Натискът над медиите в България през случая на журналиста Борис Митов и сайта "Медиапул" коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова, преподавател във ФЖМК:
"От една страна, това е някаква благословия, едва ли не, към журналистите, които трябва да се чувстват задължени, че трябва да платят много по-малката глоба. Но трябва да знаем, че при такива дела за периода се запорират сметките на изданията и те не могат да развиват своята дейност. От друга страна, имаме нещо доста страшно – когато делата са между икономически, съдебен и политически интерес, защото в това дело има всичко – има пари, има власт, има съдебни фигури, тогава разколебаването на обществото, че някога ще се оправят нещата, става още по-силно.
Борис Митов не е случаен журналист. Той има много силни разследвания, много пъти е бил заплашван, много пъти е имало опит да бъде овладяно неговото слово. И когато точно на Борис Митов наложиш такава глоба, ти просто провесваш един журналист за наказание на другите. В това се превръща това дело – казваш им, внимавайте, след като към него може, може и към всички. Защото това "приближено", "близък до" и т.н. са формулировки, които няма как да се считат за обидни или клевета, когато става думи за публични хора. Всички тези – и съдиите, и прокурорите – имат много особен статут, самите те дори мълчат прекалено дълго, а някои никога не излизат "на светло" и не казват нищо. Но в крайна сметка, всички те знаят, че избирайки тази професия, трябва да имат малко по-различен начин на публичен живот. Но той, публичният, обикновено е свързан с личния."
Аргументът: "близостта до ДПС е позоряща"
"Добре е да се има предвид, че когато някой е акционер във фирма или е близък до определена политическа партия, това не може да бъде позорящо, защото тези партии са легитимни. Това, че в тях може да има проблеми и сливане на определени власт, не трябва да пречи на журналистите да ги изобличават, защото журналистите нямат друг език, освен да говорят през конкретни примери – как се сливат всъщност властите в България. И това е направил Борис Митов. Колкото до определението, че един съдия е "скандален" – това е въпрос на усещане, нещо като – комичен. Т.е. субективно мнение. От друга страна, да направиш нещо, което да привлича вниманието по толкова ярък начин – през сливането на власти, това е скандално, защото какво значи това – от тук нататък всеки от нас може да бъде съден, ако смята, че властите трябва да бъдат разделени ли?
Ако един журналист дава контекст на някакъв проблем, той отива в съда
"Тези дела, освен пряко засягащи конкретните журналисти, се превръщат в наказание, за да може журналистът да си мълчи. Виждам какво се случва с млади журналисти, колко силно им се отразява едно такова дело. Така се появяват теми - табу, така у нас съдиите стават абсолютно недосегаеми, вместо да бъде обратното – съдиите да отговарят на определени обществени очаквания. Най-странното е, че по време на тези дела журналистите вярват в справедливостта и в съда, то няма и друг начин. И когато се получи разочарованието, че някаква последна инстанция на тази справедливост си затваря очите, тогава разочарованието е изключително голямо. Тоест, това, което се опитват през цялото време да ни внушат, е, че няма никакъв шанс, че нищо не може да бъде променено. Това го правят хората, всички, които изградиха една паралелна реалност за нас. Например, защо беше свалена Анна Цолова от екран и кога? Разговорът за новия шеф, който трябваше да седне на председателското място на Комисията по досиетата от квотата на ГЕРБ тогава, този разговор не се състоя. А всъщност тогава трябваше да бъдат извършени промени в голяма част от агенциите, в голяма част от комисиите, и ГЕРБ управляваха точно по този начин – сменяха журналисти, за да не се състоят разговори.“
Как да се промени
"Онова, което трябва да се промени, остава едно и също. Иска ми се онази част от обществото, за която ние журналистите всеки ден работим, през НПО-та да създадем фонд за защита на журналисти, от който фонд те да могат да заплащат разходите по SLAPP дела. Защото в България няма институции, които искат да ги защитят. Няма институции! Примерите са толкова много, че е отчайващо. Ако сега сме в състоянието, в което трябва да викаме "Неволята", то виждаме, че институциите, като възможност да действат, не са там. Тогава имаме един шанс – през конкретни механизми, вместо да чакаме държавата да направи това, което тя не прави, да го направим ние. Политиците се страхуват от едно нещо – и то е публичността. Тоест, ако ние имаме нещо силно, то е говоренето, непрекъснато, дори и да сме уморени да повтаряме едно и също, не трябва да спираме да говорим публично. Трябва непрекъснато да се повтаря, че това не трябва да бъде така! Иначе ще стане като чалгата – ние ще наричаме свобода на словото това да пееш чалга. Не, не е това свобода на словото."
Прогноза за медийната 2023 година
"Ще продължат всички конфликти, като незавършената работа на СЕМ, имам предвид неизбирането на генерален директор на БНТ, и всички други провали, които има СЕМ. За съжаление изборът на генерален директор на БНТ, според мен, ще стане под натиска на европейски институции, а не защото ние, като общество, искаме тази медия. Освен това смятам, че скоро дигиталният свят ще се промени много и ние отново ще сме неподготвени за тази промяна. Затова си мисля, че докато закъсняваме толкова много с реформи, с промени, имаме само един шанс – ние да си създаваме настоящето, а не някой да ни го представя каквото му харесва. А, ако може, и да не ни го представя в скечове, ще е много добре. Защото има ситуации, като тази, в която в момента живеем, в които е добре да не допускаш мисълта, че нападението над някого е добър начин на живот. Говоря за песента срещу Лена Бориславова, и то като метафора, защото смятам, че ако Слави Трифонов беше истински комик и автор на скечове, то той има много по-силен обект, към който да се стреми да осмива. Има един агресор в момента в света, който остана неиронизиран. Ако толкова много иска, нека иронизира този човек, който в момента извършва масови убийства, но аз не виждам клипове на Слави Трифонов за това човешко насилие, което преживяваме в момента. А да се занимаваш с една жена, бивш политик, това е нечестно."
Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас? Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..
Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..
Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост" (More Joy), организирана от Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..
На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки. Това е третото издание на мултидисциплинарната конференция "Природни и хуманитарни науки: връзки и зависимости". Събитието ще бъде посветено и на 170-ата годишнина от рождението на Анри Поанкаре –..
"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). В ефира на предаването "Нашият ден" тя говори за ролята на България като винена страна и потенциала ѝ да изгради устойчив и силен..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
С празнично декемврийско турне музикантите от "Виена Шьонбрун Оркестра" пристигат в България – в градовете Пловдив (10 декември), Варна (11 декември),..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg