Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Кентървилският призрак" от Оскар Уайлд плаши с хумор

Снимка: Pixabay

И през 2023 г. Радиотеатърът не забравя мисията си да продуцира качествена драматургия за деца и тийнейджъри. На 16, 17 и 18 януари от 7.20 часа слушайте премиерата на трите части на "Кентървилският призрак" от Оскар Уайлд.

Точно защото говорим за текст на Уайлд, тук внимателно е избегната една досадно честа практика при историите за деца, срещана в други медии – инфантилизация и подценяване на разсъдъка на младите слушатели. Историята, както винаги при Осакр Уайлд, работи на няколко пласта, работи с остроумие и хумор, с морална кулминация, но и с преобръщане на традиционни жанрови клишета.

"Кентървилският призрак" е първият публикуван кратък разказ на Уайлд – читателите се срещат със сър Саймън де Кентървил в списанието "The Court and Society Review" през 1887 г. Това е времето на готическите страшилища, историите за духове и талъсъми, обитавани от зли сили имения и страхът от паранормалното ("Франкенщайн" на Шели например излиза през 1818 г., "Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд" на Стивънсън – през 1886 г., "Дракула" на Стокър - през 1897 г.). Духът от имението Кентървил, в разрез с традицията, не плаши. Не защото не иска, а защото срещу традиционното британско аристократическо суеверие, което три века му е служило предано, се изправят новите хора от Новия свят. Рационалното, пуританско и материалистично семейство на министър Хайръм Отис от Съединените щати няма в дните си време за стари плашилища. Страшилището става посмешище. Така "Кентървилският призрак" може да се чете и като социална картина на сблъсъка между американската и британската култура от края на XIX век, всяка със своите пороци и добродетели.

Струва си да се обърне внимание и на продукцията на "Кентървилският призрак". Тук интересният детайл е в актьорския състав. Всички гласове (без три) са на децата от театрална школа "Arcadia Fusion Art". А останалите три – на ръководителите им Мариан Бачев, Милена Видер и Росен Белов. Младите актьори звучат зряло, а работата с тях беше далеч от академичния дидактизъм, в чиято клопка често попадат опитни преподаватели. Напротив – при записите на "Кентървилският призрак" диалогът между Мариан, Милена, Росен и децата беше естествен и непосредствен. А това винаги личи в крайния резултат.

Музикалното оформление и звуковият дизайн на Валя Бояджиева правят за продукцията нещо много ценно – вървят, достоверно на текста, между страшното и смешното, подкрепят образите така, че да повярваме напълно, че не сме в студио 2 на БНР, а точно в имението Кентървил.

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Първото издание на „Под игото“ на български език

Величието на "Под игото": препотвърждаване

На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..

публикувано на 06.07.24 в 16:15

Седмица на животните в Радиотеатъра за деца

На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..

публикувано на 12.05.24 в 09:35

Смислен разговор

"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..

публикувано на 10.05.24 в 18:02

Джони пред Микрофоните

Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат обхванати. "През 1960 Рангел Вълчанов реши да направи един филм – без хонорари и без пари, с лента, останала от продукции, и по сценарий на Иван Стоянович. На мен ми дадоха една Награ и станах..

публикувано на 25.04.24 в 16:26

И тъжно, и самотно

На 21 април 2024 г. Радиотеатърът излъчва премиерата на радиопиесата на Петър Маринков "Последната нощ". Написан специално за радио, драматургичният текст на известния наш писател и драматург поставя наболели и горчиви въпроси, пред които се изправяме всеки ден и на които ни е трудно да намерим отговор. Например: Как да не сме сами в..

публикувано на 19.04.24 в 12:05