"КГБ. Истинската история на съветските тайни служби" на френския журналист Бернар Льоконт вече може да се прочете на български език – един разказ за терор, пропаганда, дезинформация, вътрешен и външен шпионаж.
Тайните служби – машината за контрол на СССР и Русия – тогава и днес.
Разговор в "Мрежата" с Гриша Атанасов, преводач на книгата, преподавател във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски" и водещ на предаването "Книги завинаги" по "Алма Матер".
Светът на измамата
"Истинската история на съветските тайни служби" може да прозвучи на пръв поглед малко гръмко, защото това не е цялостна хронологична история на тайните служби. Това са 16 епизода и всеки един от тях може да се превърне в шпионки трилър, но същевременно тези епизоди са разказани много документирано, много подробно, много проверено. Бернар Льоконт казва в самия предговор, че е много трудно да се пише за съветските тайни служби, защото много документи не са достъпни и защото става дума за един свят на измамата, на фалшивата информация, на лъжата . Той казва, че всяко нещо, което е написал, е проверено, засечено от множество източници и по много начини. И си личи, че е точно така."
Държава в държавата
"Точно това доказват тези 16 епизода. Още от раждането на ЧК, от времената на Дзержински и Ленин, от времето на борбата с враговете на народа проличава, че ЧК ще бъде не просто инструмент на Комунистическата партия, както смятахме, а ще бъде една много голяма самостоятелна сила, която ще управлява, в известен смисъл, през цялата история на СССР до неговото разпадане."
Феликс Дзержински: "Ние ще съберем непоколебими другари, без угризения, готови да се жертват за спасението на революцията"
"В това изречение на Дзержински вярно е само "без угризения", поне това доказва Бернар Льоконт. Това са истини, които нашето поколение откри малко късно. "Без угризение" означава поръчкови убийства, означава кражби, оргии, грабежи… Всичко това го има тук още от зараждането на тези тайни служби."
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – Николета Атанасова, БНР
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Проф. Георги Дюлгеров е единственият български кинотворец, който се приобщава към имената от световното кино, носители на специалната награда ФИПРЕССИ..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
