Кралският театър "Ла Моне" представи "Евгений Онегин" в поредица от 11 спектакъла през февруари. Начело на постановъчния екип бе Лоран Пейи, известен най-вече с постиженията си в по-лекия и комичен оперен жанр. Френският режисьор е познат на брюкселката публика с постановките на "Пепеляшка" на Масне, "Златното петле" на Римски-Корсаков и "Дон Паскуале" на Доницети.
В "Евгений Онегин" Лоран Пейи прилага олекотен, изчистен подход, без допълнително усложняване на интригата. Той поставя действието в универсална, абстрактна рамка, без пряка връзка с определена историческа епоха. Освен основната сцена, режисьорът използва и издигнат втори подиум. В първите две действия интригата протича предимно върху тази втора сцена, покрита с дървен под. Тя се привежда в движение ръчно от селяните, работещи в имението на Ларина.
Още в началото на операта ясно се виждат различията в характерите на четиримата главни герои – мечтателната, наивна Татяна, надменния и безчувствен Онегин, веселата и лекомислена Олга, искрения и чистосърдечен Ленски. Двете двойки са поставени срещуположно на въртящия се подиум. Странният нов съсед Онегин е проекция на романтичните герои от книгите, които Татяна страстно чете. Увлечението ѝ по литературата е отразено в декора на сцената с писмото, когато дървеният под се превръща в голяма разтворена книга. Изчистената, семпла режисура има особено голям ефект в ключовата сцена на дуела. Двамата мъже са изправени един срещу друг високо над подиума, обградени единствено от утринния мрак.
В трето действие въртящата се сцена е заменена от конструкция с широки черни стъпала, демонстриращи богатството на дома на княз Гремин. Движенията на героите са изработени много старателно и детайлно и всички персонажи оживяват ярко пред зрителя.
Важна част в "Евгений Онегин" заемат богатите и разнообразни хорови сцени - от селския хор и песента на девойките в първа картина, през валса и мазурката по време на бала в дома на Ларина, до устремните полонеза и шотландски танц в последното действие. Хорът на Моне, подготвен от Ян Швайгер, пя и игра великолепно в тези наситени сцени, които са много раздвижено и интересно изработени - характерна черта на всички продукции на Лоран Пейи.
В представлението на 12 февруари в централните партии на Онегин и Татяна се изявиха опитните и добре познати на публиката Стефан Дегу и Сали Матюс. Тяхната интерпретация бе белязана с голяма драматична задълбоченост и усъвършенствано вокално майсторство. Стефан Дегу изобрази релефно образа на самовлюбеното контè от Санкт Петербург. С обемен и шлифован глас, френският баритон създаде доминантен, ярък образ. Студенината на героя се почувства в избраните от певеца вокални цветове. В края на миналата година Стефан Дегу бе удостоен с наградата за най-добър мъжки глас за 2022 на ежегодните Международни оперни награди, организирани от престижното английско списание Opera Magazine.
Британката Сали Матюс показа великолепно мечтателната натура на Татяна в началото на операта. Сопраното насити с голямо цветово и динамично богатство емоционалната сцена с писмото. Образът претърпя развитие и в последното действие видяхме профила на една уверена и смела жена. Вокалните ѝ отговори на умоляващия Онегин пронизваха като с нож пространството. Тази финална сцена бе наситена с изключителен драматичен заряд.
Впечатляващо бе и участието на Богдан Волков в ролята на Ленски – от искреното любовно обяснение към Олга в първа картина до наситената с трагизъм предсмъртна ария. С чист, ясен, много шлифован вокал, Волков изобрази прощаването на Ленски с младежките идеали и предчувствието му за гибел. Публиката на Моне все още помни и паметната изява на певеца в партията на княз Гвидон в операта на Римски-Корсаков "Приказка за цар Салтан".
Норвежко-руското сопрано Лили Йорстад пресъздаде чудесно безгрижния характер на Олга – със свеж, млад, подвижен глас. Стилно и с подчертан комизъм прозвучаха куплетите на мосю Трике, изпълнени от Кристоф Мортан. Французинът Никола Куржал притежава дълбок, звучен бас, необходим за партията на княз Гремин. За съжаление в неговото изпълнение на голямата ария не чух дългите, благородни вокални линии.
Публиката в Моне посрещна с голям ентусиазъм главния диригент Ален Алтиноглу след края на представлението. Диригентът превърна оркестъра в ярко действащо лице с изчистен, прецизен звук в лиричните моменти и със завладяващ драматизъм в драматичните кулминации. Освен в Ла Моне от миналия сезон Ален Алтиноглу е и главен диригент на Симфоничния оркестър на Радио Франкфурт.
Едно от изданията на предаването "Портрети" посветихме на един, бих казала, истински будител на народната музика в Граово. Това е Станчо Стоилов – стилен певец с оригинален авторски репертоар, педагог, прочут майстор на традиционни инструменти и акордьор. Името му свързваме и с първото музикално училище за фолклор у нас. През октомври 2024 г. се..
В последната събота за 2024 година, на 28 декември, Метрополитън опера отвори архивите си и така в прочутите съботни радиоматинета прозвуча празничен спектакъл от Коледа през 1982 г. Едно възхитителното ретро предаване от Ню Йорк ви поднасяме и ние на 4 януари от 20 часа : "Хензел и Гретел" от Енгелберт Хумпердинк . В любимата приказка,..
Музика: Енгелберт Хумпердинк Либрето: Аделхайд Ветте по приказката на братята Якоб Лудвиг Грим и Вилхелм Карл Грим Първо изпълнение: Ваймар, 23 декември 1893 г. Действащи лица: • Петер, майстор на метли – баритон • Гертруд, негова съпруга – мецосопран • Хензел, техен син – мецосопран • Гретел, тяхна дъщеря – сопран • Вещицата – тенор или..
В първия ден на годината от 23 ч. "Джаз+" ни връща във вечерта на концерта на Торд Густавсен в столичната зала "България". Само тук публикуваме пълния запис на разговора ни минути след саундчека:
Традиционният и чакан от публиката Празничен новогодишен концерт отново ще се проведе в първия ден от новата година в зала 1 на НДК, от 19.30 часа. На сцената със солистките застава Фестивалният симфоничен оркестър с диригент Емил Табаков в партньорство със Coфийcĸaта филхармония. Маестро Емил Табаков споделя, че не търси прилики с празничния..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg