"Часовете", опера в две действия от Кевин Путс

Световна премиера: 10 декември 2022, Метрополитън опера, Ню Йорк
Либрето: Грег Пиърс, върху основата на романа на Майкъл Кънингам от 1998 г. и едноименния филм от 2002 г., получил наградата "Оскар".

Действащи лица:
• Клариса Воун – сопран
• Вирджиния Улф – мецосопран
• Лора Браун – сопран
• Барбара/г-жа Лач – сопран
• Кити/ Ванеса – сопран
• Сали, партньорката на Клариса – сопран
• Човек под арката/ хотелски служител – контратенор
• Луис – тенор
• Ленард Уoлф, съпруг на Вирджиния – тенор
• Ричард, най-добрият приятел на Клариса – баритон
• Дан Браун, съпругът на Лора – бас-баритон
• Уолтър – тенор
• Нели – мецосопран

Първо действие
В Ню Йорк през 1999 г. Клариса Вон и нейният партньор Сали се готвят да организират парти за най-добрия приятел на Клариса, Ричард, писател, който получава награда. Клариса отрича, че Ричард, който е болен от СПИН, умира. Тя тръгва да купи цветя за партито. Сред суетенето и суматохата на площад Вашингтон тя чува неземния глас на Човек под арката. И попада на Уолтър, писател, когото е забравила да покани на партито. Цветарският магазин се управлява от Барбара, бивша амбициозна певица, която поздравява Клариса с целувка. А Клариса си мечтае да бъде нейна любовница. На път да провери Ричард, Клариса спира на ъгъла на улицата, където преди десетилетия е сложила край на това, което можело да бъде романтична връзка с него. Пристигайки в апартамента на Ричард, тя го намира слаб и дезориентиран. Клариса се противопоставя на прякора му за нея – "Г-жа Далоуей” – тя го смята за трагичен роман. Когато Ричард ѝ казва, че не може да се изправи пред партито, Клариса му се сопва, казвайки, че трябва да се постарае повече. Когато се връща у дома заварва Сали, която трескаво се подготвя за партито. Но Клариса има усещането, че нещо не е наред, и се обръща, за да се върне към къщата на Ричард.

През 1923 г., в предградие на Лондон, Вирджиния Улф се бори с началната линия на романа си: "Г-жа Далоуей каза, че сама ще купи цветята." Вирджиния наблюдава съпруга си Ленард, докато работи – той е редактор – и го съжалява, че трябва да се справя с нейната нестабилност. Чувствайки се в капан в предградието, тя копнее за вълнението на Лондон. Тя осъзнава, че един от героите в нейния роман трябва да умре – но не е сигурна кой. За момент Вирджиния е поразена от изтощително главоболие. Когато нейната готвачка, Нели, ѝ носи храна и Вирджиния я пита: "може ли да повярва, че една млада жена може да започне ден, изпълнен с радост, но в края на деня да посегне на живота си?", Вирджиния се изгубва във фантазия за собственото си самоубийство. Нели е разтревожена, но отговаря, че да, тя може да повярва на това. Вирджиния е раздразнена, когато ѝ напомнят, че сестра ѝ Ванеса и децата ѝ ще бъдат на гости този следобед. Неспокойна, тя напуска къщата, несигурна къде ще отиде.

В Лос Анджелис през 1949 г. Лора Браун започва сутринта си в леглото, четейки "Г-жа Далоуей". Лора се страхува да слезе долу, за да се изправи срещу съпруга си Дан и малкия си син Ричи. Днес е рожденият ден на Дан, но той ѝ е купил цветя. И когато Лора най-накрая влиза в кухнята, той и Ричи са особено загрижени тъй като тя е бременна. След като Дан отива на работа, Лора е разочарована и разтревожена, докато пече торта за рожден ден с Ричи. Тяхната съседка Кити идва на гости и докато пият кафе, Лора се измъква в романтична фантазия за Кити – и внезапно открива, че я целува. Кити отстъпва, казвайки, че трябва да отиде в болницата, и моли Лора да нахрани кучето ѝ, докато я няма. След като Кити си тръгва, Лора изхвърля неуспешната торта в кошчето. Съкрушена, тя оставя Ричи с детегледачка и си тръгва.

Второ действие
Лора се озовава в спокойна хотелска стая, въоръжена с бутилка, хапчета и романа "Г-жа Далоуей". Тя не знае какво ще прави сега и си спомня неудобния разговор с хотелския служител. Започва да чете книгата. Изведнъж, ужасена от себе си, тя осъзнава че обмисля самоубийство, когато има малко дете и друго на път. Тя отива да вземе Ричи от детегледачката и той ѝ признава, че се е уплашил, че тя може да е в болницата. Когато Дан се прибира се възхищава на тортата за рождения ден, която Лора и Ричи са направили, и казва колко щастлив го прави семейството му.

Вирджиния Улф се приближава до реката, където сякаш я мами неземен глас. Но Ленард изтичва и я укорява, че е напуснала къщата – страхувал се е, че ще я намери мъртва. Обратно в къщата, Вирджиния чува детски гласове и се чуди дали не губи ума си. Тя отива в градината, за да намери сестра си Ванеса и трите ѝ деца. Правят опело за умираща птица. Докато Вирджиния маниакално прави гроб за птицата, Ванеса осъзнава тежестта на болестта на сестра си. По-късно, на масата за хранене, Вирджиния благодари на Ленард за щастието, което ѝ е дал. Тя също така обявява, че героинята на нейния роман, г-жа Далоуей, ще оживее.

В Ню Йорк, докато Клариса се връща към апартамента на Ричард, тя чува хор в близката църква. Натъква се на бившия приятел на Ричард, Луис, който си спомня едно формиращо лято, което тримата са прекарали край морето – това предизвиква ретроспекция, изобразяваща близостта между Клариса и Ричард. Сега Клариса влиза в апартамента на Ричард и го намира на перваза на прозореца. Докато тя отчаяно се опитва да го убеди да се оттегли, той обяснява, че всичко, което е искал, е да напише нещо добро, което може да трогне някого. Той казва на Клариса, че я обича и след това се оставя да падне през прозореца и да намери смъртта си.

В последната сцена на операта приятелите на Ричард се събират в апартамента на Клариса. Тя се укорява, че не се е вслушала в желанията му и е утешавана от Сали. Лора Браун, вече 50 години по-възрастна, пристига на партито и разбираме, че тя е майката на Ричард. Тя разкрива, че е напуснала семейството си, защото да остане с тях би било смърт за нея. Докато другите се отдалечават, Клариса, Лора и Вирджиния се озовават в пространство, което надхвърля времето и мястото, където най-накрая могат да се възприемат. Те са учудени, че през цялото време, докато са пътували през дните си, чувствайки се сами, е имало други, които са се чувствали по същия начин, всички свързани по причини, които не биха могли да разберат. Операта завършва с тяхното красиво трио.