Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. д-р Емма Кьолеян:

Защо резистентността към антибиотици е опасна за здравето?

Антибиотици
Снимка: @pixabay

България е единствената страна в ЕС, в която употребата на антибиотици расте и е между 15 и 20%. Експертите на Световната здравна организация алармират, че свръхупотребата на този тип лекарства е сред 10-те най-големи заплахи за човечеството. 

"В нашата страна за съжаление един голям процент от антибиотиците се изписват излишно и това става предимно тогава, когато общопрактикуващият лекар не е сигурен дали става въпрос за вирусна или бактериална инфекция, защото антибиотиците са полезни единствено при инфекции причинени от бактерии", коментира проф. д-р Емма Кьолеян, д.м., началник на Лабораторията по микробиология, вирусология и болнична хигиена към УМБАЛ "Лозенец".

Неправилната употреба на антимикробни лекарства е основният фактор за развитие на устойчиви на медикаменти патогенни организми. Необходимо е лекарите да използват бързи скринингови методи, които могат да разграничат бактериалните от вирусните инфекции. Такива са определянето на показатели като С-реактивният протеин (CRP) и прокалцитонин.

Д-р Емма Кьолеян, д.м., началник на лаборатория по микробиология, вирусология и болнична хигиена"Голям брой от родители, чиито деца с дихателни инфекции настояват техните педиатри да предписват антибиотици, което е неправилно“, допълва проф. Кьолеян.

Свръхконсумацията на антибиотици водят до нежелани лекарствени реакции като гадене, повръщане, стомашни болки, както и диария. В някои случаи дори и обриви.

През 2019 г. беше направена оценка на използването на антибиотици в страната. В заключението на Европейския център по контрол на заболяванията се посочва, че съществуват множество пропуски в борбата с антибиотичната резистентност. България се оказва една от малкото държани в света без Национален план за ограничаване на антибиотичната резистентност.

Страната ни е изложена на риск в болничните заведения да се появят вътреболнични инфекции поради факта, че лекарите не са добре запознати с антибиотичната резистентност, твърди проф. Кьолеян.

Годишно в света умират 700 000 души поради резистентност на микробите към антибиотично лечение. В Европа доказаните смъртни случаи са около 33 000.

Според нея, когато се развият антибиотично резистентните щамове, чувствителността към дадения антибиотик много трудно се възстановява. Борбата трябва да бъде многостранна. Има специални изисквания за лекарите, за медицинските сестри, за фармацевтите.

Необходимо е правителствата да се ангажират с национални планове за действие, които да подкрепят разумното използване на антибиотици. 

"Важно условие е да се спре свободното закупуване на антибиотици от аптеките. Според Закона за здравето само лекарите имат право да предписват антибиотици и те са продаван в аптеките на база на издадените от тях рецепти“, казва проф. Кьолеян.

В допълнение тя коментира, че пациентът, трябва да спазва стриктно антибиотичния режим, който му е предписан. Задължително да приема в часовете, в които са указани, и по начина, който е посочен в лекарственото описание. Недопустима е употребата на антибиотик, предписан за друг човек.

Целия разговор с проф. д-р Емма Кьолеян можете да чуете в звуковия файл.


По публикацията работи: Наталия Маева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Как "Дивата София" ни учи да забелязваме природата в града

Д-р Атанас Грозданов от Биологическия факултет на Софийския университет сподели в ефира на "Нашият ден" вдъхновяващи мисли за градското биоразнообразие и инициативата "Дивата София". Основната цел на този проект е да разкрие на широката публика богатството на дивата природа, която съществува дори в рамките на големия град. Според д-р Грозданов много..

обновено на 03.12.24 в 13:14

Как общините могат да създават енергийни общности: ново обучение

В предаването "Време за наука" Христо Панчев, координатор на инициативата за "зелено възстановяване" в "Грийнпийс" за Централна и Източна Европа, разказва за новия проект на организацията – специализирания курс "Енергийно еспресо". "Енергийно еспресо" е безплатен онлайн курс, насочен към общински специалисти, ангажирани в сферата на градското..

обновено на 03.12.24 в 12:33

Жени и деца бежанци – пътят към успешната интеграция

В рамките на рубриката "Темата на деня" в ефира на "Нашият ден" се проведе задълбочен разговор за интеграцията на жените и децата бежанци от Украйна. Участие взеха Бистра Иванова, председател на "Мулти култи колектив", украинската поетеса Ана Багряна и Виктория Петрова, мениджър програми и оценка на проекти към "Българския фонд на жените"...

обновено на 03.12.24 в 10:22

Персонализирано здравословно хранене: Как работи платформата NutriWell?

В рубриката "Епизоди от живота" обсъдихме как иновативните технологии могат да подкрепят здравословния начин на живот. Владислав Живков, управител на "Инова Ливинг", представи проекта NutriWell – платформа, разработена с помощта на изкуствен интелект , която има за цел да подпомага здравословното хранене и социалното включване. "NutriWell е..

публикувано на 03.12.24 в 09:00

Запомнете: мендокусай!

В "Голямата къща на смешните хора" на редакция "Хумор и сатира" най-кратка и ясна е рубриката "Кратко и ясно".  Този път в нея насочваме вниманието си към далечна Япония – древна страна, населена с японци, които умеят кратко и ясно да назоват неща, процеси и явления, които ние няма и да се сетим да назовем.  Японците например имат термина..

публикувано на 02.12.24 в 18:10