Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Минералните води на София – туристическо богатство или опустошителна разруха?

| обновено на 11.01.23 в 08:48
Снимка: БГНЕС

Какво се случва с минералните води на София? Известно е, че столицата е една от най-богатите общини в света по богатство на минерални води. Преди време експертният екип “Околна среда“ от “Стъпка 2“ на Визия за София събира и анализира съществуващата информация за изворите на минералните води.

Събраната информация от е за 31 обособени находища с общо 75 водоизточника на минерални води. Те се изливат на повърхността във вид на естествени термални извори – Банкя, Княжево, Горна баня, Овча купел, София – център, Панчарево и Железница. В многобройни сондажи са разкрити находищата на напорни субтермални, термални и горещи води. Над 20 сондажа се самоизливат в Софийската котловина.

Каква е съдбата на това богатство?

“Все по-малко бани са запазени и ние ги губим ежегодно. В София е имало повече от десет такива, те естествено са наследство на Османски хамами, а преди това са били Римски“,  казва в ефира на “Нашият ден“ арх. Ивайло Захариев от Българската сдружение за термално наследство:

“Много е ценно да се каже, че това са едни сгради, на които ценността им не е само сграден фонд. Това е цяла една култура на бани, за която често се шегуваме, че това са древните молове на България. Не само, защото тогава хората са се събирали и са оставали там по цели дни, но и майките са избирали девойки за съпруги на синовете си. Прекарвало се е много време в тях. Тази култура е наследство от Римската империя“.

“Ние наричаме местата с минерална вода бани, но банята в Банкя все още е спа център, възстановена е изцяло, но се ползва само едното крило и всъщност са смесени мъже и жени. Това е добре, че може да събере семействата заедно на почивка, от друга страна обаче, това е наистина спа център и хората са с бански. Ние загубваме тази банска култура, за която говоря до момента. Всички тези курорти, за които знаем – и “Карлови Вари“, и “Баден-Баден“, и “Будапеща“. Това са запазени бани и в днешно време“, казва още той в интервю за БНР.

Защо в София няма минерални бани?

“Затова трябва да се пита общината, с която ние много години се борим. Изгубваме тази култура, защото тя не се осъзнава. Когато една култура се неглижира 20-30 г., тя се загубва.

От извора на централна минерална баня всеки ден изтича 1 млн. литра на ден минерална вода. Това нещо го хвърляме в канала и в туби на граждани, които събират вода. София губи много от това, че не ползва ресурсите си. В града има над 30 извора, а ние имаме две-три стари минерални бани“, посочва още той.


Добрите примери…

“У нас има и добри примери, но те са в по-малки селища, като банята в село Ягода и тази в село Красново. Във Вършец например се правят много големи постъпления, за да се възстанови банята целогодишно“, казва още архитектът.

Какво трябва да се промени?

“Основната причина, която общината изтъква, е липсата на средства. За мен това е управленско безсилие. Проблемът е в цялостната липса на визия какво да се прави с минералните бани и с музеите на София. Тук отиваме изобщо към управлението на София, което очевидно не е добро“, казва още той в интервю на Божидар Александров за “Нашият ден“.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.

Снимки: БГНЕС, БНР 

По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Бабино хоро за Бабинден в Негушево

Село Негушево е с хилядолетна история, а първите писмени данни за него са от 1444 година. "В селото винаги е имало будни хора, които са живели и творили с мисълта за идните поколения", казва секретарят на читалище "Възраждане-1922" Елка Радойновска. С какво са известни съвременните жители на Негушево, как живеят, за какво мечтаят и как премина..

публикувано на 21.01.25 в 12:11

Синан Фейзула: Защо е важно да започнем стаж още в университета?

В рубриката "Разговорът" инженер-механикът Синан Фейзула от компанията Festo споделя своите виждания за това как младите хора могат успешно да се реализират професионално. Той изтъква важността на ранното навлизане в професионалния сектор, ролята на екипа и значението на доброволчеството . Баланс между работа и образование Синан..

обновено на 21.01.25 в 11:58

AI като катализатор на глобална трансформация: Възможности и предизвикателства

Тучев разглежда темата за неизбежната социална трансформация, предизвикана от навлизането на изкуствения интелект (AI) в живота и бизнеса. Според него, човечеството е на прага на значителни промени, които ще засегнат не само технологиите, но и начина, по който функционират обществото, икономиката и геополитиката. Христо Тучев очертава три..

публикувано на 21.01.25 в 09:58
Радослав Диков, Антон Митов и Теодор Цеков (от ляво надясно)

Антон Митов представя: Международно ли е международното положение

От 50-те стотинки помощ за Виетнам, през войната на Русия в Украйна до новия/стар президент на САЩ, както и за европейските политико-икономически скандали и нашенските "селски междуособици" – аналитични коментари на Теодор Цеков, журналист в сайта filternews.bg и Радослав Диков – фейлетонист. Журналистът Васил Велев – за добрата стара Англия и..

публикувано на 20.01.25 в 18:18

Импулсът в мен: Стресът след ваканция

Дори да харесваме училището си, преподавателите, съучениците и някои от предметите да са ни любими краят на ваканцията все довежда тъга. Психолозите обръщат специално внимание на стреса след ваканция – темата в този епизод на подкаста "Импулсът в мен".  Според здравните специалисти е нормално да се изпитва известна степен на..

публикувано на 20.01.25 в 15:46