Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Балканските войни – неспиращата дискусия между минало и настояще

За Балканските войни в академичното образование – какви са научните спорове и архивите – в "Нашият ден“ коментират проф. д-р Веселин Янчев, ръководител катедра "История на България" в Историческия факултет на СУ и специалист по нова българска история, бъдещият магистър по история Ахинора Христова и преподавателят по история в Националната гимназия за древни езици и култура "Константин-Кирил Философ“ Александър Стоянов.

"Интересът към историята, като наука, е спаднал значително. Тъй като промените, достъпът до информация, по друг начин поставиха интереса към историческото знание и познание. От една страна, при нас пристигат студенти, които са изключително мотивирани и се интересуват от история. И разбира се, другата категория са тези, които просто на случаен принцип са избрали и успехът им е стигнал да се запишат в Историческия факултет."

Това казва в интервю за БНР проф. д-р Веселин Янчев, ръководител катедра "История на България" в Историческия факултет на СУ и специалист по нова българска история.

Той допълва, че историята се обхваща много трудно от античността до съвремието. Стремежът е да се преподава в максимален обем и световната история. Като амбициите са студентите да получават добра теоретична основа, да са наясно с школите, тенденциите и с методите на интерпретация на историята.

"Връщам се в университета след 18 години, специално в Историческия факултет. Моята специалност е "Нова българска история", която съм избрала много отдавна. Радвам се, защото мисля, че това е историята, която трябва да се учи в България“, споделя магистърът по история  Ахинора Христова.

Нови факти за Балканските войни

"Не съм убеден, че след 110 години могат да се намерят принципно нови факти, които да променят представите ни за Балканските войни. Те винаги са били обект на интерес и историческо дирене. Дипломатическият контекст на тези събития може да бъде допълнен, свързан главно с издирването и публикуването на документи – главно от архивите на външните министерства и на военните министерства. Както и на съседните нам държави, участвали във войните, и на великите сили, които имат пряко отношение", посочва проф. д-р Веселин Янчев.

Като човек, който е тръгнал наново по пътя на историята, Ахинора Христова твърди, че историята е една постоянна дискусия между миналото и настоящето.

Споровете за Балканската война 

"Това са ключови събития, натоварени с много емоция. Дълго може да се говори как са били интерпретирани Балканските войни през десетилетията. Факт е, че тази дискусия не е престанала. Всяко време се опитва за види войните през собствения си поглед", допълва  професорът.

Това е един вдъхновяващ период, който може да служи и като опора и упование за настоящето поколение и за съвременниците, защото този период от българската история показва качествата и способностите на българина да се модернизира, да напредва, да изгражда институционално своята държава. 

"Основните ключови неща, които трябва да знаем за Балканската война. Тя не бива да бъде разглеждана като нещо, което се е случило отделно от събитията, свързано с Българското освобождение. Трябва да се направи ясна смислова връзка със събитията от края на XIX век и тогава да се гледа Балканската война. На второ място, Балканската война не бива да бъде изваждана от контекста на европейските международни отношения“, казва Александър Стоянов, преподавател по история в Националната гимназия за древни езици и култури "Константин-Кирил Философ".

Травмите, които войните оставят

"Травмите остават родови. Нашата задача е да се поразровим повече и да излязат наяве и да почетем, защото има много незнайни герои, които тепърва биха могли да се открият“, казва Ахинора Христова.

"България излиза от Първата Балканска война и Втората Балканска война не с това, което е политическото определение на "Национална катастрофа", казва още професор Янчев.

Той допълва, че възходящото развитие на България продължава до 1915 г. Няма инфлация, левът е стабилен и се откриват нови промишлени предприятия. Проблемите на България започват след включването ѝ в "Голямата война".

"Балканските войни са в основата на проблемите, които имаме и до ден-днешен. Но когато има обща цел, балканските държави могат да действат заедно. Заиграването с миналото и ползването му като инструмент за разчистване на сметки или доказване със задна дата на правотата на дадена кауза, не е печелившият ход. Бъдещето е това, което трябва да определя отношенията между балканските народи. Най-важни са мирът и сигурността. Както и просперитетът, който трябва да бъде осигурен на обществото", казва още професор Янчев.

Целия разговор с проф. Веселин Янчев, Ахинора Христова и Александър Стоянов можете да чуете в звуковия файл.


По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мозъчни донори

В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже.  За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..

публикувано на 25.11.24 в 15:15
Мина Киркова и Михаил Мишев

Между страха и истината – или къде е Дявола?

Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности?  В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..

публикувано на 25.11.24 в 14:06
Илияна Типова

Антон Митов представя: Илияна Типова, журналист от Радио Кърджали

В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..

публикувано на 25.11.24 в 13:27
Детелина Стаменова, психолог

Въздух, стрес, храна – епигенетичните фактори, предавани през поколенията

Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..

публикувано на 25.11.24 в 13:12
Саша Безуханова

Саша Безуханова: Икономиката на бъдещето ще бъде зелена, освен дигитална

От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..

публикувано на 25.11.24 в 11:44