Между пролетното равноденствие и предстоящите избори с твърде неясни перспективи някак съвсем естествено се сещаме за начините, по които от дълбока древност хората са се справяли с неизвестността и скритите в нея опасности.
Да започнем от особения момент на кратко равновесие между деня и нощта. На български го наричаме "равноденствие", което е категорично оптимистично виждане за тези два преходни момента в астрономическия календар. Защо е оптимистично, защото, сравнено с латинския оригинал equinoctium, буквално "равнонощие", нашето наименование залага на деня, на светлината, топлината, яснотата, сигурността, с която човеците свързват светлата част от денонощието.
Има и още един повод за оптимизъм около равноденствията и той се дължи на факта, че реално денят винаги е с няколко минути по-дълъг от нощта поради това, че слънцето е диск, а не точка. Като добавим и факта, че с пролетното равноденствие започва неизбежното приближаване към лятото, светлият оптимизъм е победил безвъзвратно.
Обаче в архаичните времена, когато далечните ни прародители не са били дотам наясно със законите на мирозданието, те са вярвали, че на благата животворна светлина трябва да се помогне, за да надвие студения зъл мрак и са го правели, както са умеели. Колко са били прави, ако оставим настрана конкретните астрономически явления. На светлината, яснотата, топлината и добротата трябва да се помага, за да се отвоюват от чудовищата на мрака, студенокръвните демони на злото.
А сега за гадаенето. В доста обърканото време, в което живеем, всякакви чисти, недотам чисти и съвсем нечисти, но напълно реални земни герои се борят за умовете, сърцата, гласовете ни в изборните урни и за стотинките в джобовете ни. Как да разберем на кого да се доверим, как да провидим в бъдещето.
В предаването "За думите" с безценното участие на уважаваната медиевистка проф. Анисава Милтенова предлагаме едно нестандартно решение – да посегнем към старите гадателни книги. Удивително е колко разнообразни, подробни и авторитетни са били те за живелите преди няколко столетия по нашите земи. "Гръмник“, "Трепетник“, "Коледник“, "Лунник“, "Месецослов“, "Съновник“… Въпреки че са били забранени от църквата, те са присъствали в царската библиотека, били са редовно консултирани от вещи познавачи, включително и духовници.
Чуйте повече в звуковия файл.
Снимка – Pixabay
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..
Професор арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното..
Тоби Драйвър , създателят на митичните чудовища Kayo Dot и maudlin of the Well , един от най-оригиналните композитори в съвременната американска..
Във връзка с годишнина от Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта, къщата музей "Димитър Пешев" представя изложбата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
