Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какви ще бъдат последиците от приетите промени в Закона за медиацията?

Снимка: cie.bg

Медиацията се разглежда като щадящ за гражданите инструмент за разрешаване на споровете, основан на принципа за доброволно и активно участие на страните във вземането на решения за изхода от конфликта, постигнато чрез взаимно съгласие. За разлика от решението, принудително наложено чрез авторитета на съдебната институция. По данни на Професионалната асоциация на медиаторите в България има над 50% успеваемост при разрешаването на спорове, преди да са навлезли в съдебна фаза. Статистиката показва, че при 35-40% от случаите страните със семейни спорове са се възползвали от медиация. А професията медиатор като че започва да се превръща в успешна професия.

Преди дни Народното събрание прие на второ четене Закона Закона за медиацията. Какви ще бъдат последиците от приетите в пленарна зала промени и каква е ролята на медиатора, когато липсва диалог?

Адв. Свилена Димитрова, член на УС на Професионалната асоциация на медиаторите в България, коментира в предаването "Законът и Темида":

Измененията

"Това е една сериозна стъпка за по-активното използване на медиацията от гражданите в рамките на съдебната система. Беше предвидено по редица дела медиацията да се провежда чрез задължително напътстване от съда към първа обща среща, а по група дела такова напътстване да бъде извършено след преценка на съда. Това е ново изменение – до този момент не е имало такава възможност. Сега в рамките на Плана за възстановяване и развитие ще бъде разработена на практика и платформата, въз основа на която тези медиации ще могат да се осъществят в цялата страна. Т.е. сега това се превръща в държавна политика и това е голяма стъпка."

Прогнози

"Задължителната медиация при конкретни спорове и конфликти за разтоварването на съда е една от огромните цели, които България си е поставила в рамките на Плана за възстановяване. Това ще допринесе и гражданите да бъдат по-подсигурени в начина, по който се развиват техните спорове и възможно за по-бързо достигане до решения. Медиацията е инструмент, който ще им отвори вратите и пътя към преговори, които те не са успели да постигнат предварително и извънсъдебно. Статистиките са насърчително в посока на това да имаме облекчаване на съдебната система и бързината на съдопроизводството. Предвижда се законът да влезе в сила от средата на 2024 г., за да могат да се извършат всички необходими подготвителни действия както нормативно, така и по места в районните съдилища – да се създаде организация на медиаторите, на съдебните координатори и на самите съдилища. Това е първата фаза на една много голяма съдебна реформа."

За това възможно ли е да бъдат напълно доволни и двете страни и за намирането на балансирано решение, изгодно и за двете страни; кой може да бъде съдебен медиатор; при какви казуси медиацията е най-успешна при решаването на семейни спорове; за промените в Гражданския процесуален кодекс за разноските по процедура за медиация; за свободно достъпните медиационни центрове; какво показва европейската практика за медиацията и какъв пример можем да вземем от европейския опит – чуйте целия разговор от звуковия файл.

Снимка – cie.bg и БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Весела Ножарова: Българският арт пазар все още не е регулиран

В сянката на пандемията, един лозунг започна да се издига сред хората – "купувайте изкуство от живи художници, на класиците пари не им трябват“. Тази фраза, която бързо придоби популярност, отразява желанието на обществото да подкрепи съвременните творци, да им осигури възможност за развитие и признание. Но как да разпознаем съвременен талант, който..

обновено на 25.04.24 в 12:50

Стефан Георгиев: Политиката е цялостен процес на общуване

Събитието "Гласувам, следователно съм!" се проведе наскоро с цел да насърчи гражданското участие и пряката демокрация предвид предстоящите избори за Европейски парламент. Участниците имаха възможност да споделят успешни практики и стратегии за активно участие в изборния процес, като един от подходите, които бяха разгледани, беше свързването..

обновено на 25.04.24 в 11:54
Щети от ракета, изстреляна от ивицата Газа в Тел Авив, Израел, 7 октомври 2023 г.

Конфликтът в Близкия изток: Как се създава обществен консенсус за насилието?

Кои са мислимите рамки на разказа за войната днес и как се създава обществен консенсус за насилието – разговор в "Нашият ден" с Филип Буров , журналист, и с Мая Ценова , преподавател и преводач. Буров започва разговора с думите: "И по света, и у нас се случват лоши неща, които са съществени и които по ескалиращ начин показват какво не е наред..

публикувано на 25.04.24 в 11:25
Благослав Михайлов

Благослав Михайлов: Да се фокусираме върху качеството на населението, а не върху количеството

Политиката и демографията изглеждат като две противоречиви области. Един политик, ако се задържи на власт за 2 или 3 мандата,  може да управлява около 12 години. Същевременно насърчителната демографска политика би дала своите плодове след 40, дори след 60 години. Политиците нямат стимул да провеждат подобна политика, тъй като няма да са на власт, за..

публикувано на 25.04.24 в 11:17

"Крайни разкази" и реидеологизация – редуцира ли се политическият процес?

Социологът Стефан Георгиев е гост в рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден". Той участва с коментар по темата, свързана с мобилизационния потенциал на крайните десници в Европа и България преди изборите за Европейски парламент. Според него факторите, които създават предпоставки за развитието на различни крайни разкази срещу..

обновено на 25.04.24 в 11:10