80-ата годишнина от спасяването на българските евреи предизвика бурни страсти сред историците и хората. За покаянието и спасението. За тези, които не оцеляха, и за другите, които оживяха и помнят, както и за ролята на Екзарх Стефан I в политическите борби за отмяната на депортацията в "Теrra Култура“ коментира доц. д-р Тодор Чобанов, историк, археолог и университетски преподавател.
"Преди 80 лета България е въвлечена в един много страшен водовъртеж. Неслучайно Втората световна война и Холокоста, като част от нея са определяни от световната историческа наука като най-мрачния епизод от човешката история. Това е така, защото по броя загинали хора и по щетите, нанесени на цивилизацията, няма друго такова събитие, дори касапницата на Първата световна война бледнее пред това, което се случва във Втората световна война“, казва доц. Чобанов.
Холокостът представлява единствен по рода си случай, в който голяма индустриална държава, определяна от историята като една от Великите сили, се заема да изтреби един цял народ.
Доц. Чобанов допълва, че България е по-особен случай. Въпреки квалификацията, която получаваме от някои колеги да сме "своенравен съюзник на Третия райх“. Така се нарича един много интересен сборник с документи "България все пак танцува с дявола“. Не бива да се забравя, че ние сме съюзник на нацистка Германия.
"Българският народ, неговите водачи, общественици, огромната прогресивна част от населението застават зад българските евреи и те са спасени", посочва историкът.
Но същевременно в България съществуват, макар и малобройно течение на организации, които имат нацистки характер, които са откровени и неприкрити, явни почитатели на Хитлер и нацизма. И за наш срам е създадена организация, наречена "Комисарство по еврейските въпроси“, която да прилага репресивни към еврейството в България мерки."
Според доц. д-р Тодор Чобанов депортация на 20 000 човешки същества, 8000-9000 от които са български граждани от т.нар. "стари предели на Царството" от градове като Пловдив, Кюстендил, са хора, които несъмнено, ако не бяха решителните действия на българските общественици и Българската православна църква, също щяха да последват съдбата на евреите от Беломорска Тракия и Македония.От гледна точка на днешните българи, трябва да се каже, че техните дядовци са дали един урок по моралност на цяла Европа.
"Съветският съюз прибира значителна част от архивите, които касаят войната и непосредствени събития преди нея. И до днес сме на тъмно по ключови въпроси и имаме ограничен прозорец към едни или други действия на българската власт тогава“, посочва доц. Чобанов.
Българската православна църква си позволява да наставлява светската власт.
Владиците и църквата оказват пряко влияние върху Двореца и правителството. Това е актът на спасението и специално Екзарх Стефан I трябва да бъде почитан и уважаван, защото действията му са безпрецедентни за цяла Европа.
Екзарх Стефан I и Димитър Пешев пречупват, това, което се случва като тенденция и успяват да спрат "танца с дявола“, и благодарение на тяхната огромна активност правителството се разколебава и спира депортациите. И в крайна сметка възтържествува доброто – поне за българските евреи.
Целия разговор с доц. д-р Тодор Чобанов можете да чуете в звуковия файл.
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..
Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..
В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..
Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg