Журналистът Георги Тотев и фотографът Георги Кожухаров от "Дневник" бяха отличени в раздела "Журналист на годината" с наградата на Хелзинкския комитет "Човек на годината" 2022 за документалната им поредица "Записки от Украйна". Преди седем месеца те тръгват по пътищата на войната и запечатват в няколко епизода разказите на обикновени хора, които срещат на гарата във Варшава, в Киев, Бородянка, Буча и Харков. Камерата, която следи разказа, не мръдва нито веднъж и пред нея застават момичета, които искат да прегърнат целия свят и дърветата, и мечтаят да се върнат у дома, мъже, които не разбират защо ги наричат фашисти, сестра, която току-що е погребала застреляния си брат, жена, която стиска наръч закачалки, взети от разрушения ѝ дом, на които няма какво да закачи, доброволци, които в свободното си време изхранват съгражданите си и къщи, къщи, къщи, ослепели от бомбардировките.
Георги Тотев и Георги Кожухаров бяха гости на "Мрежата". Казват, че наградата не е за тях, а за "Записките…" и планират да се върнат в Украйна.
Гласът на войната
Георги Тотев: "Обикновеният човек е този, който страда най-много по време на една война.“
Георги Кожухаров: "Работехме, за да разкажем историята на цивилното население в Украйна. Правеше впечатление, че всички цивилни са се впрегнали и работят за някаква кауза, свързана с войната, и общо взето, всеки е зает да раздава храна на бедните или ще отиде да вземе храна за възрастните си съседи, или ще отиде да помогне на някой да разчисти от отломки, или… "
Георги Тотев: "В момента всеки, който се намира в Украйна, по един или друг начин участва в борбата като доброволец, било то като част от териториалната отбрана, било то на фронта."
Георги Тотев: "Истината е, че войната променя не само битието на човека, но променя и психиката. Хората там започват да оценяват нещата, които ние приемаме за даденост по един напълно различен начин."
Георги Кожухаров: "Нашите герои го казват – те се радват на всичко и искат да прегърнат всяко дърво и на всеки едни ден се радват, защото са живи… Те бяха щастливи, докато ги снимахме, и въпреки че събираха каквото е оцеляло от домовете им (Бородянка), те се радваха, защото не бяха открили съседите си из развалините и за тях това значеше, че те също са останали живи."
Георги Тотев: "Другото нещо, което е много интересно, е как случващото се някак си консолидира обществото в Украйна. Много хора споделяха в нашата поредица как на практика допреди войната не са имали някаква осъзната привързаност към Украйна, не са чувствали, че обществото е сплотено, докато в момента и докато снимахме, мнозина изразиха това мнение, че едва ли не Путин им е направил услуга – обществото е сплотено и гледа в една посока."
Георги Кожухаров: "Изградили са се като нация. Те самите стигаха до този извод."
Войната мирише ужасно
Георги Тотев: "Историята около снимките в бара в Киев е много интересна, тъй като, за да направим всичките тези истории, доста интензивно трябваше да снимаме, та в един и същи ден посетихме Буча, където заснехме историята от епизод 6 – историята на масовите гробове – и в абсолютния същия ден, само няколко часа по-късно, попаднахме в този бар в Киев на тази стендъп комеди. На практика аз за първи път отразявам такова събитие – масов гроб и там има една много специфична миризма, която след това остава в теб. Часове след като си тръгнал от мястото, от което изравят труповете, бяха около 150 трупа, тази миризма остава."
Георги Кожухаров: "Усещахме я по себе си."
Георги Тотев: "В такива условия снимахме този стендъп."
Георги Кожухаров: "Досега не сме ходили на бар по този начин."
Демистификацията на заблудите
Георги Тотев: "Не си бяхме поставили за цел да убеждаваме в нищо когото и да било. Нашата единствена цел беше да покажем реалността такава, каквато я виждаме ние, такава, каквато я разказват хората там и ни я показват."
Георги Кожухаров: "Отидохме не много дни след като бяха излезли тези кадри от Буча с труповете по улиците, с разрушенията и ми правеше впечатление, че във ФБ едни казваха, че тези трупове не са истински, че имало само две къщи разрушени и само тях показват, а всичко друго блести и свети. Отидохме с очите си да видим, както когато бяхме в Рака, след като градът беше освободен от Ислямска държава. Помните ли Рака?“
Георги Тотев: "Хората бяха отворени да говорят, а ние искахме да покажем мъката и страданието им, допуснаха ни до много интимната част от живота си. Бяха ни благодарни. Знаеха защо го правим и ни помагаха.“
Границата, която не можеш да преминеш
Георги Тотев: "Добре е човек да си постави твърди граници. Например, една от темите, която искахме да развием по-задълбочено, беше свързана с военните престъпления и начините, по които те се разследват. Обсъждахме различни варианти как това може да се случи и има една граница, която наистина не бива да се преминава – имахме възможност да снимаме в моргата в град Буча, но си дадохме ясна сметка, че разказът ни няма да спечели от това."
Георги Кожухаров: Пред моргата, след ексхумацията, имаше опашка на хора, които трябваше да припознаят труповете. Истината е, че се чудехме какво да направим и НАПРАВИХМЕ ЕДИН ДАЛЕЧЕН СТАТИЧЕН КАДЪР НА ОПАШКАТА ПРЕД МОРГАТА. Беше напълно достатъчно. Не преминахме тази граница."
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – Боряна Пандова, "Дневник"
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Проф. Георги Дюлгеров е единственият български кинотворец, който се приобщава към имената от световното кино, носители на специалната награда ФИПРЕССИ..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg