Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Съдържание на:

"Часовете", опера в две действия от Кевин Путс

Снимка: Evan Zimmerman / Met Opera

Световна премиера: 10 декември 2022, Метрополитън опера, Ню Йорк
Либрето: Грег Пиърс, върху основата на романа на Майкъл Кънингам от 1998 г. и едноименния филм от 2002 г., получил наградата "Оскар".

Действащи лица:
• Клариса Воун – сопран
• Вирджиния Улф – мецосопран
• Лора Браун – сопран
• Барбара/г-жа Лач – сопран
• Кити/ Ванеса – сопран
• Сали, партньорката на Клариса – сопран
• Човек под арката/ хотелски служител – контратенор
• Луис – тенор
• Ленард Уoлф, съпруг на Вирджиния – тенор
• Ричард, най-добрият приятел на Клариса – баритон
• Дан Браун, съпругът на Лора – бас-баритон
• Уолтър – тенор
• Нели – мецосопран

Първо действие
В Ню Йорк през 1999 г. Клариса Вон и нейният партньор Сали се готвят да организират парти за най-добрия приятел на Клариса, Ричард, писател, който получава награда. Клариса отрича, че Ричард, който е болен от СПИН, умира. Тя тръгва да купи цветя за партито. Сред суетенето и суматохата на площад Вашингтон тя чува неземния глас на Човек под арката. И попада на Уолтър, писател, когото е забравила да покани на партито. Цветарският магазин се управлява от Барбара, бивша амбициозна певица, която поздравява Клариса с целувка. А Клариса си мечтае да бъде нейна любовница. На път да провери Ричард, Клариса спира на ъгъла на улицата, където преди десетилетия е сложила край на това, което можело да бъде романтична връзка с него. Пристигайки в апартамента на Ричард, тя го намира слаб и дезориентиран. Клариса се противопоставя на прякора му за нея – "Г-жа Далоуей” – тя го смята за трагичен роман. Когато Ричард ѝ казва, че не може да се изправи пред партито, Клариса му се сопва, казвайки, че трябва да се постарае повече. Когато се връща у дома заварва Сали, която трескаво се подготвя за партито. Но Клариса има усещането, че нещо не е наред, и се обръща, за да се върне към къщата на Ричард.

През 1923 г., в предградие на Лондон, Вирджиния Улф се бори с началната линия на романа си: "Г-жа Далоуей каза, че сама ще купи цветята." Вирджиния наблюдава съпруга си Ленард, докато работи – той е редактор – и го съжалява, че трябва да се справя с нейната нестабилност. Чувствайки се в капан в предградието, тя копнее за вълнението на Лондон. Тя осъзнава, че един от героите в нейния роман трябва да умре – но не е сигурна кой. За момент Вирджиния е поразена от изтощително главоболие. Когато нейната готвачка, Нели, ѝ носи храна и Вирджиния я пита: "може ли да повярва, че една млада жена може да започне ден, изпълнен с радост, но в края на деня да посегне на живота си?", Вирджиния се изгубва във фантазия за собственото си самоубийство. Нели е разтревожена, но отговаря, че да, тя може да повярва на това. Вирджиния е раздразнена, когато ѝ напомнят, че сестра ѝ Ванеса и децата ѝ ще бъдат на гости този следобед. Неспокойна, тя напуска къщата, несигурна къде ще отиде.

В Лос Анджелис през 1949 г. Лора Браун започва сутринта си в леглото, четейки "Г-жа Далоуей". Лора се страхува да слезе долу, за да се изправи срещу съпруга си Дан и малкия си син Ричи. Днес е рожденият ден на Дан, но той ѝ е купил цветя. И когато Лора най-накрая влиза в кухнята, той и Ричи са особено загрижени тъй като тя е бременна. След като Дан отива на работа, Лора е разочарована и разтревожена, докато пече торта за рожден ден с Ричи. Тяхната съседка Кити идва на гости и докато пият кафе, Лора се измъква в романтична фантазия за Кити – и внезапно открива, че я целува. Кити отстъпва, казвайки, че трябва да отиде в болницата, и моли Лора да нахрани кучето ѝ, докато я няма. След като Кити си тръгва, Лора изхвърля неуспешната торта в кошчето. Съкрушена, тя оставя Ричи с детегледачка и си тръгва.

Второ действие
Лора се озовава в спокойна хотелска стая, въоръжена с бутилка, хапчета и романа "Г-жа Далоуей". Тя не знае какво ще прави сега и си спомня неудобния разговор с хотелския служител. Започва да чете книгата. Изведнъж, ужасена от себе си, тя осъзнава че обмисля самоубийство, когато има малко дете и друго на път. Тя отива да вземе Ричи от детегледачката и той ѝ признава, че се е уплашил, че тя може да е в болницата. Когато Дан се прибира се възхищава на тортата за рождения ден, която Лора и Ричи са направили, и казва колко щастлив го прави семейството му.

