Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Стефан Кръстев: SLAPP делата са добре премислена стратегия за сплашване

Снимка: архив

Документалната поредица на Антикорупционния фонд (АКФ) "Под прицел – три свободни пера“, в която разказват лични истории за SLAPP дела "стратегически дела срещу публично участие“, как през такива дела се упражнява натиск върху журналисти в България от страна на политици и бизнесмени, които искат да заглушат журналистически разследвания, както и случая "Медиапул", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стефан Кръстев от АКФ.

"Медиапул" и поредното SLAPP дело срещу тях

"Това дело се набива в очи, първо, с огромната сума, която се иска от тях (1 милион лева) за материал, който препредава стенограма на Министерския съвет. Т.е. няма дори някакво особено журналистическо мнение в него, за което да се търси отговорност. Очевидно е, че тази сума, на първо четене, изглежда смехотворна и несериозно, но после си даваш сметка, че всъщност това е добре премислена стратегия за сплашване. Както и в повечето SLAPP дела или дела-шамари, тези, които ги започват, не си поставят за цел да ги спечелят, но си поставят за цел максимално дълго и пространно да упражняват тормоз и натиск върху журналистите срещу които са делата. И в крайна сметка го постигат.

Голяма част от тези дела завършват със загуба на страната, която ги е започнала, но продължават много дълго време, с години и тези, които ги започват, използват всички възможности, които им предоставя правосъдната система у нас. И този дългогодишен тормоз поставя журналиста в огромно напрежение, дори и да не се отрази като автоцензура, напрежението не спира.

Целта е да се отправят послания към всички журналисти. Знаем, че средата, в която се намираме, прелива от връзки между корпорации и политически сили и това е фонът, върху който се случват тези SLAPP дела. Фактът, че една корпорация може да се държи по този начин и да ограничава свободата на словото, е много тревожен. Защото както корпорациите, така и политиците трябва да бъдат отворени към въпроси на журналистите. Трябва да се намерят начини да се противодейства на това, иначе то ще се случва във всеки един момент, то тогава, докато е възможно да се случва."

Защо националните медии не отразяват SLAPP дела срещу колегите им

"Очевидно е, че редакционните политики на големите телевизии се съобразяват с политически и други институционални влияния и това прави тези телевизии слепи за изключително голяма част от важните теми за българското общество. Не само по въпроса за насилието срещу журналисти, а и по много други теми, те напълно отсъстват от националния ефир. Дори и завършени разследвания, с конкретни доказателства, насочващи към корупционни схеми по тях, каквито има и АКФ, не присъстват в големите медии.

До момента, до който някоя държавна институция, като например прокуратурата, не се изкаже официално. Преди това никакви разследвания нямат достъп до национален ефир. Друг е въпросът, като има институционален отговор, как в отразяването на отговора на институцията липсва контекстът на историята. И се пуска само отговора на институцията – няма проблем. И единственото, което се чува в национален ефир, е – няма проблем."

За отговора на прокуратурата по случая "Осемте джуджета", както и целия разговор със Стефан Кръстев можете да чуете в звуковия файл. 

По публикацията работи: Милена Очипалска
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пол и календар

С това заглавие правим намигане към книгата на философа-хулиган Ото Вайнингер – "Пол и характер", от чието издаване и от смъртта на чийто млад автор (самоубива се на 23) се навършват 120 години. Говорим най-вече за промяната на схващанията за ролята на брака и половете през вековете. Разсъждаваме и въз основа на новоизлязлата книга на професор Николай..

публикувано на 05.06.23 в 17:13

Родовата история оживява: Кристина Палазова и нейните разкази

Разговорът в днешното издание на Terra Култура е посветен на родовата памет. В предаването "Нашият ден" гост е Кристина Палазова, разследващ полицай с опит от близо 20 години. Освен това тя е и автор на сборника "Разкази от корена". Това е нейната първа книга, посветена на родовата памет, а самата Кристина е потомка на Каишевия род, с чието име се..

обновено на 05.06.23 в 14:42
Жена оглежда разрушения си дом в околностите на Одеса, юни 2022 г.

Д-р Евлоги Станчев: Украйна: Само Путин ли е виновен?

Д-р Евлоги Станчев, от Института по Балканистика на БАН, сподели своите виждания и прогнози по актуални теми в ефира на "Нашият ден". Той изрази очакванията си към развитието на ситуацията в Русия, прогнозирайки възможност да се появи недоволството сред руснаците и етническите общности в страната . Д-р Станчев подчерта още, че недоволството..

обновено на 05.06.23 в 12:31

35 години от полета на втория български космонавт Александър Александров на "Съюз ТМ-5"

Преди 35 години на 7 юни от космодрума в Байконур излита космическият кораб “Съюз ТМ-5” с екипаж българина Александър Александров и руснаците Анатолий Соловьов и Виктор Савиних. Но на километър и половина от орбиталния комплекс “Мир”, с който трябва да се скачат, космонавтите се сблъскват с изпитание, изправящо ги пред опасността преждевременно..

публикувано на 05.06.23 в 10:50
Незаконна сеч

Петко Ковачев: Без забрана на безразборната сеч засаждането на дръвчета е безполезно

Световният ден на околната среда се отбелязва на 5 юни всяка година. Тази инициатива е координирана от Програмата на ООН за околната среда и се провежда ежегодно от 1974 година насам. С течение на времето, той се превърна в една от най-големите международни платформи, която обединява милиони хора от цял свят в защита на планетата. Следващите..

обновено на 05.06.23 в 10:36