България е единствената страна в ЕС, в която употребата на антибиотици расте и е между 15 и 20%. Експертите на Световната здравна организация алармират, че свръхупотребата на този тип лекарства е сред 10-те най-големи заплахи за човечеството.
"В нашата страна за съжаление един голям процент от антибиотиците се изписват излишно и това става предимно тогава, когато общопрактикуващият лекар не е сигурен дали става въпрос за вирусна или бактериална инфекция, защото антибиотиците са полезни единствено при инфекции причинени от бактерии", коментира проф. д-р Емма Кьолеян, д.м., началник на Лабораторията по микробиология, вирусология и болнична хигиена към УМБАЛ "Лозенец".
Неправилната употреба на антимикробни лекарства е основният фактор за развитие на устойчиви на медикаменти патогенни организми. Необходимо е лекарите да използват бързи скринингови методи, които могат да разграничат бактериалните от вирусните инфекции. Такива са определянето на показатели като С-реактивният протеин (CRP) и прокалцитонин.
"Голям брой от родители, чиито деца с дихателни инфекции настояват техните педиатри да предписват антибиотици, което е неправилно“, допълва проф. Кьолеян.
Свръхконсумацията на антибиотици водят до нежелани лекарствени реакции като гадене, повръщане, стомашни болки, както и диария. В някои случаи дори и обриви.
През 2019 г. беше направена оценка на използването на антибиотици в страната. В заключението на Европейския център по контрол на заболяванията се посочва, че съществуват множество пропуски в борбата с антибиотичната резистентност. България се оказва една от малкото държани в света без Национален план за ограничаване на антибиотичната резистентност.
Страната ни е изложена на риск в болничните заведения да се появят вътреболнични инфекции поради факта, че лекарите не са добре запознати с антибиотичната резистентност, твърди проф. Кьолеян.
Годишно в света умират 700 000 души поради резистентност на микробите към антибиотично лечение. В Европа доказаните смъртни случаи са около 33 000.Според нея, когато се развият антибиотично резистентните щамове, чувствителността към дадения антибиотик много трудно се възстановява. Борбата трябва да бъде многостранна. Има специални изисквания за лекарите, за медицинските сестри, за фармацевтите.
Необходимо е правителствата да се ангажират с национални планове за действие, които да подкрепят разумното използване на антибиотици.
"Важно условие е да се спре свободното закупуване на антибиотици от аптеките. Според Закона за здравето само лекарите имат право да предписват антибиотици и те са продаван в аптеките на база на издадените от тях рецепти“, казва проф. Кьолеян.
В допълнение тя коментира, че пациентът, трябва да спазва стриктно антибиотичния режим, който му е предписан. Задължително да приема в часовете, в които са указани, и по начина, който е посочен в лекарственото описание. Недопустима е употребата на антибиотик, предписан за друг човек.
Целия разговор с проф. д-р Емма Кьолеян можете да чуете в звуковия файл.
Професор Десислава Бошнакова, преподавател в Нов български университет, журналистът Георги Караманев, създател на сайта "Дигитални истории" и финансистът и автор на детската поредица "Финансова грамотност за деца с Пеги и Мози" са част от участниците в дискусията, организирана от "TEDxSofia" на тема "Ако имах едно училище" "Всеки от нас е..
На 11 ноември тази година се проведе значимо събитие за българската предприемаческа екосистема – първото издание на “Hall of Fame – Зала на славата на българските предприемачи”, организирано от BESCO. Събитието имаше за цел да отличи изключителен представител на предприемаческата общност, който с успехите си и приноса си е допринесъл за развитието на..
Днес в Лондон ще бъде връчена престижната литературна награда "Букър" за настоящата година. Споменът за миналогодишното събитие все още топли сърцата на българите, защото именно тогава Георги Господинов спечели наградата с романа си "Времеубежище". Това бе момент на истинска национална гордост и радост. Днес писателят ще получи и друго значимо..
Все по-актуална става темата за бъдещето на държавния ТЕЦ "Марица-Изток 2" и бъдещето на прилежащите към комплекса въглищни мини. Какво представлява европейската зелена сделка за миньорските общности и каква е съдбата на въглищната електроенергия у нас – тази дискусия повдига изложбата на бразилския фотожурналист Тука Виейра, която е част от..
В рубриката "Епизоди от живота" този път насочваме поглед към вдъхновяващото събитие в кюстендилското село Смоличано – четвъртото издание на младежкия художествен пленер "Есенен вятър", организиран от Народно читалище "Пробуждане" 2020 г. Събитието ще бъде отбелязано със специална изложба, която ще бъде открита на 15 ноември в културния център..
Днес в Лондон ще бъде връчена престижната литературна награда "Букър" за настоящата година. Споменът за миналогодишното събитие все още топли сърцата на..
Симфоничният оркестър на Българското национално радио започва нова линия концерти с изцяло българска музика. Предвидени са четири събитията през сезон..
"Sci-Fi Фолклор" изследва културния континуитет между две на пръв поглед противоположни естетически територии, маркирани от времевата дистанция на миналото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg