Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Хирургът и любител историк Стоян Георгиев:

От нас зависи дали младите ще се интересуват истински от историята

д-р Стоян Георгиев
Снимка: Личен архив

Д-р Стоян Георгиев е специалист по обща хирургия, но запален любител историк още от детските си години. Роден в сърцето на Северозапада – в Монтана, той практикува лекарската си професия във Велинград и споделя, че всяко кътче от България, в което е работил до момента, го кара да се удивлява от културната и етнографска пъстрота на страната ни. В предаването "Нашият ден“ той споделя за личния си интерес към историята и убедеността, че не бива да подценяваме любознателността на младите хора.

"Аз съм учителско дете и още на 5-годишна възраст, поради стечение на обстоятелствата, вече можех да чета. Случайно в Градската библиотека попаднах на една много интересна детска книжка със страхотни рисунки, където се описваха битки на българската войска от Средновековието с различни врагове. Прочетох я и установих, че това нещо ме интересува и започнах системно да търся такива книги, които да ме запознаят с подобни моменти от миналото."

Д-р Георгиев добавя още, че за него книгите, за разлика от съвременните визуални средства, предполагат фантазия и възможността да си представиш нещата, както ти ги виждаш, а не както някой друг ти ги показва. И в същото време книгите, базирани на архивни материали и документация, остават най-сериозните и достоверни извори на информация.

За него е най-интересна античната история и по-конкретно периодът на Римската република и Римската империя. Средновековието от своя страна го вълнува най-вече заради историята на Балканите.

"Историята на Балканите през Средновековието е доста по-различна от тази на Западна Европа поради ред стечения на обстоятелствата и различни процеси. Но може би в нея се корени и това, което сега сме ние днес. Тия процеси, които са протичали тогава, много често циклично се проявяват и след това."

Според Стоян Георгиев фактът, че най-вече знанията от училище стоят в основата на възприятията ни за историята, е едновременно и плюс, но и минус.

"Начинът, по който историята се преподава в училище, представлява базата, на която всички ние в повечето от случаите оставаме. Тоест хората, които не се занимават пряко с историческа наука, си остават с това, което са научили в училище. От там нататък се оформя техният, така да се каже, исторически мироглед. И тъй като в определени периоди от нашето развитие, като общество и държава, ние сме учили нещата по определени начини, идва един момент, в който дадено поколение се сблъсква с това, че следващото поколение вижда нещата по различен начин. И тогава идват някакви драми, примерно. Това важи, между другото, за всички народи, не само за нашия."

На въпрос – кои са историческите теми, на които българите най-много се палят, той обобщава, че събитията, които са оставяли най-тежка травма в историята на народа, са и най-честата причина за избухването на исторически спорове, емоции и реакции.

"И пак опираме до това, че в повечето от случаите преценката за такива травмиращи периоди се дължи на базовото обучение в училище, където, за съжаление, в много случаи нещата се минават твърде повърхностно. Обучението в училище ни запознава с даден проблем, без да ни дава неговото решение. Когато човек попорасне и узрее достатъчно, идва момент, в който започва да търси съвсем различни източници от тези, с които е бил запознат, и започва да гледа от съвсем различен ъгъл на нещата“. 

Според него едва при такава степен на зрялост човек осъзнава, че споровете, подплатени с повече емоции, отколкото с факти, както и различните прояви на "трапезен патриотизъм“, всъщност са безсмислени. Добавя още, че младите хора, колкото и странно да звучи това, не са безразлични към историята, а напротив – любознателни са, стига да успееш да запалиш интереса им към дадена тема. 

"А дали ще се заинтересуват истински, тоест да почнат да търсят – зависи от нас, поколението на бащите им и дядовците им, въобще – от предишните поколения. Ние сме тези, които по интересен и цветен начин да ги накараме да се заинтересуват какво е било нашето минало", допълва той.

Още подробности от разговора със Стоян Георгиев можете да чуете в звуковия файл.

Снимки – личен архив 

По публикацията работи: Наталия Маева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Никола Тулечки

Представата за свобода на словото в САЩ се превръща в "Оруел е с нас на масата"

Какво представляват "бележките на общността" в социалните мрежи, защо Илон Мъск говори, че ще ги махне или ще промени начина им на действие, и има ли паралел в представата за свобода на изразяваме между тези намерения и отношението на новата американска администрация с конвенционалните медии в САЩ  – коментира в рубриката на предаването "Мрежата"..

публикувано на 28.02.25 в 17:00
Анелия Торошанова и проф. Таня Йосифова

Как да защитят правата си потребителите?

Още през 1962 г. американският президент Джон Кенеди изтъква: "Потребителите са най-голямата икономическа група в икономиката, влияеща и повлияна от почти всяка лична и обществена икономическа промяна? Но те са и единствената важна група, чийто глас не се чува често".  Кенеди пръв формулира четирите основни права на потребителите: Правото на сигурност;..

публикувано на 28.02.25 в 12:40

Смелост, усилия и общност: Портрет на една вдъхновяваща украинска жена

Днес в "Мигранти с таланти" ви срещаме горда и смела жена от Украйна, която се казва Юлианна Кулюкина. Тя е родом от Днипро, Украйна, където завършила маркетинг, но след като става доброволец по време на военните действия в Донбас, среща своя български съпруг и не след дълго – през 2015 г. – пристига и се установява в България. Музика, храна и..

обновено на 28.02.25 в 12:11
д-р Орлин Колев и Анелия Торошанова

Кога се стига до касиране на изборни резултати за Народно събрание?

След определението на Конституционния съд за преизчисление в национален мащаб на резултатите от произведените на 27 октомври 2024 г. избори за народни представители се поставя отново въпросът за касирането на изборните резултати.  Как може да се стигне до касиране на изборни резултати за Народно събрание?  В юридическото предаване "Законът и Темида"..

публикувано на 28.02.25 в 12:00

Николай Дунев – от юрист до пазител на картографското наследство

Николай Дунев, възпитаник на Националната гимназия за Древни езици и култури и завършил право в Софийския университет, днес е не само планински водач, но и запален колекционер на исторически и географски карти на България. В рубриката "Разговорът" той споделя своя път, който започва в света на правото, преминава през откриването на страстта към..

обновено на 28.02.25 в 11:41