Защо в България има най-много жени във винения сектор и защо истината е във виното, в "Нашият ден" разказва Еми Маринова, винопроизводител от дунавския бряг и експерт по виното четвърта степен. Тя гради кариера в енергийния сектор в Белгия, но решава да се върне в България, за да превърне виното и винопроизводството в начин на живот.
В края на миналата година българското Пино Ноар, произведено от избата на Еми Маринова, влезе в Топ 100 на престижната класация Wine Enthusiast. Това е едно от най-престижните винени списания в света и служи като референция за винени рейтинги. Класацията обобщава положителните оценки през последните 12 месеца за най-добрите вина, които са и с най-високо съотношение качество – цена.
"В Америка има две големи такива класации – Wine Spectator и Wine Enthusiast. Те реално получават десетки хиляди мостри всяка година, които дегустират на сляпо и преценяват дали едно вино има дадените характеристики за сорта, дали е добре балансирано", казва тя.
И допълва, че екипът на Wine Enthusiast дегустира на сляпо около 25 000 вина всяка година, подбирайки качествени и достъпни вина от цял свят.
Българското вино по света
България заема 10-о място по производство на вино в ЕС и 22-ро на световно ниво. Проблемът е, че в много страни дори не са чували, че страната ни е винопроизводител.
"На север в България вината са бели и малко по-леки. На юг те са с по-тежко тяло и това е свързано с климата. Това, което ни различава в чужбина, са местните сортове, които все повече се опитваме да налагаме. Тук става въпрос за Тамянка, Гъмза, Мавруд, Мелник“, посочва Еми Маринова.
Винената индустрия
Виненият експерт Еми Маринова споделя, че нейните родители поставят началото на винената изба, а тя се присъединява по-късно към семейния бизнес. В момента компанията изнася вина в 24 държави на 4 континента.
"Зад всяко вино има история и регион. Едно вино е едно пътуване до дадено място. Гордеем се, че в толкова много страни представяме успешно България“, казва още тя.
Обикновено светът приема винопроизводителите като артистични и творчески личности, които успяват да съчетаят по неуловим начин любов към лозята и земята в бутилка ароматно вино и споделят с останалите хора. 50% от винопроизводителите в България са жени.
"Това е една комбинация от четири неща. Това е почвата, където е се отглеждат гроздето, наклонът на терена, дали е на юг или на запад. Това е видът климат и колко са валежите. Както и традицията за правене на вино, технологията, местните сортовете“, посочва Еми Маринова.
Според нея над 80% от едно качествено вино идва от добре гледано грозде. След което се добавя технологията на производство.
Тенденцията е да се пият по-леки и по-свежи вина – бели и розе. Статистиките сочат, че употребата на розе вече е целогодишна. В Азия червеното остава водещо. Това се дължи на "френския парадокс", че всекидневната употреба на чаша червено вино, намалява риска от сърдечно-съдови заболявания. Особено това важи в Китай и в Япония.
Храната и виното
"Храната е най-важна, а виното е там, за да я подчертае. Когато ядем солени и мазни неща, трябва да вземем свежи, танинови вина. А при горчиви храни, като патладжани, броколи и пикантни неща, трябва да се избират вина, които да са по-плодови и по-леки. Всеки има различен вкус, така че няма невъзможни комбинации. Важно е храната да е балансирана с виното“, допълва още Еми Маринова.
ПосланиетоЧуйте разговора с Еми Маринова в звуковия файл.
Каква е връзката между специфичните начини на вярващия човек за справяне с предизвикателствата и различните измерения на стреса. Доколко важна част от живота на човека е вярата? Как приема религиозните си убеждения? Дали се осланя на Бога в трудна ситуация, или разчитате на собствените си усилия? Дали се стреми към по-близко общение с Бога? За..
Темата на подкаста "Импулсът в мен" този път са новогодишните обещания – успяваме ли да ги спазим? Най-ранните известни новогодишни обещания били тези, направени от древните вавилонци, които обещавали пред владетеля да изплатят дълговете си и да върнат взетото назаем. Но защо тази древна практика се проваля толкова често? Според..
На 25-ия ден от месец Кислев по еврейския календар, в продължение на осем дни еврейската общност по целия свят празнува Ханука – празникът на светлината. През отминалата 2024 г. той започна от залез слънце на 25 декември и продължи до нощта на 2 януари тази година. Това е един от най-важните еврейски празници. В продължение на 8 дни във всеки..
На 6 януари, един от най-светлите християнски празници - Богоявление, отбелязваме 177 години от рождението на Христо Ботев по нов стил. В рамките на рубриката "Коментарът" в предаването Terra Култура, екипът направи директно включване от Калофер с колегата Димитър Владимиров от Радио Пловдив. Калофер, родният град на великия поет и революционер, на..
Достъпът до култура е предизвикателство в българската действителност. Какви отговори и предложения ни дават изследванията на средата и представителите на културния сектор и какво предстои през новата 2025 година – разговор в "Нашият ден" с Янина Танева , основател на "Фабрика за идеи". Танева подчертава пряката връзка между достъпът и..
За да можем да кажем, че киното ни предлага мотив да обичаме и питаме, а и да даваме, както дава йовковият Серафим, в "Кино с думи" гостува жената, която..
На 6 януари 2025 г. от 19.00 часа, в артфоайе "Антракт" при Камерна сцена, Народен театър "Иван Вазов", се открива изложбата " Артистът зад плаката –..
На 6 януари България чества 177 години от рождението на гениалния поет, публицист, воевода Христо Ботев, чието име звучи като клетва за всеки българин...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