Вирджиния Улф се приближава до реката, където сякаш я мами неземен глас. Но Ленард изтичва и я укорява, че е напуснала къщата – страхувал се е, че ще я намери мъртва. Обратно в къщата, Вирджиния чува детски гласове и се чуди дали не губи ума си. Тя отива в градината, за да намери сестра си Ванеса и трите ѝ деца. Правят опело за умираща птица. Докато Вирджиния маниакално прави гроб за птицата, Ванеса осъзнава тежестта на болестта на сестра си. По-късно, на масата за хранене, Вирджиния благодари на Ленард за щастието, което ѝ е дал. Тя също така обявява, че героинята на нейния роман, г-жа Далоуей, ще оживее.

В Ню Йорк, докато Клариса се връща към апартамента на Ричард, тя чува хор в близката църква. Натъква се на бившия приятел на Ричард, Луис, който си спомня едно формиращо лято, което тримата са прекарали край морето – това предизвиква ретроспекция, изобразяваща близостта между Клариса и Ричард. Сега Клариса влиза в апартамента на Ричард и го намира на перваза на прозореца. Докато тя отчаяно се опитва да го убеди да се оттегли, той обяснява, че всичко, което е искал, е да напише нещо добро, което може да трогне някого. Той казва на Клариса, че я обича и след това се оставя да падне през прозореца и да намери смъртта си.

В последната сцена на операта приятелите на Ричард се събират в апартамента на Клариса. Тя се укорява, че не се е вслушала в желанията му и е утешавана от Сали. Лора Браун, вече 50 години по-възрастна, пристига на партито и разбираме, че тя е майката на Ричард. Тя разкрива, че е напуснала семейството си, защото да остане с тях би било смърт за нея. Докато другите се отдалечават, Клариса, Лора и Вирджиния се озовават в пространство, което надхвърля времето и мястото, където най-накрая могат да се възприемат. Те са учудени, че през цялото време, докато са пътували през дните си, чувствайки се сами, е имало други, които са се чувствали по същия начин, всички свързани по причини, които не биха могли да разберат. Операта завършва с тяхното красиво трио.

По публикацията работи: Росица Михова
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Знаменитият оркестър на Концертгебау - Амстердам триумфира в Брюксел

Едно от първите значими събития в програмата на Двореца на изящните изкуства BOZAR през новата година бе гостуването на Кралския Концертгебау оркестър от Амстердам. Интересът на музикалните любители, изпълнили докрай залата в Брюксел на 13 януари, бе породен и от изявата на нашумелия млад диригент Клаус Мякеля. През последните няколко години финландецът..

публикувано на 03.02.23 в 10:15
The Comet Is Coming: Шабака Хъчингс, Дан Ливърс и Максуел Халет.

Шабака Хъчингс се завръща триумфално в София

Месец след Лолапалуза, музикална комета от бъдещето удря и София: The Comet Is Coming , групата на британската джаз-икона Шабака Хъчингс , идва за втория си концерт в столицата седем години, два албума и един световен успех по-късно. Инициативата е на независимата музикална платформа Stretch , която прокара пътя му към българската клубна сцена..

публикувано на 02.02.23 в 19:10
Любомира Александрова - диригент на Смесения хор на БНР

Маестра Любомира Александрова: С его или без – красотата и талантът се виждат

"Добре е да загърбваме егото и да вървим по пътя си, каквито сме. С его или без – красотата и талантът се виждат" – Така мисли маестра  Любомира Александрова. За хорово изкуство с днешна дата – за имената, юбилеите, сцената, смисъла и признанието на таланта – "Разговорът" е с диригента на Смесения хор на БНР  Любомира Александрова . " Хоровото..

публикувано на 01.02.23 в 12:30

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 февруари 2023 г.

1 февруари Свири Андраш Шиф (пиано). 3.00 часа – Феликс Менделсон (1809-1847), Фантазия във фа диез минор, оп. 28. 3.16 часа – Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Соната за пиано № 24 във Фа диез мажор, оп. 78, "На Тереза". 3.28 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Осем пиеси за пиано, оп. 76. 3.53 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Седем фантазии, оп. 116...

публикувано на 31.01.23 в 12:05

Франц Шуберт – проникновеният мелодик

На 31 януари 1797 г. в Химелпфортгрунд, тогава предградие на Виена, в семейството на Мария Елизабет Виец и енорийския учител и директор на училището в Лихтентал Теодор Шуберт се ражда Франц Петер Шуберт, познат днес като австрийския ранен романтик и, може би, последен представител на класицизма. Въпреки че остава сравнително непознат за широката..

публикувано на 31.01.23 в 08:18