Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Минералните води на София – туристическо богатство или опустошителна разруха?

| обновено на 11.01.23 в 08:48
Снимка: БГНЕС

Какво се случва с минералните води на София? Известно е, че столицата е една от най-богатите общини в света по богатство на минерални води. Преди време експертният екип “Околна среда“ от “Стъпка 2“ на Визия за София събира и анализира съществуващата информация за изворите на минералните води.

Събраната информация от е за 31 обособени находища с общо 75 водоизточника на минерални води. Те се изливат на повърхността във вид на естествени термални извори – Банкя, Княжево, Горна баня, Овча купел, София – център, Панчарево и Железница. В многобройни сондажи са разкрити находищата на напорни субтермални, термални и горещи води. Над 20 сондажа се самоизливат в Софийската котловина.

Каква е съдбата на това богатство?

“Все по-малко бани са запазени и ние ги губим ежегодно. В София е имало повече от десет такива, те естествено са наследство на Османски хамами, а преди това са били Римски“,  казва в ефира на “Нашият ден“ арх. Ивайло Захариев от Българската сдружение за термално наследство:

“Много е ценно да се каже, че това са едни сгради, на които ценността им не е само сграден фонд. Това е цяла една култура на бани, за която често се шегуваме, че това са древните молове на България. Не само, защото тогава хората са се събирали и са оставали там по цели дни, но и майките са избирали девойки за съпруги на синовете си. Прекарвало се е много време в тях. Тази култура е наследство от Римската империя“.

“Ние наричаме местата с минерална вода бани, но банята в Банкя все още е спа център, възстановена е изцяло, но се ползва само едното крило и всъщност са смесени мъже и жени. Това е добре, че може да събере семействата заедно на почивка, от друга страна обаче, това е наистина спа център и хората са с бански. Ние загубваме тази банска култура, за която говоря до момента. Всички тези курорти, за които знаем – и “Карлови Вари“, и “Баден-Баден“, и “Будапеща“. Това са запазени бани и в днешно време“, казва още той в интервю за БНР.

Защо в София няма минерални бани?

“Затова трябва да се пита общината, с която ние много години се борим. Изгубваме тази култура, защото тя не се осъзнава. Когато една култура се неглижира 20-30 г., тя се загубва.

От извора на централна минерална баня всеки ден изтича 1 млн. литра на ден минерална вода. Това нещо го хвърляме в канала и в туби на граждани, които събират вода. София губи много от това, че не ползва ресурсите си. В града има над 30 извора, а ние имаме две-три стари минерални бани“, посочва още той.


Добрите примери…

“У нас има и добри примери, но те са в по-малки селища, като банята в село Ягода и тази в село Красново. Във Вършец например се правят много големи постъпления, за да се възстанови банята целогодишно“, казва още архитектът.

Какво трябва да се промени?

“Основната причина, която общината изтъква, е липсата на средства. За мен това е управленско безсилие. Проблемът е в цялостната липса на визия какво да се прави с минералните бани и с музеите на София. Тук отиваме изобщо към управлението на София, което очевидно не е добро“, казва още той в интервю на Божидар Александров за “Нашият ден“.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.

Снимки: БГНЕС, БНР 

По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
147 години от Шипченската епопея

Докато съществува и един българин, споменът за тези епични моменти винаги ще бъде жив

Днес отбелязваме 147 години от Шипченската епопея – Национално честване, свързано и с 90 години от освещаването на Паметника на свободата. По традиция в Националното честване се включват общественици, политици, граждани – най-вече хората на България, които тръгват в търсене на историческата памет и се обръщат и към себе си, помнейки историята...

публикувано на 24.08.24 в 12:40

Жива картина на епичните Шипченски боеве

Доколко историята днес определя поведението ни? Познаваме ли я? Дали наистина всичко това, което наричаме Шипченска епопея, показва нещо грандиозно, нещо извънредно? Дали наистина, 147 години по-късно, е в ежедневието ни, дали го носим в сърцата си, дали го предаваме на децата си?  Българското турне на "Семейно радио" през 2024 година продължава с..

публикувано на 24.08.24 в 12:07

Исторически музей - Дряново – бъдеще в миналото

Българското турне на "Семейно радио" през 2024 година продължава с директно излъчване от Габрово в кулминацията на честванията по повод 147 години от Шипченската епопея и 90 години от освещаването на Паметника на свободата. Д-р Иван Христов , директор на Исторически музей - Дряново – разказва в "Семейно радио" за музейното дело, паметта и смисъла от..

публикувано на 24.08.24 в 11:30

Боженци: Легендата за болярката Божана и как селото става културен резерват

През тази година се навършват 60 години от създаването на Архитектурно-историческия резерват "Боженци". Според легендата, селото е основано от болярката Божана, която през 1393 г., бягайки от превземането на Велико Търново, се укрива със семейството си в планината и стига до малка рекичка. Тя се установява по северните склонове на Стара планина и полага..

публикувано на 23.08.24 в 11:09
Илюстративна снимка

Инициативен комитет възражда емблематичния ансамбъл "Габрово"

В мобилното студио на предаването "Нашият ден" от град Габрово гостува 27-годишният хореограф и режисьор Иван Любомиров, който изпълнява и длъжността заместник-областен управител на Габрово. Той е също така член на инициативния комитет за възстановяването на ансамбъл „Габрово“. В интервюто той сподели важни аспекти около историята и бъдещето на..

публикувано на 23.08.24 в 10:15