Годината е 1912, а денят – 26 септември. Въоръжен конфликт привлича вниманието на света. Турция се изправя срещу България, Гърция, Сърбия и Черна гора в стълкновение, което наричат Първата балканска война. Но и до днес за всички тя е просто Балканската война. Стотици чуждестранни журналисти се изсипват на Балканския полуостров, за да проследят и документират случващото се. Само у нас те са точно 100. Един човек обаче успява да заснеме на фронтовата линия на военните действия едно от малкото произведения в световен мащаб, които по завършен начин отразяват войната по онова време. Човекът е българин и всъщност създава най-ранният военен документален филм, който е считан и за произведение легенда в нашето кино. Авторът се казва Александър Жеков, а филмът му – "Балканската война".
Той е първият истински голям филм в родното ни кино и първият в света исторически документ от военен конфликт, заснет изцяло от български автор. Това, че Александър Жеков слага камерата си много близо до военните действие, е едно изключително постижение. То се превръща в практика по време на двете световни войни, поставена именно от българина.
110 години след появата на филма през 1913 година най-задълбоченият му изследовател – киноисторикът Петър Кърджилов, автор на две книги, посветени на кинодокументa: "Загадките на филма "Балканската война" и "Филмът "Балканската война" в историята на българското кино" –разказa в "Какво се случва" за смелостта на Александър Жеков да създаде една кинолегенда по време на война.
Дигитално реставрираната версия имаше премиера пред българската публика през декември миналата година. Тепърва обаче ще може да бъде гледана по специални поводи във филмотечно кино "Одеон". Различни мрежи проявяват интерес към филма, така че той може да заживее отново и в интернет пространството.
Тъй като оригиналното копие на "Балканската война" е от нямата епоха на киното, Филмотеката взима решение да представи филма по един по-атрактивен начин за съвременната публика, като включи звукова постпродукция – аудиокоментар на Петър Кърджилов и звуков дизайн и оригинална музика, написана от Ангел Радев.
Повече за филма можете да чуете в звуковия файл, в който участие вземат още Антония Ковачева, директор на БНФ, и авторът на музиката Ангел Радев.
Снимка – lostbulgaria.com
"Литература в движение. Чужбина през очите на една писателка антрополог." Така беше озаглавена срещата с румънската писателка Ралука Над на събитията, които организира Румънското министерство на културата на Софийския международен панаир на книгата през декември 2024. Родената в Клуж-Напока антроположка и писателка е една от най-интересните румънски..
На Ивановден столичната галерия "Арте" се оказа тясна, защото имаше толкова много гости, с които художникът проф. Иван Газдов беше решил да сподели своя имен ден с една изложба. Изложбата се казва "Добра вибрация" и включва графики и скулптура. За първи път Иван Газдов, който работи основно в областта на графиката, плаката, илюстрацията карикатурата, и..
Предстои издаването на "Антология на съвременната румънска поезия" у нас. Подготвя се от преводачката Лора Ненковска и издател Георги Гаврилов. Съставител на сборника е румънският поет Клаудиу Комартин, който вече е добре познат у нас – бил е на фестивала "София: Поетики", представял е списанието "Поезис Интернационал", на което е главен..
Разговорът с Димитър Димитров , лауреат на престижния Цицеронов конкурс по латински език в Европа , и неговия учител Димитър Драгнев , преподавател във Френската гимназия "Алфонс дьо Ламартин" в София, разкрива вдъхновяващата история зад успеха на младия ученик, който си осигури място в Оксфорд . Димитър Димитров, едва на 19 години, споделя в..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът продължава да се утвърждава като важен културен център на Балканите и в Европа, благодарение на богатата си програма и успешно реализираните събития. Една от позитивните новини, с които градът..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
Кратките филми по поезията на 90-те започват турне из страната. Прожекция по стихове на българските автори ще се състои на 10 януари 2025 г. от 18 часа в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
