В близост до природата човек не просто става по-добър, той става по-човек. И в този объркан свят, който се опитваме да наместим, все още има изкуство, което цели да ни припомни връзката на човека с корените му и нейната сила. За Никола Бозаджиев това изкуство е киното. Киното на сетивата.
На 23 години Никола вече има филм урок по човечност и човеколюбие, който цял свят оцени. Адаптацията му на "Шибил" спечели 136 награди от 49 държави на 6 континента. 29 от тях отличават лично работата на младия режисьор. Сред наградите е и платиненото "Реми“ за "Най-добър международен филм“, което Никола печели на 21 години. Точно на толкова Стивън Спилбърг взима своето дебютно "Реми“ за късометражния си филм "Амблин", на чието име е кръстено известното му студио.
Съвременният "Шибил" развълнува световната публика с история, която няма равна. И не защото е създадена от Йовков и в същото именно заради това. Филмът предава на зрителите идеята за отдаването и за съвременния страх от него. И изглежда това е универсалната тема на съвременния човек и в днешния свят.
Любовта на Шибил и Рада, която прераства в обич, подтиква зрителят да се вгледа в себе си и да се запита склонен ли е да се врече в любов на друг. Според Никола Бозаджиев темата за сетивността и душата отключва на универсално ниво човека, а чрез сетивата и възкресяването на класиката и темите ѝ можем да се завърнем към корените си. Той е на мнение, че никой не цензурира нашите сетива, ние сами го правим.
Никола започва пътя си в изкуството на 9-годишна възраст, когато заиграва в цирка. Там за първи път обръща внимание на сетивността, която носи в себе си, и започва да я отглежда и подхранва. Участва в различни спектакли, един от които получава и номинация за "Икар". След цирковото изкуство започва работа като асистент режисьор. Накрая обаче киното само го намира. Днес казва, че израстването му всъщност е било именно кино с думи. Снима два късометражни филма почти на шега. На шега и като чист експеримент започва да пише сценария за "Шибил". Вече е на 17, иска да пробва материята и да види как зрителят би реагирал на подобен тип литературен сценарий, който по презумпция е по-близък до публиката. Така стига до бърз курс по кино в Париж. След него започва и да снима "Шибил". По време на работата си по филма записва бакалавър по кино в Лос Анджелис. САЩ обаче се оказват далечни от него. Киното в Америка младият режисьор определя като един футболен отбор, в който, ако искаш да играеш за победа, ще успееш, но ако искаш да поставиш зрителя в вълшебна среда, в която той да открие и познае себе си, не би могъл да постигнеш много. С прозренията си и желанието си да се развива на 20 години представя на българската публика своя "Шибил", и то в рамките на София филм фест. Оттам филмът тръгва по пътя на сърцето и печели зрител след зрител.
Тревогите на Никола обаче са все същите – в изкуството има прекалено много творци, които създават творбите си не за да лекуват публиката с тях, а за самите себе си. Но и убежденията му не се променят, а продължават да се крепят на вярата му в двете Р-та на промяната – Революция и Ренесанс.
Ренесансът, който според него ни е все по-необходим, се намира в киното на сетивата, в което той все по-устремено се развива.
"Това е единственият модел за комуникация в съвременния свят, така че да събудим онази човешка същност, която някак сме потиснали в течение на глобалното и всички проблеми, които ни се струпаха напоследък, не са малко и са във всяка част на света. Единственият начин да излезем от това нещо е да намерим себе си, сетивността си и пътя към душата си. Най-големите творци някога в киното са говорили именно за това. Това са поддържали и това е бил техният житейски път, независимо кой колко е успял да даде и да остави след себе си. В днешния свят обаче киното като че ли се е отдалечило от тази си теза, понеже вричането и отдаването на публиката и комуникацията между хората не е нещо крайно лесно. Но единственият изход към един здрав, функционален и смислен, щастлив свят, в който всеки има своята мисия и тази мисия е свързана с този ренесанс, е да вървим напред и да еволюираме духовно“, казва Никола Бозаджиев.
Ако дебютният му филм е породен от първата любов и цели да постави разграничение между любов и обич, но и тихо да шепти за вричане, то темата, която силно го вълнува сега, е тази за изгубената младост. В усещането за изтичащо време, което кара много млади хора да търсят решение на големи проблеми, за които животът още не ги е подготвил, режисьорът открива нов сюжет за своето кино на сетивата и е твърдо убеден, че не всички млади хора, които се взират в технологиите, се губят в тях, някои всъщност се опитват да намерят истината и да развият собствената си теза за изграждането на бъдещето. Никола вижда едно изгряващо ново поколение, което впечатлява с непримиримостта си.
Всички сме резултат от природата и е добре да знаем, че сме част от света, а не негови собственици, смята младият кинотворец, а лидерите на време са това, от което имаме нужда.
"Във всяко едно направление – култура или каквото и да било, ние трябва да търсим тези лидери вдъхновители, които да бъдат близко до хората, за да могат да помогнат за управляване на времето. Всяка минута да е намерила своята мисия и своето светоусещане. Вече оттам насетне много неща ще започнат да придобиват по-голям ред в нашето ежедневие. В нашите страхове дори, във всички нощни часове, в които се чудим накъде.“
Подробностите Никола Бозаджиев разказва в "Кино с думи". Повече за тезите му, за новите идеи, които иска да разработи, за пътя на съвременния "Шибил" и за киното на сетивата, към което е добре да вървим, чуйте в звуковия файл.
Писателят и журналист Димитър Шумналиев гостува в "Артефир" със своята "Поема за бохема" – роман в минало несвършващо време. Ежедневните спектакли, политически, икономически, обществени, са прекрасна лаборатория за един писател, смята Шумналиев. "Надарени сме от историята и от Бога да бъдем наистина заредени с творческа енергия и..
Новата книга на Любомир Канов се нарича "Късен следобед" и по думите му в нея разказва "за своето пребиваване на толкова тъжната и прекрасна Земя". "Има такива хора – не е ясно дали се наричат писатели, прави уговорка той още във въвеждащия текст и продължава, но изглежда, че те не могат да не кажат думата си в края на своя следобед, преди да се е..
Венецианското биенале и българските участия в него са тема на изложбата "Acqua alta" (куратори Светлана Куюмджиева и Пламен Петров) в галерия "Капана" в Пловдив. Изложбата е историческа, проследява с текстове, произведения и частични възстановки общо 11-те представяния на България в 130-годишната история на този най-стар и авторитетен форум за..
"Когато започва война, думите стават излишни, нужни са действия", четем на корицата на "Речник на войната" – силна и трагична книга, разтърсваща, както самата война срещу Украйна. Тя е променила думите, променило се е значението им. Украинският поет Остап Сливински, съставител на "Речника" припомня в предговора си поетичния цикъл "Свят: наивни поеми",..
Драматичният театър "Апостол Карамитев" в Димитровград възражда на сцена спектакъла "Лазарица" по прочутата пиеса на Йордан Радичков. На 27 януари зрителите ще могат да видят възстановена в оригиналния ѝ вид постановката, направена преди 20 години от проф. Крикор Азарян. "Целта ни е този текст на Радичков да го пренесем през времето, както..
Защо фашистките и нацистките настроения стават все по-приемливи и често са бъркани с "консерватизъм" и как войната срещу реалността се задълбочава,..
"Когато започва война, думите стават излишни, нужни са действия", четем на корицата на "Речник на войната" – силна и трагична книга, разтърсваща, както..
Драматичният театър "Апостол Карамитев" в Димитровград възражда на сцена спектакъла "Лазарица" по прочутата пиеса на Йордан Радичков. На 27 януари..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg