Историческата памет – лек или възпламенител

На 1 март, денят, почитан като празник на надеждата и идващата пролет, се присещаме за контрастния характер на политическите страсти в близкото ни минало.

Техният отзвук продължава и в днешното ни общество. Двама изследователи – журналистите Ивайла Александрова и Ваньо Стоилов, събират архивни свидетелства и разкази. Книгите на Ивайла Александрова – "Горещо червено" и "Оловна тишина. Историята на един разстрел" разказват за фигури като Райко Алексиев и Никола Вапцаров, за критите факти около гибелта им. 

А книгата на Ваньо Стоилов – "Сплав човешка" възражда историята за смъртта на т.нар. "ястребинчета" – шест деца от с. Ястребино, убити от армията заради това, че семействата им поддържат връзки със съпротивата.

А дали жертвите на политическите убийства в България могат да бъдат обсъждани без гняв и политическо пристрастие?

В разговор с Ивайла Александрова и Ваньо Стоилов се стига до извода, че това е възможно, но трудно. Според другите събеседници – доц. Младен Влашки и историка Мария Овчарова, то трябва да се случи, но е обект на продължителни научни и обществени усилия. 

Младен Влашки смята, че доброто образование е залог за такъв подход към близкото ни минало. Ивайла Алесандрова пък разказва за низките страсти около разправата с Райко Алексиев, предизвикани по скоро от завист, а не от идейни съображения. А Ваньо Стоилов хвърля светлина върху историята на ястребинчетата, и опровергава някои спорадични съвременни тези, че децата вероятно са убити "от самите партизани, за да не ги издадат".