На 25 ноември отбелязваме Международния ден за елиминиране на насилието срещу жените. Статистиките сочат, че всяка четвърта българка е била жертва на насилие. Обществото ни често е свидетел на безпомощността на жертвите, на децата им, на целите им семейства. Защо е толкова трудно да се говори за профила на жертвата в "Нашият ден“, коментира Ани Торозова, психолог координатор на центъра "Зона закрила" към фондация "Анимус".
Протести в София и Пловдив в Международния ден за елиминиране на насилието над жени
"В нашето общество в много голяма степен сме изключително толерантни по отношения проблема домашно насилие. Винаги намираме някакъв начин да оправдаем собственото си бездействие в позицията си на граждани, когато сме свидетели на различни такива случаи. Независимо дали става въпрос за това, че в съседния апартамент се чуват писъците на съседката, която е в ситуация на домашно насилие. Или на публично място виждаме, че единият партньор проявява агресия спрямо другия", посочва Ани Торозова.
И допълва, че в българското законодателство, не само чрез Закона за защита от домашно насилие, но и със Закона за закрила на детето се казва, че: "Който стане свидетел волно или неволно на насилието над дето или в него присъствие се извършва насилие, е длъжен да сигнализира органите на реда“.
Жертвите трудно говорят за това, което са преживели по отношение на домашното насилие. От една страна, това е прикрито от страха и вината, която изпитват. Те много трудно избират да направят първата стъпка, за да потърсят помощ. От друга страна, нетолерантността на обществото се основава на схващания от типа, че жертвата е предизвикала подобно отношение спрямо нея.
През миналата 2021 г. бяха убити 20 жени, жертви на домашно насилие. Пандемията провокира на повърхността да изплуват много от тези случаи, както и че досега продължава да липсва единна статистика.
"Трябва да се създава култура на ненасилие, защото днешните деца са бъдещите възрастни. Насилието има свойството да се повтаря и да се предава от поколение на поколение", твърди тя.
Необходими са законодателни промени, които да осигурят бърза, ефективна и адекватна защита и подкрепа на пострадалите от домашно насилие лица или лица в риск, както и упражняване на превантивно и възпиращо действие върху извършителя на насилието. Както и достъпът до правосъдие да разшири кръга на лицата, пострадали от домашно насилие, които могат да търсят защита, увеличават се мерките за защита и се засилва ангажиментът на държавата по отношение на този изключително значим социален проблем.
"Психическият тормоз налага също така сериозно последици върху психиката на жертвите с оглед на това, че трайно уврежда усещането за значимост, за ценност, за самостоятелност и това може да доведе до много сериозни последици“, обобщава Ани Торозова.
Асоциация "Анимус" приключа работа по проекта "Активни срещу насилието над жени". В него 10 жени застават с лицата си, открито говорят за проблема и отправят своите послания към обществото.Целия разговор с Ани Торозова можете да чуете в звуковия файл.
Какъв е административноправният режим на защитените зони. В юридическото предаване "Законът и Темида" представяме монографията "Административноправен режим на защитените зони" на доц. Надежда Христова – преподавател в Юридическия факултет на УНСС и арбитър в Арбитражния съд при Българската стопанска камара. "Една от причините за написването на..
Музиката има силата да свързва поколения, да разказва истории и да предава ценности. Чрез песните си ние не само запазваме културното си наследство, но и укрепваме връзките в семейството. Именно тази идея е в основата на творческия път на певицата Виктория Куприна , която открива красотата на българската музика и решава да я сподели със света...
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз. Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Това е седмо издание. Европейската комисия (ЕК), като пазител на учредителните Договори в..
Пернишкият драматичен театър "Боян Дановски" поставя ново начало с премиерата на поетичния спектакъл "Прозорец към изгрева". Постановката, която ще се играе на 31 януари от 19:00 ч., а след това и на 5 февруари, представлява театрализирана композиция от стихове на местни автори. Особено значимо е, че както текстовете, така и актьорският състав,..
Културният център на Софийския университет и Институтът за съвременно изкуство–София организират блиц-кръгла маса "Визуалните: грамотност, изкуство, култура" с участието на художници, куратори, преподаватели и студенти, както и с випуска на School4artists 3/2024. Модератор и автор на формата е Лъчезар Бояджиев. Идеята на блиц-кръглата маса е да..
Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София (ФХСИ) излезе с новия брой 7 на Бюлетина "Антидемократичната пропаганда в България онлайн". Как..
Своята кариера на художник-карикатурист, а и на "пописващ" пародии и смешки Димитър Чорбаджийски-Чудомир разгръща първоначално най-пълно във в...
Влизайки в затъмнената зала на галерията, не знаем какво точно да очакваме, нито какво точно ще видим. Стените са покрити с найлони, а в залата сме..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg