“Мама има работа“ – реалност ли е съвременното равенство?

“Мама има работа е един израз, който много често използваме в ежедневието, особено с деца. Това се оказа много сложно нещо, защото това не е само платеният труд, който жените даваме, а това е и много голяма част неплатен труд, осъзнат труд дори понякога вменен като задължения, за който ние не търсим помощ, за който не търсим помощ. “Мама има работа“ е нашето желание Веселина Панайотова, представител на неправителствения сектор, един от организаторите на проекта “Мостове за жени“.

“Работих в корпоративния свят 15 години, имах много ангажименти в работно отношение и много чести пътувания. В същото време организирането на дейностите у дома оставаха основно при мен, имах чистачка и бавачка, но изпитвах вина, ако не ръководя аз тези задължения. В един момент, когато излязох от този корпоративен свят, реших, че имам нужда да променя начина си на живот, защото това е една въртележка, която е неспирна и изтощаваща. Всъщност имам проблем у дома, защото да приготвиш вечеря например не е просто нещо. Това означава да измислиш какво да приготвиш, да направиш списък какво да пазаруваш, да отидеш до магазина.

Създадохме един проект, който се нарича “Мостове към жени“, разработихме го заедно с още две организации – една в Гърция и една в Австрия. И започнахме да търсим какво всъщност е нужно на жената, за да постигне баланса. Това беше подкрепа под различна форма“, казва още тя.

Според нея всичко тръгва от дома:

“ако в дома се научим да разпределяме задачи, за да ни остава време и да дишаме като жени и човешки същества, в работния процес това балансиране се случва много по-лесно“, казва Веселина Панайотова в интервю на Люба Константинова за “Нашият ден“.

“При нас жените има един страх да пуснем контрола. Едно очакване, че щом си в ролята на майката, трябва да отговаряш за всички задачи. Оказа се много лесно да делегирам на съпруга ми. Той просто трябваше да ме остави да пусна някой задачи. Проблемът не е в това, че той не иска да поеме задачи“, казва Теодора Иванова-Вълева, един от организаторите на проекта “Мостове за жени“.

“2020 година беше моментът на осъзнаване. Пандемията разкри неравенствата, които така или иначе съществуваха. Тя ги направи видими. Проблемът с т.нар. неплатен труд и как той е разпределен между хората, дори в семейството, всъщност е много голям и той не е осъзнат. Дори в т.нар. “развити страни“, които имаме в Европа, хората също имат проблеми с разпределението на работата в дома – 60% от домакинската работа отива към жените.

Балансът започва от осъзнаването – да си дадем сметка каква част поемаме ние сами и каква част имаме нужда да пуснем, за да не се претоварваме и да не изпадаме в тежки състояние и кризи и да имаме време за тези, които са ни важни“, казва още тя в интервю на Люба Константинова за “Нашият ден“ .

Снимки: Pexels