Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За въздуха, който дишаме – атмосферно и ценностно

Снимка: БГНЕС

Продължаваме да търсим атмосферния, ценностен и емоционален въздух на страната ни с представителите на "Дишай, България“. След Девня, Димитровград и Русе говорим с активисти от Велико Търново (Роман Рачков), Павликени (Димитър Палов) и Пенчо Пандъков.

“Бих поставил замърсяването на въздуха някъде на трето, четвърто или пето място сред другите екологични проблеми на Търново. По-важните проблеми са свързани с лошата инфраструктура на града. Основният ни проблем с въздуха идва от битовото отопление с твърдо гориво“, казва в “Нашият ден“ Роман Рачков от Велико Търново.

“Това е един типичен български град през зимата, в който, когато загорят печките, нещата отиват отвъд всякакви възможни норми. Тук основният проблем е, че както всички хора и ние обикновено искаме да прехвърляме вината на другия. Хората изобщо не осъзнават, че са една от причините замърсяването на въздухът в града през зимата. В сравнение с други населени места в страната в нашия град въздухът е относително добър за дишане, не е като в Девня, Русе или в Димитровград, където има тецове на въглища и много по-големи промишлени замърсители."

Според него у нас липсва гражданско общество и затова има много причини – феодалните зависимости по места и липса на общи ценности.

Чуйте разговора в звуковия файл. 

“Мисля, че гражданското общество е факт в Павликени. И в ситуацията в града в момента е и фактор. Точно това гражданско общество е нещото, което спря развитието, поне до момента, на намерението за изграждане на завод с огромна инсталация за изгаряне на отпадъци. Благодарение на гражданите и на хората, които подеха множество инициативи в региона, заводът, който трябваше да започне да се строи април месец миналата година, все още не е стартирал“, казва в “Нашият ден“ Димитър Павлов от Павликени и допълва:

Проблемът в Павликени започна от началото на миналата година. Това традиционно е един регион, в който няма замърсявания. Има традиционни производства – традиционно е земеделието, животновъдството, пчеларството, отглеждането на храсти, включително и биологичните производства. В началото на 2021 г. се появи инвестиционното намерение, което в разрез именно с това развитие на региона, предвижда една мега инсталация за изгаряне на отпадъци."

“Случването на това нещо, освен замърсяването и отрицателното въздействие върху здравето на хората, ще окаже отрицателно въздействие върху целите тези отрасли, които традиционно се развиват. Именно това предизвика едно сериозно недоволство сред гражданите, което е изразено по множество начини. Един от тях е подписка. Бяха организирани два големи протеста.

В момента се очаква втори експертен съвет, който би трябвало да разгледа инвестиционното намерение. След него би трябвало да има решение на директора на РИОСВ – дали проектът е ок, или не", казва още той и допълва:

“Ние разбрахме за това в началото на януари, на едно обществено обсъждане, което се случи в община Павликени. Тогава всички ние разбрахме какво предстои и какво ще се случва, а също и че това нещо трябва да започне много скоро – април месец."


“Според инвеститора инсталацията и цялата тази случка е напълно безвредна и екологична и няма да има никакви отрицателни въздействия. Това са обаче едни 60 камиона, които трябва да влизат да излизат всеки ден на територията на Павликени.

Другият проблем е с водата, традиционно в Павликени всяка година има водна криза. Много от селата нямат вода, за да се случи този проект му е нужно огромно количество вода, която не е ясно откъде ще дойде“, казва още тя и посочва:

“При всички случаи по мнение на експерти реализирането на проекта допълнително ще влоши и ескалира водната криза в региона. Селата, които така или иначе в момента нямат вода, изобщо няма да имат“.

“Предполагам, че проблемът, който имаме в Павликени, го има и на други места. Освен тази инсталация в Павликени се предвиждат още n на брой подобни по-малки инсталации на опасни медицински отпадъци, за рециклиране и термична обработка на пластмаса и за нейното повторно използване“, казва още тя и допълва:

Предвижда се и изграждането на една кариера много близо до Върбовка в едно съседно село, ако се замислим, струпването на n на брой производства, които се гледат по отделно, но всъщност, ако тези всички производства се случат, ефектът върху въздуха ще бъде сериозен, но те не се гледат като едно цяло, макар че се случват на минимално разстояние едно от друго“, посочва още Павлов и допълва:

“Оказва се така, че поне при гражданите на Павликени активното гражданско участие и граждански отпор, каквото е това инвестиционно намерение, в момента може би е единственият способ, гражданите да защитят сами себе си“.

Чуйте разговора в звуковия файл. 

“Има подробни изследвания върху въздуха в София и се оказва, че 20% от фините прахови частици, които хората дишат в София идват от Тракийската низина, от въглищните комплекси на Кюстендилско и Дупнишко, които произвеждат част от енергията ни. Проблемът със замърсяването на въздуха е много по-широк, отколкото си мислим. Мислим, че източниците са на близко, но много често те са много по-надалеч, а дългогодишното отлагане на такива замърсители в почвата и водите въздействат на нашето здраве по много по-разнороден начин, отколкото допускаме, казва Пенчо Пандъков в “Нашият ден“.

Чуйте разговора в звуковия файл. 


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Българската онкология – има специалисти, но системата не функционира

В началото на седмицата стана ясно, че България се включва в Европейски консорциум на националните хъбове за лечение на рак . Тази стъпка е част от идеята върху националните планове да работят организации от цяла Европа. Моментната ситуация с лечението на рак в България коментира в Lege Artis доц. д-р Ася Консулова , началник на Клиниката по..

публикувано на 10.07.24 в 12:50

Веселото лято на децата в Ботевград

От днес (8 юли) до 19 юли децата в Ботевград ще имат възможност да се включат в инициативата "Весело лято в града" . За програмата в "Нашият ден" разказва Петя Нинова – експерт "Туризъм и публични събития" в община Ботевград. Инициативата, която съществува вече над десет години, е насочена към деца между 5 г. и 12 г. Съобразените с тази..

публикувано на 08.07.24 в 10:43

Алергията – болест на съвремието

По данни на СЗО алергиите са на четвърто място сред хроничните заболявания в световен мащаб. Между 30-40% от населението е засегнато от проблема, като в последните 20 години честотата на алергичните състояние се е удвоила. 300 млн. души по света страдат от бронхиална астма и тенденцията продължава да е възходяща. В Световния ден за борба с..

публикувано на 08.07.24 в 09:17
Доц. Милена Якимова

Доц. Милена Якимова: В България силовите структури работят по команда за бандитите

Какво се случва с обществата, когато системните партии останат без гражданско доверие, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Милена Якимова , преподавател по социология в СУ "Св. Климент Охридски". "Такава ситуация води до нарастване на фашистките настроения , а фашистките поддръжници се чувстват окрилени да надигнат глас и..

публикувано на 08.07.24 в 08:55

В деня на българската святост за избора на нов патриарх

Христовата Църква е една и неделима. Поместните църкви са живи членове на тази света, съборна и апостолска Църква. Обособяването на поместни Църкви ни говори, че Бог е осветил съществуването на различните народи с техните характерни черти. Като се вземат под внимание различните особености на отделните народи, проповедта и службата на роден език..

публикувано на 07.07.24 в 09:20