Ифра Нийман – големият английски цигулар, педагог и общественик е музикант, който повече от половин столетие запленява слушатели, колеги, приятели и студенти с харизматичното си присъствие в музикално-културния живот на Европа. Той е творец с изключителни познания в дълбините на музикалните пластове – исторически и стилистически, намерили ярко отражение в неповторимите му интерпретации.
Роден на 13 февруари 1923 г. в Сидон, Ливан, до 1932 г. живее в Тел Авив, след което се премества в Париж, за да учи в Парижката консерватория. Само на 14 години, през 1937 г., той става най-младият изпълнител, носител на "Premier Prix". След обучението си в Париж, Нийман заминава за Лондон, за да учи при Карл Флеш, а през 1939 г. се връща в Париж, където негов учител е Жак Тибо. Нацистката окупация на Франция го принуждава отново да емигрира в Лондон, където остава за постоянно. Там той се запознава с Майра Хес и Хауърд Фъргюсън, които полагат началото на кариерата му като концертиращ артист. Те го канят да стане част от тяхната поредица обедни концерти в Националната галерия, където Нийман изнася 15 концерта под тяхната егида.
В следващите години той музицира с някои от най-реномираните британски и европейски оркестри, а репертоарът му обхваща музикалните образци от барока до съвременността, като акцент представляват френските и немските композитори от XIX и XX век. Нийман се утвърждава и като активен популяризатор на творчеството на съвременните британски композитори, реализирайки редица премиери на техни творби. Като музикален общественик той е член на журито на някои от най-авторитетните конкурси за изпълнители, най-известен от които е конкурсът на името на Карл Флеш. Носител е на множество международни и британски награди, сред които е и Офицер на Ордена на Британската империя от 1983 г.
Повече от 45 години Ифра Нийман отдава всичките си сили на благородната мисия да предаде своите познания и опит на следващите генерации, не само като професор във The Guildhall School of Music and Drama в Лондон, но и като ръководител на многобройни майсторски класове по целия свят. Но най-важното за нас като българи е това, че от 1978 г., когато започва постоянното му творческо сътрудничество с Международния музикален фестивал "Варненско лято", Ифра Нийман става един от ревностните приятели на нашата страна и почитател на българската култура и изкуство, който в продължение на близо три десетилетия оставя ярък отпечатък в професионалното изграждане на поколения български музиканти, голяма част от които днес са изявени интерпретатори и педагози у нас и в Европа.
Всичко това е само част от личностния и творчески портрет на големия цигулар проф. Ифра Нийман, чиито 100 години от рождението и 20 години от края на земния път музикалният свят и българските му почитатели и последователи отбелязват през 2023 г. Ще го направим и ние в предаването "Студио музика" на 21 февруари, вторник, от 19.30 часа с паметни записи на негови изпълнения, не само на обичани от всички творби и творци, но и на музика, която със сигурност е малко позната на българския слушател, сътворена от композитори като Джон Айрлънд, Роберто Герхард, Грейс Мери Уилямс и други. А за личността на Ифра Нийман като музикант и преди всичко като преподавател и изключителен човек разговаряме с някои от неговите български възпитаници, при това от различни поколения. Събеседници в предаването по телефона от различни точки в Европа са представители на младата генерация, днес изявяваща се като артисти и преподаватели в лицето на Яна Бурова, Мирослав Бояджиев и Тодор Николаев, а в студиото своите спомени от общението си с проф. Ифра Нийман споделя един от доайените на българската цигулкова школа – проф. Ангел Станков.
В предаването звучи и уникален запис, съхраняван в звуковата памет на Златния фонд на радиото с гласа на самия проф. Ифра Нийман. В интервю за БНР той говори за своите виждания за начина на преподаване на цигулка и отношенията между преподавател и ученик. Разкрива и своето мнение за музикалните конкурси и участието на младите музиканти в тях.
В Страстната седмица маестро Григор Паликаров ще отведе публиката с "Немски реквием" от Йоханес Брамс към върховно съпреживяване на Тайната вечеря, в която Христос отправя посланието си за всемирна любов и предсказва смъртта си. Концертът е връхната точка на 24-тия Великденски музикален фестивал в морската ни столица. Григор Паликаров каза в..
16 април Свири Германският симфоничен оркестър, Берлин с диригент Стефан Денев. 3.00 часа – Пол Дюка (1865-1935), Симфонично скерцо "Чиракът магьосник". 3.13 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Концерт за пиано № 2 в до минор, оп. 18. Солист: Николай Лугански (пиано). 3.48 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Етюд-картина, оп. 39 № 8. Изпълнява..
Басистът Даниеле Феббо носи джаза в душата си, въпреки че не би се ограничил в стиловете и експериментите с тях. Първият му досег с музиката е случаен и на шега, но се превръща в любов за цял живот. Тази му любов го води до двете му музикални образования – това в Италиански колеж в Рим и това – в Националната музикална академия в София. Неговият основен..
Въпреки, че не живее в България, не лишава българската сцена от своята музика. Jullzie е автор на песни, продуцент и певица в поп, джаз и електронен стил, докосващ със своята искреност и актуален звук. Това обаче, не ограничава нейните интереси и стилове в музиката, които са широко скроени. През последните месеци Jullzie привлече вниманието на..
"Ние сме заедно в това. И ще преминем през него. Докато стоим заедно!" , е простото, но силно верую, което музикантите от "Елейн" (Eleine) следват при записите на актуалния си студиен албум We Shall Remain, сътворен от прекрасни разрушителни сили. Шведската дарк симфоник метъл сензация "Елейн" (Eleine) най-сетне пристига у нас за хедлайн..
Избрахме този израз, често използван от АГ специалистите при съобщаване на "Благата вест", за мото на нашата съботна среща. И първият ни въпрос към госта..
Изложба живопис открива в галерия "Нюанс" известният художник и преподавател в НХА Бисер Лазаров. Вернисажът е на 15 април от 18 до 20 часа, а..
Изложбата "Аз, художникът" , посветена на 90 годишнината от рождението на Стефан Гацев (1935–1986), пресъздава хронологично творческия му път...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg