Сух януари или месец без алкохол

В първата половина на януари все още се опитваме да се придържаме към прословутите новогодишни обещания, които си даваме. Много често наред с "да ям по-малко и да спортувам повече" е и намаляването на алкохола.

Във Великобритания съществува инициативата Dry January или Трезвен/Сух януари. През 2013 се провежда първия "официален" Dry January, в който участниците изпращат мейли до организацията, че ще спрат за месец.

"Целта на сухия месец не е да страдаме и да се лишаваме, а да постигнем по-добро физическо и ментално здраве и положителен подход към намаляване на ефекта от алкохола – изтъква психотерапевтът Детелина Стаменова, която е сред авторите на доклада "Не/победими пандемии", в който се представя подхода "намаляване на вредата" по отношение на социално значими вредни навици, или както самата тя перефразира целите: не да бъдем нация от светци, но поне да сме здрави грешници.

Разбира се, не е задължително да започнем през януари. Целта на подобно предизвикателство е да проверим степента си на пристрастяване, доколко можем да прекарваме комфортно вечерите си "без да си сипем" и дали алкохолът не ни държи на къса каишка, допълва д-р Стаменова.

Всекидневното пиене може да създаде симптоми, подобни на депресия. Алкохолът променя химическия баланс на мозъка, увеличава кортизола – хормона на „стреса“; намалява нивата на серотонин, който регулира настроението. След пиене може не просто да се чувствате отпаднали, а да усещате тревожност или да имате ирационални нива на безпокойство и да се окаже, че си ги сипвате сами и в тази връзка един сух месец, който и да е, може да е глътка свеж ментален въздух.

Алкохолът също така влияе и влошава качеството на съня, защото тялото не заспива, спим ние, а то трябва да преработва алкохола и това води до лош нощен сън, повече прекъсвания на съня и по-кратка продължителност.

Не на последно, място алкохолът съдържа много калории и въздържанието за месец може да се отрази добре на фигурата", казва още Детелина Стаменова.

За разлика от Европа, където смъртността от консумация на алкохол спада, у нас определено не е така. Според данни на Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на алкохол у нас 11% от сънародниците ни всекидневно пият между 100 и 200 мл. твърд алкохол, други 30% между 50 и 100 мл., а тази статистика не отчита консумацията на домашен алкохол. Именно пиенето, наред с пушенето, затлъстяването и екранните зависимости са сред скритите пандемии, вредните навици, които поради широкото си разпространение сме нормализирали, но са съществена част от факторите за висока смъртност у нас.