Бизнесменът Красимир Стойчев в зората на технологиите доведе мобилните услуги в България. Той е издател и основател на вестник "Стандарт“ и на Първа частна телевизия, както и съосновател на Конфедерацията на едрите индустриалци или т.нар. "Групата Г-13". В интервю за БНР той коментира какво ни очаква през 2023 г. в икономически план, кои процеси ще доминират и къде трябва да се насочат основните усилия?
"България икономически е в прекрасно състояние. Проблемът на България е как този икономически позитивизъм да бъде прехвърлен в повече благоденствие за хората“. Това каза в интервю за БНР бизнесменът Красимир Стойчев.
Според него българският народ трябва да разбере, че трябва да се промени общественият договор, за да може икономика да върви напред.
"На България ѝ трябва просветена политическа класа, която да разбере какви са приоритетите в икономически план“, казва още Красимир Стойчев в ефира на “Нашият ден“.
Идеята, че държавата може да управлява процеси, е дълбоко опропастена и компрометирана. България има няколко възможности. На първо място, това са възобновяемите енергийни източници, и на второ място – IT сектора, който не получава достатъчно подкрепа.
"Блокчейн технологиите са уникално революционен елемент в развитието на технологиите, ключов елемент в целия наш икономически живот“, допълва Стойчев.
Бизнесменът допълва, че управляващите трябва да ни управляват добре, а ние да им даваме нашите пари. България е една от малкото държави, която продължава да няма ясна дефиниция що е енергийно беден.
"Трябва да се осредни доходът в България. Да се направи преценка на относителността на енергийните разходи, какви са за семейство. И от там ще излезе формулата“, посочва Стойчев.
Според него липсва държавна формула, с която да се стимулират старъпите или каквито и да било нови технологии. Процесът трябва да бъде оставен на самостоятелно развитие.
Как да направим България по-богата за всички?
"За да се направи една страна по-благоденстваща и да се намали нивото на бедност, първото, което трябва да се направи, е да се изрежат разхищението и рекетът. Както и безобразията, които пречат на хората да работят по-честно и по-добре. Данъчната обремененост е сравнително прилична в страната. Но процесът на разпределение на държавния бюджет е дълбоко погрешен. Без нова, ясна и целенасочена политика на обезпечаване на ресурси за конкретни групи, за конкретни цели, т.е. най-бедните в енергиен план, най-бедните в чисто житейски план, инвалидите и др. Необходима е изцяло нова икономическа политика, която да разпределя ресурсите“, коментира Стойчев.
Нова икономическа политика
Основният акцент да бъде единствено и само по-ефективното развитие на икономиката. Това означава развитие на инфраструктурата, но не строене на магистрали. Създаване на функционираща система на здравеопазване. И всичко това да даде възможност на хората да се грижат сами за себе си, а не ние да се грижим за тях.
"Проблемът на бизнеса е, че идват едни хора и казват "Дай ни половината", имам предвид политическата класа", признава бизнесменът.
Интуитивно огромно количество хора в България са се крили и работят прекрасно, защото гледат никой да не им се бърка. Това са успели хора, които в анонимен план дърпат страната напред. Това е шансът България да успее!
"Единственият бизнес, който има огромен потенциал извън алтернативната енергия, е IT секторът. И в двете неща можем да преуспеем ние, българите, защото ние сме индивидуалисти", казва още той.
Еврозоната и възможността за присъединяване на България през 2024 г.
Това е драматично важно решение, коментира бизнесменът. "Влизането в еврозоната сваля всички транзакционни разходи в икономиката. Намалява бизнес риска, т.е. нашите разходи за развитие на бизнеса ще спаднат. Банковите лихви и кредите ще се намалят осезателно."
Какво не бива да пропуснем през 2023 г.?
"Не трябва да пропускаме възможността да променим цялостния политически живот на страната. Само това ще ни доведе до благоденствие. Обявих в едно телевизионно предаване, че искам да направя партия от нов тип. Тя ще бъде финансирана чрез блокчейн технологиите и ще се бори за свободата на всеки човек“, посочва още Красимир Стойчев в интервю на Нина Цанева за “Нашият ден“.
На годишна база кожата ни поема между 2 и 4 килограма козметика. Това показва колко важен е изборът на безопасни козметични продукти. В рубриката "Време за наука" на предаването "Нашият ден" темата е "Науката във всекидневието". Гост в ефира е Нели Понева от Лаборатория за охарактеризиране на фармацевтични форми, която разказва как козметиката..
Градската библиотека в Елена играе важна роля в живота на децата, предоставяйки им достъп до разнообразна литература и организирайки различни дейности и конкурси. За дейностите и предпочитанията на младите читатели разговаряхме с Мария Минчева , библиотекар в Детския отдел на библиотеката. Ето какво тя сподели в ефира на "Нашият ден": "Да,..
Едно от най-старите читалища в България, НЧ "Напредък - Елена – 1863" отбелязва своята 160-годишнина през тази година. В интервю за изнесеното студио от град Елена на предаването “Нашият ден“ инж. Димитринка Иванова, председател на читалището, разказва за богатата история и разнообразната дейност на тази културна институция. Днес почитаме..
Изнесеното студио на предаването "Нашият ден" от град Елена продължава с интересен разговор за първото класно училище "Даскалоливница", основано от Иван Момчилов. В предаването участва д-р Йордан Минчев, директор на СУ "Иван Момчилов" и председател на комисията "Хуманитарни дейности" в Общинския съвет на Елена. Комплексът, включващ училището, е..
Днес Православната църква почита паметта на светите Константин и Елена, които са свързани с началото на възхода на християнството в Римската империя и намирането на Кръста, на който е бил разпнат Христос. По този повод предаването "Нашият ден" има изнесено предаване от град Елена, където се чества празникът на града. Днес почитаме Светите..
Проф. Димитър Вацов, преподавател по философия в НБУ и председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София, коментира в "Мрежата" по..
Странният мъж на масата до прозореца, който говори за музика – това е диригентът, музиковедът, просветителят, основателят на Международния фестивал..
"Когато дойдеш на Чемерна (Чумерна) пред очите ти се появява една твърде чудесна картина. На която и страна да погледнеш, окото ти има на що да погледа..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg