Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Доц. Георги Лозанов: За съжаление победи гледната точка, че има две гледни точки към войната в Украйна

Снимка: БГНЕС / Снимка: БГНЕС

Докъде се простират мащабите на хибриднара война? Можем ли да направим анализ на медийната среда, година след старта на войната в Украйна?

"Това са две среди, ние знаем това. Традиционните и онлайн медии, както и социалните мрежи."

Това каза пред БНР доц. Георги Лозанов

По думите му доста различен тип комуникации и доста различен тип послания минават през тях:

"Традиционните медии успяха да застанат в една позиция на подкрепа на жертвите в тази война, които са украинците.

Българските медии вече година изразяват солидарност с жертвите на войната в Украйна. Докато в социалните мрежи и през онлайн платформите, върви мощна проруска пропаганда с добре организирани и насочени влияния."

Според него пропагандата успява да внуши на голяма част от българската аудитория, за една година по време на войната, че причината за войната не е Путин, а тя е предизвикана от НАТО, което не е зачитало някакви руски интереси и по този начин са предизвикали война.

"За съжаление тази пропагандна линия започна да има много големи поражения в мисленето в българското общество. Това става, защото пропагандата работи с конспиративни теории, които трудно проникват в традиционните медии, особено в националните, но са широкоразпространени в интернет средата“, посочва още той. 

Според него е победила гледната точка, че има две гледни точки към войната, което е гледна точка в подкрепа на руската агресия.

"В Закона за радио и телевизия, по който работи БНР, има едни принципи, които трябва да бъдат спазени, а след това да се минава към следващите разпоредби, между които е плурализмът на гледните точки. Един от принципите е – не се допуска съдържание, което подтиква или оневинява насилие“, посочва още той и подчертава още веднъж:

„За мое съжаление победи идеята, че трябва да се чуе руската гледна точка, тази на Путин, която е пропагандна“.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл. 


По публикацията работи: Зоя Димитрова
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Димитър Гилев

Димитър Гилев: "Миналото има контрол над бъдещето само ако живее в настоящето."

Един ден след 3 март  – кои уроци от историята на България би следвало да си припомняме всеки ден? "Terra Култура" среща своите слушатели с   един отдаден учител по история в Средно училище "Д-р Петър Берон" в Свиленград. Димитър Гилев е  личност, за която образованието е мисия, а историята е "точна наука" и призвание.  Гилев вярва, че и деца,..

публикувано на 04.03.24 в 11:30
Фрагмент от картината

3 март – 146 години и ден по-късно

Архивите са живи. На територията на “Terra Култура“ поглеждаме към 3 март постфактум: 146 години и ден по-късно със звукова памет. В запис, съхранен в Архивния фонд на БНР, слушаме гласа на Константина Корчева – правнучка на знаменосеца Никола Корчев. Корчева говори през 1994 година, за 25-годишнината от Шипченската епопея, отбелязана през..

публикувано на 04.03.24 в 11:07

Извън границите, но в сърцето: Среща с учениците от българското училище в Страсбург

С песни, изпълнени на перфектен български език, децата от българското училище "Христо Ботев" в град Страсбург посрещнаха с радост и топлина учениците от пловдивската езикова гимназия „Иван Вазов“. Тази емоционална и мила среща беше нещо, което всички ние, гостите от България, ще ги запомним. Срещата с малките българчета зад граница ни накара да се..

публикувано на 04.03.24 в 10:19

Бижута, вдъхновени от фентъзи герои

В сферата на бижутерията и приложните изкуства Десислава Костова изработва ръчно по иновативен, фантастичен и вдъхновяващ начин своите творения. Чрез различни материали като сребро и естествени камъни тя създава бижута, които чрез своя дизайн напомнят на героите от света на автори като Толкин, Джоан Роулинг и Диана Габалдон. Техниката и визията..

обновено на 04.03.24 в 10:11
проф. Иванка Мавродиева

Времето на политическото фастфуд красноречие

Езикът на културата или културата на езика, или в чий скут сме седнали? Защо се задълбочи цинизмът в езика на политиците? Как се появи арогантността и къде изчезна парламентарното красноречие? И защо се стопи богатството на мисли, което раждаше богатството на думи? Какви послания ретранслират медиите днес? Разговор в "Мрежата" с проф. Иванка..

публикувано на 04.03.24 в 09:00