Балкански магически реализъм ни разказва за нуждата от един интензивен живот, в който човекът иска и може да открие смисъл. "Лавандуловото момче" – дебютният роман на Бюрхан Керим, актьор и театрален режисьор – ни говори за паралелните животи, които живеем съвместно с реалността. За смъртта на спомените, за дните от седмицата, които ни препращат към дните на Сътворението, за погледа през далекогледа, който ни показва невидимото за окото в човешката душа и ежедневие.
"Лавандуловото момче" се роди много естествено в този жанр, защото търсех някакъв трамплин, който този, по-нормалния наратив, който се случва в разказа, да може да отскочи до нещо много по-вълнуващо и желано от човека“, каза в "Артефир" Бюрхан Керим.
Книгата му ни води от Втората световна война до наши дни или от Сътворението до Апокалипсиса – зависи по какъв начин сетивата на читателя възприемат времето.
"Исках да вървя през простите неща с това, което човекът живее. В някакво старо време или в това ново време, но без тези изкушенията, които ние имаме. И когато той не е ангажиран с глупостите на живота, накъде е насочен погледът му, какво го занимава? Защото става въпрос според мен за една откъснатост на човека от по-важните неща, от това, че той е свят в света, от това, че нещо го е пратило тук. Има някаква мисия на Земята. Това са теми, които ме занимават и се провиждат в романа", обяснява автора.
С първата си книга той предлага на читателите нещо магично, надделнично, метафизично. Един свят, който се случва колкото извън нас, толкова повече в самите нас. Този свят се гради на чути, провидени и сънувани истории.
"Ако не се занимавах с театър, едва ли щях да се опитам да пиша. Защото, минавайки през чуждите текстове, чуждите истории и фантазии, ти най-малкото се учиш да правиш една конструкция, която е проследима и от други хора – да може да бъде въздействаща. Иначе ние и един сън дори да сънуваме, ни се струва много интересен. Но когато се опитаме да го преразкажем, много неща се губят от този сън и вече той няма същия ефект. Същото е и със силните истории", разяснява Бюрхан Керим.
Книгата му обаче представя любовта като най-истинската магия.
"В нея има чудо – казва той. – В нея има нещо необикновено и винаги когато се случва, човек е различен от това, което е вчера."
Според автора дори когато е тежка и ни разкъсва отвътре, любовта е хубава и човек трябва да се радва, че му се е случила.
Затова и той се занимава именно с нея в романа. И най-вече с човека, защото с какво иначе да се занимава изкуството?!
"Понякога си мислех, че може и да съм лавандуловото момче, но да пиша за нещо, което лично на мен не ми се е случвало и бих искал да живея един такъв живот. Не защото сюжетът е различен – сюжетът на моя живот от този на лавандуловото момче, а защото там погледът е много по-различен, много по-смислен, много по-оценяващ това, което се случва на самия герой. Не знам колко съм лавандуловото момче. Може би всеки може да се припознае в това лавандулово момче, каквото и да е то", казва още Бюрхан Керим.
Останалото чуйте в звуковия файл.
Снимка – Мусагена
Чудото на Ханука за древните евреи се е случило през 164 г. пр. н. е. в храма на Ерусалим. По това време еврейската земя е управлявана от нашествениците от Елада. Те ограбили храма и принудили евреите да се срамуват от своите вярвания. Ханука се родее и с думата "освобождаване". И това ѝ придава специално значение, защото този празник символизира..
Националната галерия поставя началото на цикъл от изложби, чиято цел е да запознае посетителите с богатия и разнообразен музеен фонд от чуждестранна графика. Началото е с 21 графични листа от Пабло Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Серията "Подвижни пясъци"..
Изкуството има силата и привилегията да се съхранява, то оцелява въпреки нас, смята актрисата Елена Петрова. Идеята според нея е, докато човек е на тази земя - да дава. Да дава от таланта, уменията, опита и знанията си, от душевността и креативността си. Тъкмо тази индивидуалност допринася за пълнотата на изкуството, тя го съживява. Често обаче..
Посрещането на Бъдни вечер и Рождество по света крие голямо разнообразие от традиции и странности, които отразяват културата и наследството на всяка страна. В предаването "Нашият ден" обикаляме земното кълбо с някои любопитни и малко познати обичаи от различни краища на света: Латинска Америка Венецуела: Пътуване до църквата с..
От пролетта Драматично-кукленият театър "Иван Радоев" в Плевен ще има главен режисьор. Юрий Бутусов е едно от големите имена на европейския театър. Той е емблематичен режисьор с много награди. Напуснал е Русия преди няколко години, сега живее във Франция и поставя пиеси в цяла Европа. Тази година той е бил в Плевен на пилотното издание на..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата..
В рубриката "Културен отпечатък" на Рождественското издание на "Terra Култура" се върнахме назад във времето, за да си припомним как са отбелязвали Бъдни..
Имаше време, когато – за да бъде представен – се даваше пример, че именно той е общото между римейка на "Бен Хур", популярния американски сериал "24" и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg