторг у публиката. Художници на декорите и костюмите на тази и няколкото следващи постановки са Никола и Нева Тузсузови, а хореографията на Мария Димова и до днес се смята за едно от съществените постижения на националната ни танцова форма.
През 1968 година "Нестинарка" става причина за творческа среща (наречена от проф. Розалия Бикс "лъвска“) между композитора Марин Големинов и художника Цанко Лавренов. С премиера на 17 ноември 1968 г., под диригентската палка на самия композитор, тя по символичен начин отбелязва 40-годишнината от първото балетно представление в България ("Копелия“от Лео Делиб). Цанко Лавренов изработва проекти за декори на постановката, голяма част от които грижливо се съхраняват в архива на едноименната фондация – именно те ще бъдат представени в рамките на изложбата "Нестинарка. Голямата среща на Марин Големинов и Цанко Лавренов“.
Публиката ще има възможност да надникне зад завесата на една по-малко позната част от творчеството на Цанко Лавренов, част от което ще бъде представено пред публика за първи път. Изложбата ще предложи на посетителите да преминат през бързи скици с моливи, да разглеждат размислите на художника върху различни композиционни решения и да ги сравнят със завършените маслени произведения, послужили за изработване декорите на постановката от 1968 година.
Обогатена с музиката на Марин Големинов и подкрепена с богата информационна част, изложбата обещава едно мултимедийно изживяване, посветено на срещата между музиката, изобразителното изкуство и танца.
Организаторите на изложбата са убедени, че 80 години след премиерата си, спектакълът "Нестинарка" не спира да предизвиква интерес, възкръсвайки като феникс из пепелището на нестинарската жарава – каквато асоциация неведнъж прави самият композитор Марин Големинов.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура“ по "Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации“.
Откриването е на 24 ноември от 18.00 ч. в столичната галерия "Контраст"
Изложбата ще продължи до 1 декември 2022 г.
В "Артефир“ гостуват Лилия Големинова, внучка на големия композитор, и кураторът на проекта Елисавета Станчева. Чуйте разговор с тях на Димитрина Кюркчиева.
Снимка – галерия "Контраст", Димитрина Кюркчиева - БНР
Власт, интриги, семейни драми и кървави престъпления се преплитат в дебютната книга на Л. В. Маринов. Криминалният роман "Маските, които носим" провокира читателите с напрегнат сюжет, който тръгва по следите на изчезналото тяло на влиятелен мъж, а отдавна погребани тайни започват да излизат наяве. Историята се върти около успешен банкер от..
Новият български сериал "Майките" има премиера в родния телевизионен ефир. Създаден е по едноименния роман на Теодора Димова. В продължение на шест седмици зрителите ще могат да проследят историята на шест различни семейства и взаимоотношенията между родители и деца. Сериалът изследва проблема на нарушената семейна връзка, която води до съкрушителни..
Турският режисьор Л. Резан Йешълбаш има бакалавърска степен по кино и телевизия от Истанбулския университет "Мармара". През 2008 г. режисира първия си късометражен филм, Присъдата, по собствен сценарий. Вторият му късометражен филм, Мълчаливите (2012), печели Златна палма на кинофестивала в Кан в конкурса за късометражни филми...
Изложбата "Музите на желанието" е резултат от едно изследване на женската красота, или по-скоро – развитието на визията на жената през последните 100 години. "Случайно попаднах на серии фотографии, които се опитах да извадя от чернобялата им анонимност. Заглавието дойде от факта, че се спрях на еротични, емблематични икони от 20-те години на миналия..
Светът на изкуството е динамичен и постоянно се разширява, но някои въпроси остават непроменени. Не, няма за пореден да питаме "какво е изкуство" или да разнищваме най-любопитните случаи на пазара за изкуство. Вместо това ще разгледаме ролята на дизайна и фотографията в съвременните арт среди. Тези форми на изразяване ни заобикалят постоянно – от..
"И никой не пита защо" е колкото част от текста към песента "Месо" на Милена Славова, толкова е и филмова история, която проследява търсенията на рок..
Ден преди влизането на новите 10 депутати от партия "Величие" в парламента в "Нашият ден" говорят Габриела Кирова и Ивелин Михайлов – какви ще бъдат..
В съвремието сме свидетели на всичко – фалшиви новини, подвеждащи реклами, демагогия и некомпетентност. Когато обаче тези "пороци на деня" са свързани с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
